Решение № 3207 от 18.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12272/2021 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Милев, чрез адвокат И. Юруков и лично, против решение 4400/02.07.2021 г., постановено по адм. дело 2233/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се твърдения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, поради и което се иска отмяната му. Ответната страна Главна дирекция Охрана , не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Посочва, че обжалваното решение е постановено при изяснени фактически обстоятелства и правилно прилагане на материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, наименувана жалба , с която Е. Милев предявил иск против Главна дирекция "Охрана за претърпени неимуществени вреди в размер на 25 000 лева за това, че на 12.06.2017 г. бил превозван от служители на ГДО от Затвора [населено място] до АССГ за участие в съдебно заседание по три дела, образувани по негови искови молби, при нечовешки условия, с бус, без колани за безопасност и без облегалки на седалките, в нарушение на Закона за движение по пътищата и поради което бил притеснен, не можел да се задържи, подскачал в буса и си ударил кръста. Също така, в буса липсвали и климатизация, прозорци и въздух, което застрашавало здравето и живота му. Поради това Милев посочил, че тези действия са в нарушение на чл. 3 и чл. 13 от Европейската конвенция за правата на човека. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от Е. Милев против Главна дирекция Охрана /ГДО/ иск за сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат на действия и бездействия на служители на ГДО относно неправомерното му конвоиране на 12.06.2017 г. Съдът приел, че така подаденият иск е за присъждане на неимуществени вреди - физически болки и страдания, причинени на Милев по време на транспортирането от Затвора [населено място] до АССГ на 12.06.2017 г. от извършени от органи на ГДО както незаконосъобразни бездействия необорудване на транспортен автомобил модел Тойота с предпазни колани, с климатична система, с удобни седалки и с прозорци, които да се отварят, поради което условията за пътуване са му създали дискомфорт, така и незаконосъобразно действие превозване (конвоиране) на Милев, именно с горепосочения автомобил. От правна страна първоинстанционният съд приел за установено и доказано, че Милев е конвоиран до сградата на АССГ на 12.06.2017 г., заедно с двамата свидетели по делото, със специално предназначен за целта лекотоварен автомобил (бус), рег. [рег. номер], но той не е представил медицинска документация, въз основа на която да бъде установено, че към момента на конвоирането или след него т.е. в негово следствие, са му били причинени травматични увреждания. Прието е, че специализираният автомобил не е бил оборудван с обезопасителни колани, по смисъла на § 6, т. 47 ДР на Закона за движението по пътищата, именно защото е бил предназначен за специализиран превоз, като съответствието на оборудването с техническите изисквания по Приложение 15 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност е установено. Съдът анализирал приложимата нормативна уредба, въз основа на което посочил, че причината за конвоирането на Милев е явяването му пред АССГ по три дела, образувани по негови искови молби, а законосъобразността на действието конвоиране произтича от представената от ГДО Заповед З-678/09.06.2017 г., както и от утвърдените от министъра на правосъдието Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГДО. Прието е, че това, че конкретният автомобил не е бил оборудван с обезопасителни колани няма пряко отношение към законосъобразността на действието конвоиране и не нарушава правилата за движението по пътищата. Отделно от това, разпоредбата на чл. 137а ЗДвП изисква ползване на обезопасителни колани от водачите на ППС и от пътниците, в случаите, в които МПС са оборудвани с такива, но няма изискване за промяна в конструкцията на регистрирани МПС, с цел оборудването на местата за превоз на пътници с обезопасителни колани, още повече, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 от Наредба Н 3/18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните ППС, наредбата не се прилага за автомобили, проектирани и произведени за конвоиране на обвиняеми, подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение задържане под стража или на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Първоинстанционният съд приел, че няма законово изискване за поставяне на колани в специализираните автомобили, напротив, липсата им е обоснована от необходимостта да бъде предотвратена възможността конвоирани лица да използват текстилните обезопасителни колани за да увредят сами себе си. С оглед на това, коланите са заместени с метални ръкохватки, закрепени за седалките. В заключение е посочено, че Милев не е представил доказателства за понесени неимуществени вреди, като също така по делото не е доказано наличието на незаконосъобразни действия или бездействия. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран, фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изложените касационни оплаквания са неоснователни. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая ищецът не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, относно твърдяното от него незаконосъобразно действие и бездействие на длъжностни лица при Главна дирекция Охрана , изразяващо се в поставянето му в застрашена среда при превозването му в бус, без колани за безопасност и без седалки, в нарушение на Закона за движение по пътищата. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата молба на Е. Милев относно претендираните с нея неимуществени вреди, като резултат от незаконосъобразно действие и бездействие на длъжностни лица при Главна дирекция Охрана , изразяващо се в поставянето му в застрашена среда при превозването му в бус, без колани за безопасност и без седалки, в нарушение на Закона за движение по пътищата. По делото безспорно е доказано, че Е. Милев е превозван в процесния ден от мястото за лишаване от свобода до органите на съдебната власт с превозно средство, което отговаря на нормативно установените изисквания за неговата регистрация. Съгласно ал. 3, т. 6 от чл. 391 от Закона за съдебната власт Главна дирекция Охрана към Министерство на правосъдието конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт . Посочената конвойна дейност се осъществява със специализиран за това автомобил, оборудван съгласно специални изисквания. Правилен и обоснован с оглед доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че към процесната дата не съществува изискване в ЗДвП всички МПС от категорията на процесния, предвиден за конвоиране на лица, да бъдат оборудвани с обезопасителни колани, за да бъдат допускани до движение по отворените за обществено ползване пътища. Въз основа на гореизложеното, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че доколкото към 12.06.2017 г. не съществува законово изискване за използване на обезопасителни колани в конкретното превозно средство при конвоирането на ищеца от Затвора [населено място] до АССГ, не е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие, още повече, че както е посочено в обжалваното решение, ако има наличие на текстилни обезопасителни колани в конвойните автомобили, то превозваните лица може да увредят сами себе си с тях. Правилно административният съд приел, че от доказателствата по делото не се установява, а и ищецът не е и твърдял, незаконосъобразно действие от страна на конвоиращия екип по време на превоза, което да е застрашило здравето на Милев, изразяващо се в силни удари в кръста и таза . Не е установено специализираният автомобил да е шофиран и с превишена скорост или по друг опасен начин. В заключение следва да бъде отбелязано, че по отношение на конвойната дейност, освен общите правила за пътна безопасност при осъществяване на превози, съществува и допълнителна категория охранителна безопасност. Двете следва да бъдат взети предвид на приоритетен принцип според тежестта им към момента на осъществяване на конвойната дейност, поради което охранителната безопасност е поставена на първо място, тъй като тя е определяща за този вид превози. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,