Решение № 624 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9140/2019 г.

Решение № 624 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9140/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Нанов и Б. Попов, в качеството им на членове на Съвета на диркторите на "Б. К." АД, гр. С., чрез процесуални представители, срещу решение № 8913/12.06.2019 г. по адм. дело № 2235/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение № 1518 - ИП/06.12.2017 г. на Комисията за финансов надзор (КФН). Касаторите поддържат в касационната жалба, чрез процесуални представители, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения и необосновано, иска отмяната му, отмяна решението на КФН и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - КФН, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС, е приел за установено, че с обжалваната част от решението на КФН е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 118, ал. 1, т. 6 и 10 във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 2, б. "а" от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) (отм.); , а именно налагане на забрана представляващите и членовете на Съвета на директорите да изпълняват своите функции и назначаване на квестори на дружеството за установено нарушение на подзаконов нормативен акт по прилагане на ЗПФИ (отм.); - чл. 28, ал. 5 от Наредба № 38/25.07.2007 г. за изискванията към дейността на инвестиционните посредници, издадена от КФН, забраняващ на инвестиционен посредник да съхранява финансови инструменти на клиент при трето лице в трета държава, чието законодателство не регулира съхраняването на финансови инструменти за сметка на трето лице. Като фактически основания за издаването на ПАМ са посочени, че ИП "Б. К." АД съхранява към 31.07.2017 г. финансови инструменти на свои клиенти, поименно изброени и в размери, посочени в решението на КФН и обжалваното съдебно решение, в C. D. B. AG (CDB) - глобална банка, регистрирана в Р. М. (автономен регион на Бугенвил), която не е надлежно лицензирана и не разполага с правото да предоставя финансови услуги на свои клиенти, с което представляващите ИП "Б. К." АД жалбоподатели са застрашили интересите на инвеститорите, както и управлението на инвестиционния посредник. Тричленният състав на ВАС е изложил мотиви, че осореният пред него акт е издаден от компетентен орган, пре спазване на административно - процесуалните правила по издаването му, в съответствие с приложимото материално право и целта на закона. Решението е правилно. Неоснователни са доводи на касаторите за неправилна преценка на съда дали е налице съществено - административно - процесуално нарушение на чл. 19, ал. 6 ЗКФН. Тричленният състав е изложил законъсобразни мотиви, че в случая е приложен специалния закон - ЗПФИ (отм.); и реда по глава 7 на ЗПФИ (отм.); , които не съдържат изискване в производството по налагане на ПАМ да се съставя констативен протокол. Настоящият съдебен състав споделя доводите на тричленния състав, че двамата касатори са депозирали пред административния орган възражение на 05.12.2017 г., което е обсъдено в решението на КФН, поради което твърденията им за допуснати нарушения от страна на административния орган на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 АПК са неоснователни. Касационното оплакване, свързано с твърдяна липса на нарушение на чл. 28, ал. 5 от Наредба № 38/25.07.2007 г. също е неоснователно. Както е посочил и ответникът по касация, в разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗПФИ (отм.); се съдържат няколко хипотези, при които могат да се наложат процесните ПАМ - една от тях е нарушение на акт по прилагане на ЗПФИ (отм.); , а друга - застрашаване на интересите на инвеститорите. При внимателен прочит на процесното решение на КФН е видно, че административният орган е изложил мотиви, кореспондиращи с доказателствата по делото, за наличието на втората хипотеза - а именно застрашаване интересите на инвеститорите, което е самостоятелно и достатъчно основание за налагане на процесните ПАМ. Предвид липсата на категоризация на клиентите като професионални, не е налице хипотезата на чл. 28, ал. 6, т. 2 от Наредба № 38/25.07.2007 г., в която ограниченията за съхраняване на финансовите инструменти на клиенти по предходната алинея отпадат, когато професионален клиент писмено поиска финансовите му инструменти да бъдат съхранявани при трето лице в трета държава. Цитираната от касатора разпоредба на чл. 28, ал. 2 от същата наредба задължава инвестиционния посредник да полага дължимата грижа за интересите на клиента при определяне на трето лице, при което да се съхраняват финансовите му инструменти и до преразглежда решението си най - малко веднъж годишно именно поради засилената грижа за непрофесионалните клиенти, чиито интереси нормативният акт защитава. Съдът е изложил подробни мотиви кои доказателства кредитира и кои - не, които се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. Влезлите в сила съдебни решения по ЗАНН са с друг предмет - санкционни мерки по ЗАНН и с други страни - двете физически лица - касатори не участват по тях, поради което съдържанието им не е основание да се твърди неправилност на обжалваното съдебно решение. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На КФН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касаторите. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,