Решение № 10399 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3998/2014 г.

Решение № 10399 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3998/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Борис Димитров Попов, Радко Илиев Груев, Йордан Николаев Банков, Йорданка Цветанова Попова, Троян Димитров Попов, Митко Гълъбинов Терзийски, Емил Миланов Шопов, Живка Миланова Атанасова, Лидия Миланова Иванова, Николина Стоянова Попова и Татяна Димитрова Попова, чрез пълномощника им адв. Емилиян Паскалев, срещу решение № 84 от 06 януари 2014 г., постановено по адм. д. № 1087/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което частично е отменена заповед № РД-18-51/03 ноември 2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), по отношение на нанесена имотна граница между имоти с идентификатори 04234.6907.219 и 04234.6907.1531 и вписаните в кадастралния регистър трети лица като собственици на имот 04234.6907.1531, като преписката е изпратена на административния орган за произнасяне в съответствие с указанията на съда в 14-дневен срок от получаването й. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Лилия Александрова Цветкова, чрез пълномощника си адв. Марията Якимова, и Цветко Александров Цветков, чрез адв. Евгения Дашина, намират за неоснователна касационната жалба. Изпълнителният директор на АГКК, конституиран като ответник в производството, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Лилия Александрова Цветкова срещу заповед № РД-18-51/03 ноември 2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Бистрица (без територията на природен парк "Витоша"), район "Панчарево" - Столична община, в частта й относно нанесената граница в кадастралната карта между имоти с идентификатори 04234.6907.219 и 04234.6907.1531 и вписаните в кадастралния регистър трети лица като собственици на имот 04234.6907.1531. Съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед неправилно е приложен материалния законт и я е отменил в оспорената част. По отношение на нанесената граница в кадастралната карта между имоти с идентификатори 04234.6907.219 и 04234.6907.1531 решението е правилно. По делото е установено от събраните доказателства, включително и от заключението на вещо лице, че за процесните имоти е налице влязъл в сила кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед № 1403/20 декември 1961 г. и изменен със заповед № 89/30 ноември 1966 г. Имотите не са предмет на план, изработен и одобрен по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). В кадастралната карта Границата е нанесена в КК по заличена имотна граница от стар, неодобрен кадастрален план. На място не съществуват материализирани граници. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че спорната граница е означена с посочени гранични точки в съответствие с решението за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. Такова се извършва с протокол по чл. 39 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, подписан от правоспособно лице и от собствениците, съответно от носителите на друго вещно право върху поземления имот, какъвто не е представен нито в производството по издаване на оспорената заповед, нито пред съда. При тези данни правилен е изводът на съда, че спорната граница не е отразена в съответствие с приоритетите по чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. в приложимата редакция към момента на издаване на заповедта, което в случая означава да съответства на одобрения регулационния план, а не на стар, неодобрен кадастрален план. Спорът за границата е вещен и подлежи на решаване от гражданския съд, и ако с него са свързани грешки в одобрената кадастрална карта, те ще подлежат на изменение по реда на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. С оглед горното оспореното решение в частта му, с която е отменена заповедта на изпълнителния директор на АГКК в частта относно нанесената в кадастралната карта граница между имоти с идентификатори 04234.6907.219 и 04234.6907.1531, като правилно ще следва да бъде оставено в сила. В частта, с която е отменена заповедта относно вписаните в кадастралния регистър трети лица - касатори в настоящото производство, като собственици на имот 04234.6907.1531, решението е неправилно. Незаконосъобразен е изводът на административния съд, че след като имотът, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, не е нанесен в кадастралната основа на действащия регулационен план и наследниците на Димитър Бонев Попов не са вписани като собственици в разписния лист към кадастралния план, това е основание тези лица да не фигурират като собственици на имота. Данните за собствениците на имотите и другите вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, се набират съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗКИР. Пред административния орган са представени актове по чл. 41, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР както от жалбоподателите, така и от ответниците по касационната жалба - физически лица. Законосъобразно те са записани като собственици на процесния имот в кадастралния регистър. Административният орган и съдът в съдебното административно производство не могат да се произнесат по конкуренцията на редовни от външна страна актове, легитимиращи различни лица като собственици на един и същ имот. Това може да стане само по общия граждански ред. С чл. 13, 14, 18, 20, 23 от Наредба № 19/2001 г. за контрол и приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри е предвиден ред за осъществяване на контрол по време на създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри и по време на приемането им. Записването в кадастралния регистър на лицата, които са се легитимирали като собственици на имота по реда на чл. 41, ал. 2 от ЗКИР не е нарушение на този ред дори и тогава, когато е налице конкуренция на права. Предвид изложеното в частта, с която е отменена оспорената заповед на изпълнителния директор на АГКК в частта й, с която касаторите са вписани в кадастралния регистър като собственици на имот с идентификатор 04234.6907.1531, решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Ето защо в тази му част решението ще следва да бъде отменено, като вместо него ще следва да бъде постановено друго, с което жалбата на Лилия Цветкова в тази й част ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,