Решение № 11993 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7273/2009 г.

Решение № 11993 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7273/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на адв. Герова, пълномощник на Екатерина Сергеевна Усенко, срещу решение № 3613/18.03.09 г. по адм. д. № 13368/08 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение с молба за отмяната му като неправилно. Административният орган - министър на здравеопазването, чрез процесуалния си представител, юрк. Василева, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, представя писмени бележки. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, намира допустимата, подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение тричленен състав на VII отделение на Върховния административен съд е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Усенко срещу Заповед № РД-09-332/30.07.08 г. на министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 84, ал. 4 от Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК) е отказано на оспорващата признаването на специалност "ендокринология". За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при правилното приложение на материалния закон. Решението е правилно, постановено е при липсата на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, в какъвто смисъл са оплакванията в касационната жалба. След изясняване на спора от фактическа страна, въз основа на събраните по делото доказателства са изложени мотиви досежно правно релевантните факти, при което обосновано и в унисон с материалния закон е прието, че в производството пред административния орган жабл. Усенко не е доказала професионална квалификация, даваща основание да й бъде призната по реда на ЗППК специалност "ендокринология". Безспорно установено е, че последната е придобила професионална квалификация по специалността "Ендокринология" в държава, извън Евпорейския съюз, предвид което в процедурата по признаване на професионална квалификация за упражняване на специалността органът по признаването следва да преценява съответствието на придобитата квалификация с нормативните изисквания за придобиване на същата професионална квалификация в Реп. България. Не е било спорно, че обучението в Русия оспорващата е провела за период от 1 г. и 10 месеца и хорариум от 3456 часа, а изискуемият период на обучение за същата специалност съгласно Приложение № 1, т. 7 към чл. 1, ал. 1 от Наредба № 34 от 29.12.06 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването е четири години при утвърдена от министъра на здравеопазването учебна програма за специалността "Ендокринология", в която не е предвиден хорариум от учебни часа за придобиване на специалността, а четиригодишен учебен процес, вкл. теоретично и практическо обучение, теми на основните курсове, провеждане в съответни срокове на задължителен брой колоквиуми и пр. От тук следва, че предпоставки за признаване на придобитата от жалбоподателката квалификация по специалност "Ендрокринология" и за упражняването на тази специалност в Реп. България не са налице. Националното законодателство не визира критерии за признаване на специалност на база хорариум учебни часа, а както се посочи предвижда провеждане на обучение по утвърден учебен план съобразно заложения четиригодишен период на обучение. Тези изисквания са съобразени със специалния статут на професията лекар, "регулирана" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗППК, като професия с обществена значимост и от съществено значение за живота и здравето на хората, достъпът до която е подчинен на нормативи относно придобиването на специфична професионална квалификация и правоспособност. С оглед изложеното, единственото касационно оплакване за неправилност на решението, мотивирано с незаконосъобразното според касационната жалбоподателка не отчитане на покрития от нея хораруим учебни часа при специализирането в Русия , се явява неоснователно. Безспорно е, че условията, при които специалността е придобита в тази страна, не отговарят на условията и критериите, предвидени в националното ни законодателство. Следва подложеното на касационна проверка решение като правилно, лишено от пороци по чл. 209, т 3, предл. 1 АПК да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав