Решение № 8197 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8925/2008 г.

Решение № 8197 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8925/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Тодор Божинов Тончев против решение по адм. д. № 156/2008 г. по описа на АС - Монтана. Иска отмяна на решението като необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че претенцията му е доказана от доказателствата по делото. Отнетият му имот от 20.4 дка бил сред най-плодородните ОСЗ Монтана не е признала показателя поливност с решението си от 2000 г. и това не е включено в цената от 730 лева за дка. твърди, че е получил вместо 23 970 лв. 14 982 лв. за имота. Нарушено му е правото на равностойно обезщетение. Ответната страна не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срок по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството е по чл. 203 от АПК. С решение от 6.06.2008 г. по адм. д. № 156/2008 г. съдът е приел, че искът е неоснователен и го отхвърлил, защото от отменените административни актове на ОСЗ не е настъпила вреда. В производство по обезщетяване и след отменително съдебно решение, административната преписка е върната на административния орган за ново решение, с което е определен размера на обезщетението. Решението е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. За да е допустим искът по чл. 1 от ЗОДОВ вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК, съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК е необходима предварителна отмяна на административния акт по съответния ред. В случая е установена отмяна на решение № 32/26.04.2006 г. на ОСЗ, с което наследниците на Божин Тончев са обезщетение на признато, но невъзстановено право на собственост чрез предоставяне на собственост от 8,085 дка земя на стойност от 6 104 лв., съгласно плана за обезщетяване в землището на с. Трифоново, поради несъответствие с 849 лв. Ищецът е твърдял в исковата молба, че е претърпял имуществени вреди в размер на 7038 лв., които произтичат от обстоятелството, че административният орган е занижил стойността на земята, като не признал поливност на отнетия му имот. Но от доказателствата по делото се установява, че след отмяна на решение № 32/26.04.2006 г. на ОСЗ Монтана административната преписка е върната за ново произнасяне и е постановен нов административен акт № 32/7.03.2008 г. и решение № 4Б (7.03.2008 г., с които са изпълнени дадените от съда указания, и които административни актове не са обжалвани и поради това и не са отменени предварително като процесуална предпоставка за допустимостта на исковата претенция. Правилни за правните изводи на съда, че от отменения административен акт не са настъпили имуществени вреди, защото административният орган се е произнесъл повторно, съобразно дадените му от първоинстанционния съд указания. Твърдението на касационния жалбоподател за вреди е неоснователно, защото от влязъл в сила административен акт (решения от 7.03.2008 г. на ОСЗ) не настъпват вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а предвид чл. 204, ал. 1 от АПК е недопустим косвен съдебен контрол върху законосъобразността на постановените на 7.03.2008 г. от ОСЗ и влезли в сила административни актове, с които повторно е определено обезщетение. За да е основателен искът по чл. 1 от ЗОДОВ трябва да е налице влязло в сила съдебно решение, с което съдът да е признал, че с отменения индивидуален административен акт са засегнати или застрашени субективни права, свободи и законни интереси по смисъла на чл. 15 от АПК. Случаят не е такъв. Макар и да е отменено решение на ОСЗ, по административната преписка има ново произнасяне и няма отричане на субективно право на обезщетение и настъпили вследствие на това вреди. Дали обезщетението е правилно или не, е въпрос, по който административният съд не може да се произнесе в настоящото съдебно производство, след като административните актове не са отменени предварително. А посоченото по-горе отменено решение на ОСЗ не се намира в причинна връзка със занижено според касационния жалбоподател обезщетение, определено с влязъл в сила административен акт. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение