Решение № 12892 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11030/2009 г.

Решение № 12892 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11030/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Вергиния Димитрова Чочева срещу решение № 220 от 24.06.2009 г., постановено по адм. дело № 255/2009 г. от Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 360/10.03.2009 г. на кмета на Община Дупница. Навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго, с което да отмени оспорената от нея в първоинстанционното производство заповед, както и да й присъди направените деловодни разноски. В представени писмени бележки се навеждат доводи и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Ответникът, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касаторката против заповед № 360/10.03.2009 г. на Кмета на Община Дупница, с която е прекратено служебното правоотношение с нея на основание чл. 12 ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл). Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Не се спори между тях, че Чочева е заемала длъжността "младши експерт "култура" в общинска администрация при Община Дупница, като служебното правоотношение е възникнало по силата на заповед № 457/28.03.2008 г. на кмета на Община Дупница, след проведен конкурс и е прекратено с процесната заповед, считано от 11.03.2009 г. на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл. При така установените факти по делото, първоинстанционният съд е приел за установено, че заповед № 360/10.03.2009 г. е издадена в рамките на предвидения в закона едногодишен изпитателен срок в полза на органа по назначаване. С тази заповед на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с касаторката, считано от 11.03.2009 година. Съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и 3 от ЗДСл и е приел, че срокът за изпитване на Чочева е започнал да тече от датата на встъпването й на държавна служба и не е бил изтекъл към датата на прекратяване на служебното правоотношение, поради което са били налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл - жалбоподателката е назначена за пръв път на държавна служба и към датата на прекратяване на служебното й правоотношение не е бил изтекъл едногодишния срок за изпитване. С оглед установената фактическа обстановка съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна и е оставил в сила обжалваният административен акт. Касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно, като постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон - в случая с нормата на чл. 12 от ЗДСл. Според цитираната норма, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба в едногодишен срок, считано от встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. За да може органът да упражни това свое право, е необходимо наличието на една позитивна предпоставка - назначаване на държавния служител за първи път на държавна служба и една отрицателна предпоставка - да не е изминала една година от датата, на която държавния служител е встъпил в длъжност. В настоящия случай и двете предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл са налице. Жалбоподателката е назначена за първи път на държавна служба със заповед № 457/2008 година на Кмета на Община Дупница, считано от 28.03.2008 година. Режимът на изпитване на държавните служители предвид целта на чл. 12, ал. 1 от закона, е да бъде дадена възможност на органа по назначаването да отстрани евентуални неудачи при назначението на държавния служител, след като провери и опознае неговите професионални и служебни качества. Втората предпоставка на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е изискването да не е изтекъл едногодишния срок от датата на встъпване в длъжност на държавния служител. В случая жалбоподателят е встъпил на държавна служба за пръв път на 28.03.2008 година по силата на заповед на органа по назначаването, а заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е издадена на 10.03.2009 година. Целта на срока по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е да се даде възможност за преценка както страна на органа по назначаването, така и на държавния служител, за наличието на необходимите професионални и служебни качества у служителя, и характера и изискванията на заеманата длъжност. Максималната продължителност на срока за изпитване е една година. Той може да бъде по-кратък и служебното правоотношение да бъде прекратено по-рано, когато се констатира несправяне с работата от страна на държавния служител. Упражняването на посоченото право на органа по назначаването може да бъде извършено само веднъж, с оглед на посочените по-горе цели на срока за изпитване. В този смисъл преценката по целесъобразност, обективирана в административния акт, е извършена в рамките на едногодишния срок по отношение на жалбоподателя. Доводите, които се правят в касационната жалба са относно прилагането по аналогия на разпоредбата на чл. 333 от КТ, предвид на обстоятелството, че към датата на прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката, същия е страдала от заболяване, включено в Наредба № 5/1987 г. на МЗ. В ЗДСл е предвидена специална закрила при прекратяване на служебното правоотношение, дадена с разпоредбата на чл. 107б от ЗДСл в действащата към издаване на заповедта редакция (Обн., ДВ, бр. 95/2003 г.), и тя е по отношение на държавна служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане, когато служебното правоотношение се прекратява на основание чл. 106, ал. 1 т. 1 от закона - ал. 1 на чл. 107б; и на бременна служителка, когато служебното правоотношение се прекратява на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от закона. Друга специална закрила не е предвидена, поради което по отношение на жалбоподателя не може да се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 333 от КТ. От доказателствата по делото не може да се направи извод за осъществена спрямо касаторката дискриминация, доколкото от същите се установява, че органа по назначението се е възползвал от предвидена в закона възможност, като е прекратил служебното правоотношение с Чочева преди изтичане на едногодишния срок след извършена преценка за целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. От публикацията във вестник "Вяра", както правилно е посочено в обжалваното решение не може да бъде обоснован извод за наличие на причина, различна от посочената в обжалваната заповед. Предвид на изложеното, решението на АС Кюстендил е правилно, като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение