Решение № 8988 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 58/2014 г.

Решение № 8988 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 58/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция Източнообеломорски район с център Пловдив против решение № 2513/18.11.2013 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 2877/2013 г. С обжалваното решение, по жалба на "Специализирана болница за рехабилитация-Баня"АД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 11/02.08.2013 г., с който се установява такса за водовземане на минерална вода от находище "Баня", община "Панагюрище" № 4, от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите, посредством водовземно съоръжение КЕИ-№ 1, "Банчето" и № № 2, 3, 4, 5, 6 за периода 02.10.2006 г. -31.12.2010 г. общо в размер на 88 319 лева. Със същото решение басейновата дирекция е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 3 650 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска отмяната му. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу атакувания АУПДВ. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство - "Специализирана болница за рехабилитация - Баня" АД, чрез адв. Миланов, с писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Жалбата е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е АУПДВ, издаден от Директора на БДИБР, подробно описан по- горе, с който по отношение на дружеството е установена по основание и размер задължение в общ размер 88 319 лева. Сумата е сбор от дължимите такси за водовземане на минерална вода за 91 дни от 2006 г., за годините от 2007 (вкл.) до 2010 г. (вкл.). Административният съд е формулирал като спорен въпроса относно това, дали следва размерът на таксата да се определя чрез формулата, съдържаща се в чл. 3 от Тарифата за таксите, приета с ПМС № 154 на МС от 28.07.2000 г. на осн. чл. 194, ал. 6 от ЗВ и § 9 от ПЗР на ЗВ, при положение, че тя противоречи на закона. Съдът е отговорил отрицателно на въпроса, приемайки следното: след изменението на Закона за водите с ДВ, бр. 656/2006 г., е внесено изменение на чл. 194 от ЗВ, като са установени критерии за определяне на размера на дължимата такса, а именно разрешен обем вода и температурата на минералната вода. Съдът е посочил, че след това изменение на закона МС не е приел нова тарифа и не е направил промени в действащата, така че тя да бъде съобразена с критериите, посочени в чл. 194, ал. 3 от ЗВ. Прието е, че чл. 3 от Тарифата е загубил сила след изменението на ЗВ и не може да е приложима разпоредба, доколкото е несъвместима с чл. 194, ал. 3 от ЗВ и на осн. чл. 15, ал. 3 от ЗНА следва да се приложи закона. Съдът се е позовал и на съдебна практика на ВАС в този смисъл. Решението е неправилно по следните съображения: Съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за водите, за индивидуалното ползване на водите и водните обекти се заплащат такси, определени в тарифа на Министерския съвет. Както е посочил и административният съд, за периода на действие на разрешението за водовземане на дружеството, таксите за водовземане се определят от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект ( обн. ДВ, бр. 65 от 2000 г., отм. ДВ бр. 50 от 1 юли 2011 г., в сила на 1 януари 2012 г.). Според чл. 3, ал. 1 от тарифата, за водоползване от минерални води - изключителна държавна собственост се събират такси, определени по формулата Т = Е х W x K, където Т е размерът на държимата годишна такса, Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта на водоползването, W - размерът на ползвания годишен обем и К - корекционният коефициент, отчитащ категорията на използваната минерална вода съгласно таблицата на ал. 2 . С изменението на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите ( ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11 август 2006 г. ) се създава нова разпоредба, според която таксата за водоползване от минерални води се определя на база на разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Съгласно чл. 194, ал. 6 от Закона за водите, размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, между които и таксата за водовземане от минерални води, се определя с тарифа на Министерския съвет. Не може да се сподели извода на съда, според който таксата не се дължи, тъй като има противоречие между елементите, включени в изчислението й съгласно тарифата и тези, записани в закона. При постановяване на решението не е съобразено, че Законът за водите не урежда таксите за ползване на водите и водните обекти, а предоставя на Министерския съвет тяхното определяне. При положение, че Министерският съвет разполага с правомощие да уреди с подзаконов нормативен акт неуредени от Закона за водите отношения, преценката на съда за противоречие между единия и другия нормативен акт е погрешна. Несъобразен със закона е и изводът, че чл. 3 от тарифата е загубил сила след изменението на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите с ДВ, бр. 65/2006 г. Към процесните периоди разпоредбата е действаща, не е отменена. Отмяната на нормативен акт се осъществява само с изрична правна норма. Както гласи чл. 11, ал. 3 от Закона за нормативните актове, нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. Дори да се сподели соченото в теорията мнение, според което е възможна мълчалива отмяна на нормативен административен акт, и в този случай е необходимо да се установи, че новият нормативен акт съдържа различни по същността си предвиждания от тези, които са действали до момента. Такова различие, що се отнася до определяне размера на таксата за водоползване от минерални води с оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, няма. Както основателно възразява касационният жалбоподател, регламентираният с изменението на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите нов критерий за определяне на дължимата такса за водоползване от минерални води има изражение в корекционния коефициент по чл. 3, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.). Температурата на минералната вода е в основата на категоризацията на минералната вода съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от Наредба № 1 от 7 юли 2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води ( обн. ДВ бр. 57 от 14 юли 2000 г. - отм. ДВ БР. 87 от 30 октомври 2007 г. ), към която препраща нормата на чл. 3, ал. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.). Отмяната на наредбата не препятства определянето на дължимата от дружеството такса за водоползване от минерални води съобразно правилата на тарифата, тъй като категорията на минералната вода ( I категория ) е определена в издаденото на дружеството разрешително. На последно място, обстоятелството, че не била приета нова тарифа след изменението на ЗВ с ДВ, бр. 65/2006 г. е неотносимо, тъй като самият Закон за водите установява задължението на водоползвателите - титуляри на разрешителни за заплащане на съответната такса. Поради това Върховният административен съд преценява като неправилно обжалваното решение на Административния съд - Пловдив. То следва да се отмени. След отмяната делото следва да се върне за ново разглеждане на друг състав на административния съд, тъй като съдът не е изложил мотиви по направени относими към спора възражения - относно използвания корекционен коефициент чрез който е определена дължимата такса, за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за изтекла погасителна давност по отношение на установената такса за 2006 г. Неправилно е, по тези възражения да се произнася за първи път касационната инстанция. По тези съображения и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд