Решение № 2339 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15889/2014 г.

Решение № 2339 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15889/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационнa жалбa от директора Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП против Решение № 5679 от 17.09.2014 г. постановено по адм. дело № 8943 по описа на Административен съд град София град за 2012 г. (изменено с Решение № 6690/07.11.2014 г. за поправка на очевидна фактическа грешка), с което е отменен Ревизионен акт № 2061112266/28.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 2021/17.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на Националната агенция за приходите. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и за присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Мария Костадинова Грозданова", чрез процесуалния си представител адв. Николай Бойков, депозира писмен отговор, в който моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С Решение № 5679 от 17.09.2014 г. постановено по адм. дело № 8943 по описа на Административен съд град София град за 2012 г. е отменен Ревизионен акт № 2061112266/28.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 2021/17.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта му, в която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 47 611,17 лв. по фактури, издадени от доставчиците: 1) от "АПЦ" ЕООД по 9 фактури общо в размер на 10 636,15 лв. за периодите м. 12.2009 г.; м. 01, м. 03 м. 04 м. 06.2010 г.; 2) от "Хай" ЕООД по 3 броя фактури общо в размер на 8 787,00 лв. за периода м. 12.2008 г.; 3) от "Айвънтрейд" ЕООД по 5 броя фактури общо в размер на 9 618,30 лв. за периодите м. 07, м. 08 м. 09.2009 г. и 4) от "ММ 2010" ЕООД по 6 броя фактури общо в размер на 18 569,72 лв. за периодите м. 09.2009 г., м. 04, м. 12.2010 г. и м. 05.2011 г." За да отмени ревизионния акт в тази част, първоинстанционният съд е приел, че при изследване на фактическата обстановка и от събраните в хода на административното и съдебно производство гласни и писмени доказателства и заключението на приетите по делото основна и допълнителна ССЕ, в конкретния случай е налице реалност на доставките по всяка от процесните фактури, тъй като същите са отразени в дневниците за покупки и подадените справки-декларации по ЗДДС, както при РЛ, така и при доставчиците. Административният съд е приел, че те установяват релевантния факт, че доставчиците са притежавали стока от процесния вид - поцинкована ламарина и ламарина на лист и в тази връзка, че са имали необходимата материално-техническа и кадрова обезпеченост. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Касаторът оспорва изводите на съда, считайки основно, че по делото не е доказано, че доставките са извършени именно от лицата, издатели на фактури, поради неустановеност на кадрова, материална и техническа обезпеченост за това. Оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност са неоснователни. Същината на спора е относно наличието или липсата на данъчни събития по фактурите, издадени от "АПЦ" ЕООД, "Хай" ЕООД, "Айвънтрейд" ЕООД, "ММ 2010" ЕООД, имащи за предмет стоки - поцинкована ламарина и ламарина на лист. Съгласно приложимия материален закон, тълкуван във връзка с чл. 178 и чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, основната предпоставка за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е наличието на реално осъществена доставка на стоки и услуги. В конкретния случай, предмет на фактурите са поцинкована ламарина и ламарина на лист, които са родово определени вещи по своя характер. Съгласно чл. 6 от ЗДДС, доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, като следва да се съобрази и нормата на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно при спор за реалност на доставки на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно предаване, транспортиране и получаване на стоката между страните по пряката доставка, тоест дали стоките реално са преминали от владението на доставчика във владението на получателя. Относно доставчика "АПЦ" ЕООД първоинстанционният съд подробно е описал, че същият е представил копия от процесните фактури, декларация за дейността на дружеството, обяснителна записка, копия на договори за наем, аналитични главни книги с партиди, СД по ЗДДС, фактури за наем на склад, фактури за продажба, товарителници от БДЖ, договор за наем на склад, декларация за предмета на дейност и главна книга за клиентска сметка. Също този доставчик е представил доказателства за придобиването на стоките от внос - от "Мидланд индъстрийс" Ltd, изпратени от Украйна. Представени са товарителници от параходство "Българско речно плаване" АД - Русе и фактури от спедитор - "Крол Транс" ООД. Към датата на издаването на всяка от процесните фактури, вещото лице е констатирало, че доставчикът "АПЦ" ЕООД е разполагал със съответните количества ламарина - Таблица 1 към заключението и склад за съхранение на материали. Представени са документи за плащане - копия на касови бележки към всяка от фактурите и свидетелство за регистрация на касов апарат на доставчика, копия от дневните финансови отчети на фискалното устройство, а на датите на спорните фактури са съставени анекси към договора за влог за изтегляне на съответните количества от влогодателя. От договора за влог и анексите е видно, че количествата ламарина са предадени с подписването му, тъй като влогодателят се е задължил с договора да пази вещта и договорът е в сила от подписването му, а съответно с всеки анекс, предадените количества се намаляват. Във връзка с гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел наличието на реална доставка по фактурите издадени от "АПЦ" ЕООД. Относно доставчика "Хай" ЕООД, същият е представил многобройни доказателства за извършваната от него основна дейност - търговия и внос на метали, разполага с нает склад, представени са копия на всички фактури, дневните финансови отчети, свидетелство за регистрация на фискално устройство, платежни ведомости, митнически декларации за внос на ламарина от Украйна от дружество "Молтинор Металс" и от Китай от "Кайлъка - 2001" ЕООД, представени са документи за платен ДДС, митнически декларации, договори за доставка фактура за митническо представителство, митническа декларация и преводно нареждане за ДДС, товарителници от БДЖ с получател "Кайлъка - 2001" ЕООД. Подробно е описал първоинстанционният съд, че са представени и договор за наем на складова площ, лицензия за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, фактури за наем на склад, за разтоварване, договор за наем на открита площ в сервитута на ж. п. гара София - Север и фактури за ел. енергия и наем на активи, договор за доставка с жалбоподателя, копия от фактури и транспортни документи за услуги, товарителници, фактури от "БДЖ" ЕАД за престои на вагони, декларации и дневници по ЗДДС, годишни оборотни ведомости за 2008 г., хронологичен дневник на сметка 411 и счетоводна справка за салда и плащания по контрагенти, справка за продажба по фактури, инвентарна книга. Този доставчик е включил в дневниците си за продажби издадените към жалбоподателя фактури. Правилно е приел първоинстанционният съд, че този доставчик има техническа и кадрова обезпеченост да извърши доставки като процесните към ревизираното дружество, а вещото лице по делото след преглед на доказателствата по делото е изготвило аналитична таблица 2 към основното си заключение, въз основа на която потвърждава, че стоката, доставена на дружеството е доставена на "Хай" ЕООД от "Кайлъка 2001" ЕООД и е с произход Китай. Този извод е направен въз основа на представените 10 боя товарителници от БДЖ с дата 28.10.2008 г. за превоз на стоката в склад под митнически надзор в гр. София. Относно доставчика "Айвънтрейд" ЕООД, представените от него фактури са отразени в дневниците му за продажби към СД за съответните периоди, представил е копия на фактурите, представени са хронологични описи на счетоводните операции по сметка 411 и 4532 за 2009 - 2011 г., разплащанията по фактурите са в брой и по банков път. Представена е декларация за произхода на стоките по всяка от фактурите, издадени към жалбоподателя. За този доставчик вещото лице е изготвило таблица 3 към заключението си въз основа на приложените фактури и митнически декларации и данните в тях: за доставки на ламарина от "Милтинор Металс" с произход Украйна, от "Еластрон" Гърция и временен внос от "Минзухар 07" ЕООД. Вещото лице е установило, че доставката на ламарината от Гърция съответства и е заведена при доставчика по партидата за "поцинкована ламарина (описаната в доставните документи с характеристиката galvanized) и тази доставка е осчетоводена в партида ламарина рулони Гърция като вътреобщностна доставка. Въз основа на анализа на данните в таблицата и при съпоставката им, правилно първоинстанционният съд е приел становището на вещото лице, че доставчикът "Айвънтрейд" ЕООД е разполагал с количествата ламарина, фактурирани на жалбоподателя. Относно доставчика "ММ 2010" ЕООД правилно е приел първоинстанционният съд, че за доставките на стоките по процесните фактури са представени убедителни доказателства за произхода на стоките, за транспорта им, за място на икономическата дейност, за ресурсна обезпеченост, които дават основание на съда да приеме, че никоя от доставките не може да се определи като фиктивна. Представени са спорните фактури, извлечения от счетоводните сметки за продажби на стоките, оборотни ведомости и писмено обяснения, произхода на стоките към жалбоподателя е с произход Украйна, разплащането е по банков път, представени са фактури от "Деспред" АД за автомобилно навло за превоз на ламарина от Лом до Кремиковци и спецификации на товарите, оборотна ведомост за сметки 411, 4532 - партида на жалбоподателя, фактури за произхода на стоките по спорните фактури и спецификация - от "Айвънтрейд", протокол по чл. 117 ЗДДС и инвойс фактура към него от доставчик "Еластрон", международна товарителница. Представен е договор между този доставчик и жалбоподателя от 15.01.2009 г. за доставка на 4 000 метрични тона различни видове ламарина и други метални изделия по спецификация и заявка на купувача и цена, договорена за всяка доставка. Вещото лице е извършило проверка и е установило последваща реализация на стоките по процесните фактури в счетоводството на жалбоподателката. Освен това водената отчетност позволява да се разграничи доставката на ламарина с произход Украйна и поцинкована ламарина, доставената от Гърция, т. е. аналитична отчетност, позволяваща проследимост на доставчиците и произхода на стоката. Също въз основа на доказателствата и след проверка, вещото лице е направило извод за водено счетоводство от жалбоподателя в съответствие с изискванията. Правилно е приел първоинстанционният съд, че не е спорно между страните, че количествата ламарина по процесните фактури са заприходени в склада на дружеството и съответно са изписани на разход при продажбата им, както е установило вещото лице. При така изложените факти, действително се установява прехвърляне правото на собственост и разпореждане със стоките, предмет на спорните фактури по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, тоест настъпило е данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Представени са доказателства за постигнато съгласие между страните за определяне на конкретните вещи, които се прехвърлят в собственост на жалбоподателя. Налице са и доказателства за реалното предаване на вещите. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно, при преценка на доказателствената им сила и стойност, както и съвкупно. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е направена доставката на стоката и да е извършена услугата. Настоящите доставки не попадат сред възможните законови изключения от този принцип. Позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки. Разноски: Съобразно изхода на спора на касатора не се дължат разноски за настоящото производство. Ответникът по касация е претендирал разноски, но не е представил доказателства за сторени такива, поради което не следва да му се присъждат. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,