Решение № 3529 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12609/2008 г.

Решение № 3529 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12609/2008 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Райна Божинова Иванова, чрез адвокат Камелия Донкова против решение № 401 от 15.08.2008 г. на Административен съд Плевен, осми състав, по адм. дело № 251/2008 г. С него се отхвърля жалбата й против заповед № РД - 12 - 424/11.02.2008 г. на Кмета на Община Плевен, с която е одобрена оценката на предоставената на Бочо Стойков Бочев земеделска земя от 0.874 дка в местността "Стража" в землището на гр. Плевен в размер на 620 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му и спора решен по същество като бъде уважено оспорването. Свеждат се до това, че при постановяване на решението си съдът не изследвал наличието на предпоставките по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на ползвателя и не извършил цялостна преценка на доказателствата. Също така, че съдът от една страна е приел, че процедурите по § 62 и по § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ са независими една от друга и не следва да се смесват, а от друга е преквалифицирал правното основание на което е издадена обжалваната заповед, което е следвало да се приеме за липса на реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - основание за отмяна. Ответникът, Кметът на Община Плевен не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни, Катерина Гюрова Бочева, Галина Бочева Димитрова и Слави Бочев Стайков не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Обжалванвото решение е правилно и като такова следва да бъде оставена в сила. Съдът е преценил установените по делото факти и правилно е приел, че основанието за издаване на заповедта е по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и посочването на друго правно основание не опорочава акта до степен да бъде отменен. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу заповед № РД-02-424/11.02.2008 г. на Кмета на Община Плевен по реда на § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ с която се одобрява оценката на имот № 56.722.701.1048 с площ от 0.874 дка в размер на 620 лева, придобит от ползвателя Бочо Стайков Бочев. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта, тъй като в нея се посочват като адресати нейни наследници, при условие че е жива и е едноличен собственик на имота, че липсвали данни за правото на ползвателя по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и заповедта била просрочена като издадена след тримесечния срок от влизане в сила на Плана на новообразуваните имоти. Съдът от данните по приложената административна преписка, заключение на съдебно техническа експертиза и доказателствата по делото е установил, че процесният имот е регулиран с план на новообразуваните имоти за местността "Стража" в землището на гр. Плевен, одобрен с влязла в сила заповед през 2007 г. Също така, че в регистъра към него е вписан като собственик Бочо Стойков Бочев на имот № 701.1048 с площ от 0.874 дка, на който е признато правото да придобие собствеността със заповед, издадена по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ № РД 15 - 4701/5.08.1998 г. в размери до 1000 кв. м. на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тази заповед е влязла в сила, при липса на данни за обжалването й, с което правото на ползвателя да трансформира правото си на ползване в право на собственост е упражнено и следва да приключи процедурата с определяне на оценка и заплащането й, което се е забавило във времето не по вина на ползвателя. При тези данни и при влязъл в сила на план на новообразуваните имоти съдът е приел, че позоваването от органа на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, което се отнася само за придаваемите части и подобренията в имотите, не опорочава акта относно правното основание, което е по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. От фактическа и правна страна процедурата по § 62 ПЗРППЗСПЗЗ не е приключила преди влизане в сила на ПНИ, но не се лишава от право ползвателя да заплати оценката за имота, нито от правото му на собственост признато му с предходна заповед. От заключение на съдебно техническа експертиза е установено, че оценката е според изискванията на приложимата наредба за оценяването на земеделските земи и нарушение на материалния закон при издаване на заповедта не е налице. Като неоснователни са приети и доводите, че срокът по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е преклузивен за издаването на заповедта, предмет на жалбата, както и доводите, че е нарушение, основание за отмяна, факта, че като адресати на акта са вписани наследниците на касаторката. Решението е правилно. С касационната жалба отново се поддържат доводите, че предпоставките по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ не са били налице, с оглед на което ползвателя не е собственик и няма право на оценка. Тези доводи са неоснователни, тъй като по делото дози довод е обсъден и съдът е извел обоснован извод, че предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост са били предмет на друго производство, различно от настоящето и при спор за материални права, той следва да бъде разрешен по исков път, а не в производството по оценка на земята, по отношение на която оценка не се установяват нарушения. Съдът в настоящето административно производство проверява дали са налице материалните предпоставки за издаване на обжалвания акт и такава предпоставка е предходна влязла в сила заповед с която се признава правото на собственост на ползвателя по § 62, ал. 3 от ПЗРППЗСПЗЗ. Такава заповед е приложена като доказателство по делото и като стабилен административен акт е правопораждаща за ползвателя. Претенциите на бившия собственик за собствеността върху имота и възраженията за отсъствие на предпоставки за придобиване на собствеността от ползвателя не обосновават нарушения при издаването на акта за оценката. Те биха били относими при невлязла в сила предходна заповед от процедурата по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, но данните по делото са безспорни, че правото на ползване е надлежно трансформирано в право на собственост, поради което изводите на съда в такъв смисъл са обосновани напълно. Също така, съдът правилно е приел, че фактическите състави на производствата по § 62 и по § 31 от ПЗР ППЗСПЗЗ са различни и се отнасят д о оценката на различни хипотези за оценяване на земеделските земи в процеса на реституцията им. Няма нарушение в случая при смесването от административния орган на правните основания, тъй като е оценил земеделската земя според изискванията на приложимата Наредба за определяне на цените на земеделските земи, валидна и за двете процедури. Това е от съществено значение за законосъобразността на акта и неправилно посоченото правно основание не го опорочава до степен на незаконосъобразност, както правилно е прието и от съда. Отсъстват пороците, свързвани в касационната жалба с посочване на адресатите на акта наследниците на касаторката, което правилно е квалифицирано от съда като техническа грешка без вредни последици за действителния адресат. По изложените съображения не се констатират пороци на решението, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение