Решение № 13819 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4708/2020 г.

Решение № 13819 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4708/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Тонева и С. Иванова против решение № 2182 от 13.11.2019 г., постановено по адм. д. № 119/2019 г. по описа на Административен съд гр. Варна в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касаторките против заповед № 4663/6.12.2018 г. на зам. кмета на Община Варна, в частта й относно прокарване на временен път през ПИ с идентификатор 10135.3506.257, в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на Н. Тонева и С. Иванова срещу заповедта в частта й относно прокарване на временен път през ПИ с идентификатори 10135.3506.1089 и 10135.3506.1659, както и в частта, с която жалбата им против заповед № 2577/27.06.2019 г. и заповед № 2991/24.07.2019 г. на зам. кмета на Община Варна е оставена без разглеждане. Касаторите навеждат доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът "Лотос 2007" ООД, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична допустимост на касационната жалба и за неоснователност в допустимата й част. Решението в частта му, с която е отменена заповед № 4663/6.12.2018 г. на зам. кмета на Община Варна, в частта й относно прокарване на временен път през ПИ с идентификатор 10135.3506.1089 и в частта му, с която са отменени заповед № 2577/27.06.2019 г. и заповед № 2991/24.07.2019 г. на зам. кмета на Община Варна като необжалвано е влязло в законна сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С решението, в обжалваната му част, Административен съд гр. Варна отхвърля жалбата на Н. Тонева и С. Иванова против заповед № 4663/6.12.2018 г. на зам. кмета на Община Варна, в частта й относно прокарване на временен път през ПИ с идентификатор 10135.3506.257 и оставя без разглеждане жалбите на касаторките срещу заповедта в частта й относно прокарване на временен път през ПИ с идентификатори 10135.3506.1089 и 10135.3506.1659, както и против заповеди № 2577/27.06.2019 г. и заповед № 2991/24.07.2019 г. на зам. кмета на Община Варна. Обжалваното решение е допустимо. Съдът е сезиран с жалби от лица с правен интерес от оспорването, депозирани в законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което като се произнася по тях съдът постановява допустим съдебен акт. Фактът, че съдът конституира като заинтересувано лице Я. Янкова не обосновава извод за недопустимост на съдебния акт, като този факт не рефлектира по никакъв начин върху правата на касаторите. Решението в частта, в която са оставени без разглеждане жалбата на Н. Тонева и С. Иванова против заповед № 4663/6.12.2018 г. на зам. кмета на Община Варна, в частта й относно прокарване на временен път през ПИ с идентификатори 10135.3506.1089 и 10135.3506.1659, е законосъобразно. За жалбоподателките не е налице правен интерес да оспорват заповедта в тази й част, тъй като не са собственици на цитираните имотите, поради което за тях заповедта в тази й част не създава задължения и не накърнява права. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, поради което правилно първоинстанционния съд оставя без разглеждане жалбата в тази й част. Законосъобразен е изводът на съда, че за Н. Тонева и С. Иванова не е налице правен интерес да оспорват заповед № 2577/27.06.2019 г. и заповед № 2991/24.07.2019 г. за отстраняване на очевидни фактически грешки. С първата заповед се отстранява ОФГ, допусната в заповед № 4663/6.12.2018 г. на зам. кмета на Община Варна, но отново се допуска ОФГ като вместо ПИ с идентификатор 10135.3506.172 се изписва ПИ с идентификатор 10135.3506.257, като с втора заповед за отстраняване на ОФГ се поправя заповедта от 27.06.2019 г., като вместо погрешно изписания ПИ с идентификатор 10135.3506.257 се поправя на ПИ с идентификатор 10135.3506.172. Ето защо изводът на съда, че двете заповеди за поправка на ОФГ не рефлектират в правната сфера на жалбоподателките, поради което за същите не е налице правен интерес от оспорването им, е законосъобразен. Освен това двете заповеди за поправка на ОФГ са отменени, решението в тази му част е влязло в законна сила и има действие спрямо всички (чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК) в т. ч. и спрямо Н. Тонева и С. Иванова. Решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касаторите против заповед № 4663/6.12.2018 г. на зам. кмета на Община Варна, в частта й относно прокарване на временен път през ПИ с идентификатор 10135.3506.257, е законосъобразно и обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Правилно съдът приема, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доводът на касаторите, че за административния орган не е било налице основание да се произнася по предходно заявление на "Депринт" ЕООД, тъй като липсва ново искане от дружеството, е неоснователен. Видно от приложените по делото доказателства, с влязло в сила решение № 1379 от 26.06.2018 г., постановено по адм. д. № 3012/017 г. по описа на Административен съд Варна, е отменена предходна заповед на кмета на Община Варна за прокарване на временен път до ПИ с идентификатор 10135.3506.1660, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление от 5.06.2017 г. на "Де Принт" ЕООД в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Следователно с отмяната на заповедта и връщане на преписката се възстановява висящността на административното производство и органът дължи произнасяне именно по заявлението от 2017 г., с което е сезиран. Законосъобразни и обосновани са и изводите на съда за съответствие на оспорената заповед с материалния закон, в частта й с която е разпоредено временния път да премине през имота, собственост на жалбоподателките. Установени са всички материално-правни предпоставки, съгласно изискването на чл. 190, ал. 1, 3 и 6 ЗУТ за издаване на заповед за прокарване на временен път. По делото не се спори, че липсва постигнато съгласие между заявителя и собствениците на засегнатите имоти, съгласно чл. 190, ал. 6 ЗУТ, в която хипотеза кметът на съответната община е длъжен да издаде заповед за прокарване на временен път. Доказана е и втората предпоставка за издаване на заповед по чл. 190, ал. 6 ЗУТ, а именно невъзможност да се осигури транспортен достъп до имот с идентификатор 10135.3506.1660, което налага прокарването на временен път с цел ползване на същия. Спазено е и изискването, разписано в чл. 190, ал. 3 ЗУТ, съгласно което временният път по възможност трябва да следва новите улици по предвижданията на действащия Подробен устройствен план, в случая това е влезлия в сила план, одобрен с решение № 2427-7/21.09.2005 г. на Общински съвет – Варна, съгласно който ПУП за ПИ с идентификатор 10135.3506.1660 е предвидена улица от о. т. 181 до о. т. 182 с дължина 27. 5 м., улицата не е реализирана и достъпът до имота се осъществява по пешеходна алея с ширина 1 м., което е установено от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. В този смисъл доводът на касаторите, че до имота има път, е неоснователен и недоказан. Установено е също, че одобреният вариант на временен път е най-икономичен и целесъобразен, без да се засягат заварени сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета. Изследвана е и възможността за достъп до имота от запад, но тогава трасето на пътя ще е с по-голяма дължина, който вариант не е най- икономичен. Временния път следва предвижданията за улица по одобрения ПУП и отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 ЗУТ и чл. 82, ал. 3 ЗУТ. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на заповедта в тази й част, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на акта, в оспорената му част, на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата законосъобразност. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е допустимо и правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане и приложените доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение следва да се осъдят Н. Тонева и С. Иванова да заплатят на "Лотос 2007" ООД сумата 1000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,