Решение № 8481 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2182/2017 г.

Решение № 8481 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2182/2017 г., VII о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба /наименована частна жалба/ на В. М. В. от гр. С., против Решение № 1098 от 28.11.2016 г., постановено по адм. дело № 653/2016 г. по описа на Административен съд - С. област. Доводите в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, с оглед обстоятелствата, при които е извършено, жалбоподателката не е носила в себе си лична карта, СУМПС и контролен талон към него, както и какъвто и да е документ, който да удостовери нейната самоличност. Моли обжалваното решение да бъде отменено Ответникът началник на Районно управление "П.", не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него, правилно решаващият състав е приел, че са налице основанията по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил оспорването. Като се имат предвид АУАН (л. 20, ползващ се с материална доказателствена сила, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП), талон за медицински изследвания (л. 23), докладната записка /л. 24/, обосновано административният съд е отбелязал, че се доказва извършената проверка за употреба на алкохол с техническо средство на жалбоподателката, в качеството й на водач на МПС, спрян за проверка от органите на МВР, при което е установен положителен резултат 0,88% концентрация на алкохол, както и отказа й да получи талона за медицинско изследване на кръв и да даде кръвна проба, с което е осъществен състава на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок и от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на В. В. от гр. С., против Заповед № 16-0322-000038/21.02.2016 г. на началник РУ-П., с която й е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - "временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца". За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че от материалите по делото са безспорно установени материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Въз основа на представените по делото писмени доказателства съдът е стигнал до извода за доказано по безспорен начин, че е осъществен състава на визираното нарушение в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, поради което е приел, че ограничителната мярка е наложена при наличие на предвидените в закона предпоставки и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. По смисъла на чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца". В настоящия случай конкретните факти, изпълващи една от хипотезите за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение (АУАН) № 445476/21.02.2016 г., съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка различна от тази по АУАН лежи върху жалбоподателят. В АУАН е отразено, че на 21.02.2016 г. около 00,55ч. в гр. П. В. В. е управлявала лек автомобил "Ш. О." с рег. № .... след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта 0,88 промила, установена с техническо средство. Същата е отказала талон за медицинско изследване и не е представила свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Въз основа на констатациите в съставения АУАН административният орган е приложил спрямо В. В. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателката не ги е оборила по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка, поради което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата й. С оглед изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените с жалбата касационни основания за отмяната му. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение