Решение № 3745 от 28.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6902/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Админстративнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Инфинити спа клуб ЕООД, чрез адв. Иванов срещу решение 86 от 11.04.2023 година на Административен съд - Смолян по адм.д. 60/2023 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-584/13.02.2023 година на началника на Областен отдел Автомобилна администрация гр. Благоевград към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, в частта по т. 1. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора, в мотивите си първоинстанционният съд не е обсъдил писмените доказателства, събрани в хода на административното производство и надлежно приложени по делото, поради което е достигнал до неправилен извод за законосъобразност на административния акт. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, противоречи на закона и е немотивирана. Липсвали каквито и да било доказателства, подкрепящи извода, че превозвачът е извършвал именно случаен превоз от името и за сметка на дружеството. Описаните в заповедта лица били чуждестранни граждани, които не разбирали добре български език. Същите дали неточни и неверни данни. Не били налице каквито и да било доказателства, че са заплатили парична сума за извършването на превозна услуга. Посочва, че изложените от административния орган, съответно от съда, мотиви били бланкети и не съответствали на фактическата обстановка. Оспорва дадените от чуждестранните лица обяснения и твърди, че не е назначен преводач от страна на административния орган. Твърди, че посоченото в процесната заповед обстоятелство за извършен превоз на пътници срещу заплащане е недоказано. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. Претендира разноски.

Ответникът, началникът на Областен отдел Автомобилна администрация гр. Благоевград към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд - Смолян е образувано по жалба на Инфинити спа клуб ЕООД срещу т. 1 от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-584/13.02.2023 година на началника на Областен отдел Автомобилна администрация гр. Благоевград към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация.

С последната са приложени следните ПАМ:

1. По чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" от Законът за автомобилните превози (ЗАвП) - временно спиране от движение на лек автомобил категория М1, марка Мерцедес, модел Вито 111 ЦДИ, с рег. [рег. номер], собственост на Инфинити спа клуб ЕООД, [ЕИК], до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца;

1. По чл. 106а, ал. 1, т. 4, б."б" от ЗАвП - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водача - А. Караянов до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

В частта по т. 2 от заповедта, производството е прекратено с влязло в сила определение на съда, по съображения, че дружеството, което е собственик на автомобила няма правен интерес да обжалва мярката, приложена спрямо водача.

За да отхвърли жалбата срещу заповедта в оспорената част по т. 1, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява извършване на обществен превоз на пътници с моторно превозно средство срещу заплащане, без изискуемите от закона документи. Съставомерните факти се установявали от представените по делото доказателства и от обясненията на тримата пътници. Съдът е приел, че с оглед данните по административната преписка е несъмнено констатирано извършено административно нарушение по ЗАвП, за чието преустановяване законът допуска прилагане на съответната принудителна административна мярка по чл. 106а ЗАвП. При определяне на продължителността на срока на мярката, органът възпроизвел точно законовата формулировка, доколкото същият действал в условията на обвързана компетентност.

При извършена проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд в насока, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му. Противно на твърденията на касатора, вярна е преценката на решаващия съд, че заповедта е надлежно мотивирана. Същата, освен правното основание, на което е издадена, съдържа позоваване и на фактическо такова. Налице е изрична препратка към съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) 00150 от 11.02.2023 година, издаден от инспектор при РД "АА". Съдържанието на акта е изцяло възпроизведено в мотивната част на заповед РД-14-584 от 13.02.2023 година на началника на Областен отдел Автомобилна администрация гр. Благоевград към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация и в диспозитива й.

Предвидените с разпоредбата на чл. 106а ЗАвтП принудителни административни мерки (в случая: чл.106а, ал.1, т.1, б."а" от ЗАвП) имат за цел да преустановят извършването на обществен превоз, който не е съобразен с нормативните предписания, като по този начин се гарантира сигурността на пътниците. Автомобилният превоз на пътници е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването й законодателят да установи императивно специални изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална компетентност, благонадеждност и финансова стабилност. Значимостта на обществените отношения, върху които тази професионална дейност рефлектира, е обусловила подробната й регламентация на национално и на европейско ниво.

Легална дефиниция на понятието обществен превоз" е дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП това е всеки превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. По определението на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвП "превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвП, обществен превоз може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а ЗАвП.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема за правилен изводът на административния съд за осъществена хипотеза на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.а от ЗАвП - на 11.02.2023 година А. Караянов, управлявайки лек автомобил с рег. [рег. номер], извършва обществен превоз на пътници на територията на Република България, по маршрут гр. Банско ски зона Бъндеришка поляна срещу заплащане, без да има лиценз за това.

От събраните по делото доказателства съдът е извел обоснован извод, че с посоченото моторно превозно средство е осъществен обществен превоз на пътници. Безспорно е, че за автомобила, с който е извършен превозът, не е издадено удостоверение за регистрация за извършване на превоз на пътници по смисъла на цитираната правна норма. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без удостоверение за регистрация е абсолютна.

Видно от съдържанието на акта, пред компетентния орган са снети писмени обяснения, събрани по реда на чл. 44 АПК, от служители, определени от административния орган, от пътниците Ф. Пефкев, Г. Иванов и Й. Ристов, които са посочили, че са имали уговорка с превозвача да заплатят за извършения превоз, включващ и ски оборудване до ски пистата сумата от 280 лева на човек. Пътниците са дали сведения устно и те са записани и подписани от служител на органа, с обозначение на името и длъжността му, и са приподписани от лицето съгласно изискването на чл. 44, ал. 3 АПК. Правнозначимите факти са установени с допустими доказателствени средства по смисъла на чл. 39 и чл. 171, ал. 1 АПК, при спазване на изискванията на чл. 44, ал. 2 и чл. 36 АПК.

Що се отнася до възражението на касатора за неправилност на съдебния акт във връзка с поставения въпрос за неосигурен преводач на пътниците, от които са сведени обяснения, следва да се уточни, че съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 АПК лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях език. В тези случаи се назначава преводач. По делото е установено, че нито в процесната заповед, нито в АУАН лицата са посочил на своя или на друг език, че не разбират написаното, че не владеят български език или че желаят да им се назначи преводач. Следователно не може да се приеме, че в тази насока е допуснато съществено процесуално нарушение.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за необоснованост на правните изводи на съда. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и е извършил пълна преценка на събрания доказателствен материал, обсъдил е всички възражения и доводи на страните и при точно приложение на материалноправните норми е постановил правилно решение, което не страда от наведените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора пред касационна инстанция, на касатора не следва да се присъждат разноски, а ответникът не прави искане за присъждане на такива.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд