Решение № 5692 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 716/2011 г.

Решение № 5692 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 716/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на ЕТ "Диатон-Ж-Димо Жеков" с Булстат 128052274, против решение № 255/06.12.2010 г. по адм. дело № 200/2010 г. по описа на Административен съд - Ямбол (АСЯ), с което е отхвърлен, като неоснователен, искът на търговеца против община Ямбол за заплащане на обезщетение за причинени вреди в резултат на изпълнението на обявен за нищожен административен акт - заповед № ТУ/0007/27.04.2009 г. на Кмета на община Ямбол общо в размер на 150 000 лева, от които 140 000 лева имуществени вреди и 10 000 лева неимуществени такива, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2009 г. и е осъден касатора да заплати на ответната община разноски в размер на 500 лева.

В касационната жалба и в хода на делото по същество се поддържа, че:

• решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила спрямо преценката на съда за неоснователност на претенцията за претърпени неимуществени вреди;

• съдът е ограничил правото на участие в процеса на ищеца като е отказал да допусне тройна съдебно-оценителна експертиза, чрез заключението на която да бъде оборена невярното заключение по единичната такава;

• противно на правилата за разпределение на доказателствената тежест и изявленията на страните е приел от една страна за спорно, че разрушената сграда не е собственост на ищеца, а от друга, че същия не е установил правата си върху същата. В условията на алтернативност е посочено, че въпросът за собствеността и законността на сградата е неотносим спрямо задължението на общината да обезщети ищеца.

Касаторът търси отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Направено е и бланкетно искането за разноски пред двете инстанции.

Ответната страна - община Ямбол, не е представила отговор на така подадената касационна жалба и не участва в хода на делото по същество.

Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, застъпва становище, че касационната жалба е допустима, но неоснователна по същество. Поддържа, че съдът е обосновал съдебния акт като правилно е приел, че ищецът не е доказал собствеността върху сградата, а от тук и настъпването на имуществени вреди в резултат от нейното разрушаване.

Върховният административен съд, III-то отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, но разгледана по същество за неоснователна:

Административния съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал. 1 и чл. 204, ал. 1 от АПК предявен от ЕТ "Диатон-Ж-Димо Жеков" против община Ямбол, за присъждане на обезщетение за причинени вреди в размера на 150 000 лева от изпълнението на заповед № ТУ/0007/27.04.2009 г. на Кмета на община Ямбол, които вреди представляват:

• намаляване на имуществото на търговеца в размер на 120 000 лева, на която стойност възлиза разрушената негова собственост сграда "Кафе-аперитив";

• пропусната възможност в периода септември 2009 до 21 юни 2010 г. да бъде реализирана печалба от дейността на обекта в размер на 2000 лева на месец или 20 000 за периода;

• неимуществени вреди, оценени на 10 000 лв., изразяващи се в преживени болки и страдания, негативни емоционални преживявания от нарушаване правото му на собственост, загубата на доход, довело до нежелана промяна в начина му на живот и общуване с близките.

За да отхвърли, предявената претенция съдът е приел, че претенциите на ищеца са неоснователни като недоказани. По отношение на фактите, съдът е приел за установено следното:

Със заповед № ТУ/0007/27.04.2009 г. на Кмета на община Ямбол е наредено да бъде премахнат от ищеца, в качеството му на собственик, преместваем обект - "Павилион и покрита тераса, с предмет на дейност "Кафе - аперитив", намиращ се на ул. "Искър", до жилищен блок № 1, с идентификатор 87374.541.20.2 по кадастралната карта на гр. Ямбол, с обща площ 171,87 кв. м. и покрита тераса, прилежаща тераса 20,30 кв. м.

На 14.08.2009 г., посочената заповед е изпълнена по принудителен ред и обекта е разрушен. С влязло в сила на 10.02.2010 г. решение № 63/13.07.2009 г. по адм. дело № 72/2009 г. на АСЯ, заповедта е обявена за нищожна.

С разрушаването на сградата, ищеца е преустановил активна търговска дейност, като с оглед на приетото по делото заключение от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е установено, че за периода 01.01.2002 до 14.08.2009 г. търговеца е реализирал месечна печалба от 3 759,56 лева, а в последните 12 месеца от периода по 2 979,17 лева на средно на месец. Прието е за установено, въз основа на приетото заключение от допусната по делото съдебно-оценителна експертиза, че стойността на обекта е 58 800 лева, при изчисляването му по метода на нетната сегашна стойност, 50 000 лева - по ликвидационна стойност, 65 000 - при пазарно сравнение и 61 000 лева, "комбинирайки тези три метода", а при ползване на приходния метод - 70 000 лева.

Съдът е приел, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху разрушения обект, като е изложил съображения, че посочването на търговеца, като собственик в заповедта за премахване, не го освобождава от тежестта по доказване, както и че договора от 13.02.1995 г. свидетелства за закупуване на преместваем обект - павилион, а не за разрушения обект, представляващ строеж по см. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и различаващ се съществено в размерите си спрямо закупения павилион - 171,87 кв. м. и 20,30 кв. м. - тераса спрямо 78 кв. м.

Като неуспешно е прието и доказването на законността на обекта, тъй като ищецът не е представил надлежни и достатъчни доказателства, удостоверяващи правото му да изгради процесния обект. Съдът е кредитирал напълно представеното и неоспорено удостоверение изх. № 110303/0095/13.09.2010 г. при община Ямбол, с което се установява, че в архива на общината няма строителни книжа за обект "Кафе-аперитив", с идентификатор 87374.451.20.2. Позоваването на ищеца на разрешение за право на ползване по чл. 197 от ЗТСУ под № 139/18.10.1999 г., съдът е приел за косвено доказателство, спрямо извършването на строителна дейност, но не е като документ удостоверяващ "правото на собственост".

Въз основа на тези факти, съдът е приел, че ищецът не е доказал предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно настъпване в неговия патримониум на вреда, подлежаща на обезщетяване от страна на ответника. Съдът се е мотивирал, че щом ищецът не е собственик на разрушения обект, то същия не може и да понесе претендираните вреди- имуществени и неимуществени. При тези си изводи, съдът е отхвърлил исковата молба като неоснователна.

Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Поддържаните касационни възражения, настоящата инстанция счита за неоснователни.

Основното възражение на касатора е свързано с твърдението, че съдът неправилно е определил предмета на доказване като в противоречие с чл. 153 от ГПК е обсъждал доказването на собствеността на разрушения обект при условие, че въпросът за собствеността е безспорен между страните.

Видно от изявленията на адв. Христова - процесуален представител на ответника, направени в първото по делото заседание, проведено на 12.07.2010 г., е направено възражение както по отношение правото на собственост върху разрушения обект, така и спрямо законността на строежа на същия т. е. направени са възражения, че ищецът не е собственик на обекта и че обекта е незаконно изграден, чиято основателност е определяща за съществуването или отричането на правото на претендираната обезвреда.

Безспорно е, че до провеждане на първото по делото заседание, включително и в хода на проведеното административно производство по издаването на заповед № ТУ/0007/27.04.2009 г., между страните не е бил налице спор за собственост върху така построения обект, получил и своя кадастрален идентификатор 87374.541.20.2. Липсата на спор в миналото обаче по отношение правото на собственост, доколкото не е попада в пределите на силата на присъдено нещо на влязло в сила съдебно решение, не може да бъде основание да бъде отречено правото на защита от страна на ответника, чрез въвеждането му в настоящото исково производство.

Следва да бъде отбелязано, че видно от обстоятелствената част на исковата молба е направено категорично твърдение, че именно ищецът е собственик на обекта и на това основание търси загубата от неговата стойност, възлизаща на 120 000 лева. Доказването на това твърдение обаче е проведено повече от пестеливо и АСЯ правилно го е приел за неуспешно. Придобитото в миналото право на ползване на общински терени за осъществяване на търговска дейност (1999 г.), сключването на договор за наем по отношение на общинския имот, върху който е разположен (изграден) обекта (2001 г.), както и договора за покупка на преместваем обект - павилион (1995 г.), са доказателство за съществуването на различни облигационни правоотношения между страните, но е и пряко доказателство за придобиване на собствеността на обекта от страна на ищеца вследствие на някой от законоустановените придобивни способи.

В тази връзка, настоящата инстанция приема за неоснователни направените възражения от страна на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е определил предмета на доказване.

Що се касае до възражението за липса на мотиви в обжалваното съдебно решение по отношение правните изводите за неоснователност на претенцията, касаеща претърпените неимуществени вреди, то същото отново е неоснователно.

Това е така, тъй като макар и притеснително пестеливи същите са категорично изведени и основани на приетата фактическа обстановка, а именно че ищецът не е собственик на разрушената сграда.

Независимо от горното, дори да бе установена собствеността върху обекта, изграден върху общински имот, то умело премълчаното в касационната жалба обстоятелство, че ищецът не е доказал положителния факт, че същия е изграден по начин, даващ му правото да се ползва от обекта, чийто административно-правен статут предполага неговата законност, узаконимост или търпимост в мащаба, в който е бил изграден респ. разрушен (171,87 кв. м. застроена площ и 20,30 кв. м. тераса), то същото не може да бъде пренебрегнато. При условие, че обектът е изграден без строителни книжа по см. на § 5, т. 36 от ДР на ЗУТ, т. е. без необходимите одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строеж, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво, то собственикът му не може да търси обезвреда за така разрушения имот (в този см. виж. р. № 1656/03.02.2011 по адм. дело № 8225/2010 г. на ВАС)

С оглед на гореизложеното, въпросът за правилността в действията на съда спрямо недопускането на тройно съдебно-оценителна експертиза относно пазарната стойността на разрушения обект се явява без значение.

При този изход на делото, неоснователно се явява и предявеното искане за разноски, направени пред двете инстанции от страна на касатора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение