Решение № 17263 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9504/2019 г.

Решение № 17263 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9504/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Патентно ведомство /ПВ/ на Република България, чрез процесуален представител юрк. И. Николова, срещу решение № 4447/27.06.2019 г., постановено по адм. дело № 4302/2019 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отменена негова заповед № II – 07/28.03.2019 за прекратяване на служебно правоотношение на Г. Кюпрюбашиева, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., поради съкращаване на длъжността. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити доводи в касационната жалба се иска отмяна на оспореното решение. Претендира присъждане на направените разноски по делото. В допълнително приложена молба от 11.11.2019 г. прави възражение за прекомерност на поисканите от ответната страна разноски. Ответникът – Г. Кюпрюбашиева, чрез процесуален представител адв. И. Сотиров, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лв., съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № ІІ-07/28.03.2019 година на председателя на ПВ, с която е прекратено служебното правоотношение на Г. Кюпрюбашиева на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предписаната форма и в съответствие с административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и целта на закона, които водят до незаконосъобразност на административния акт и обосновават отмяната му. Така постановеното съдебно решение е правилно. АССГ е приел за установени следните факти по делото: Оспорената пред АССГ заповед е издадена на 28.03.2019 г. и с нея е прекратено служебното правоотношение на Г. Кюпрюбашиева за длъжност "главен експерт", ранг III младши, отдел "Административно-правен", дирекция "Административно-правни дейности и международно сътрудничество", считано от 01.04.2019 г. Според отбелязването на тази заповед, тя е издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, чл. 7, ал. 2, т. 4, т. 5 и т. 16 от Устройствения правилник на Патентното ведомство на Република България, в сила от 01.08.2018 г., и във връзка със Заповед № 239 от 28.03.2019 г. за извършени промени в длъжностното разписание на Патентно ведомство на Република България /ПВРБ/. Разпоредбата на чл. 7 от Устройствения правилник на ПВРБ е нормата, която предвижда като правомощие на председателя на ПВ, като орган по назначаването, да разполага с правомощия по сключване, изменяне и прекратяване на трудовите и служебните правоотношения със служителите от администрацията и присъжда рангове на държавните служители. За да постанови обжалваното решение, административния съд правилно е приел, че трансформацията на една длъжност в друга, налага новата да е различна, както по своето нормативно наименование, така и по преките задължения и функции, които в сравнение със съкратената длъжност осъществява. Съкратената длъжност трябва да не фигурира като нормативно наименование в длъжностното разписание на ведомството или ако фигурира, то трябва да е намалена нейната обща численост. Последното обхваща действията на административния орган самостоятелно да прецени на кое лице да прекрати служебното правоотношение, когато на същата длъжност са назначени повече лица. Преценка на органа не може да бъде предмет на съдебен контрол, тъй като тя е извършена в сферата на неговата оперативна самостоятелност. Въпреки това, според практика на ВАС преценката на органа по назначаването е ограничена от чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК, както и от приложимия специален закон, тъй като съгласно чл. 106, ал 1, т. 2 от ЗДСл., прекратяването на правоотношението може да се осъществи само спрямо лице, заемащо такава длъжност, която е била съкратена и вече не фигурира като нормативно наименование и система от функции, задължения и изисквания. Неправилни са твърденията наведени в касационната жалба, че на мястото на съкратената длъжност "главен експерт", заемана от жалбоподателя, е открита 1 щатна бройка за длъжност "юрисконсулт" при условията на трансформация на длъжности. От утвърдено длъжностно и поименно разписание, в сила от 01.04.2019 г., е видно, че общата щатна численост на заеманата длъжност "главен експерт" в отдел АП остава без промяна - 9 щатни бройки. При изследване на длъжностните наименования, които фигурират в разписанието, първоинстанционният съд правилно е преценил, че новата длъжност "главен юрисконсулт" е открита не на мястото длъжността "главен експерт", заемана от оспорващата, а на мястото на длъжността "старши експерт". Определението за длъжност "старши експерт" е установено в чл. 7, ал. 3 от Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, която казва, че е "свързана с изготвянето на анализи, доклади, отчети и с обработка на документи във връзка с дейността на съответната администрация, с предоставянето на административни услуги, с поддържането на регистри и бази данни, с извършването на дейности във връзка с осъществяване правомощията на ръководителя на администрацията. Старшият експерт носи пряка отговорност за извършваните от него действия във връзка с изпълнението на длъжността". От разпоредбите, отнасящи се до двете длъжности, следва извода, че се различават както по установеното нормативно наименование, така и по дейностите и правомощията, които осъществяват. Правилно в съответствие със събраните по делото доказателства АССГ приема за установено, че оспорената заповед № II - 07/28.03.2019 г. на председателя на ПВ, с която служебното правоотношение на Г. Кюпрюбашиева е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, от ЗДСл, е издадена от компетентния орган, но в противоречие с материалния закон целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. Предвид легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (обн. – ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 01 юли 2012 г.) "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на ЗМВР, на ЗОВСРБ, на ЗИНЗС или на ЗДСл, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Длъжностната характеристика определя функциите, задълженията и изискванията на длъжността. При съпоставка между старата и новата длъжност предмет на самостоятелно изследване е наличието или липса на сходство между двете в частта, определяща техните цели и функции. При това положение няма как да съществува прекратяване на длъжност, ако новосъздадената повтаря общите положенията, функциите и целите, установени с длъжностната характеристика на старата, макар и да притежава различно нормативно заложено наименование. Въз основа на всички представени доказателства, оценени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящия съдебен състав намира, че към датата на постановяване на оспорената Заповед № II - 07/28.03.2019 г., издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. не е налице реално съкращаване на длъжността "главен експерт", заемана от Г. Кюпрюбашиева, поради което не са налице материалноправните основания за прекратяване на служебното правоотношение. Всички доводи и възражения, които са изложени в касационната жалба са обсъдени в първоинстанционното производство, поради което не се констатират основания за отмяна на постановеното решение, което е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на направените от него разноски следва да се уважи с оглед представения договор за правна защита и съдействие от 14 ноември 2019 г. (л. 67) и депозирания списък по чл. 80 от ГПК (л. 71 от настоящото дело), обективиращи уговорения и изцяло заплатения адвокатски хонорар в размер на 500, 00 лв. (петстотин) лева. Възражението за прекомерност претедираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тази сума следва да се възложи в тежест на Патентно ведомство на Република България. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение