Решение № 8635 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4572/2010 г.
ВАСII отделение25.06.2010 г.докладчик т Георги Ангелов
Диспозитив
Отменява решението от 17.06.2009 г. по адм. д. № 2368/09 г. на Софийския градски административен съд и вместо него постановява: Обявява нищожността на заповед № РД-20-37 от 25.03.2009 г. на директора на дирекция "Контрол по строителството" на Столичната община В частта, в която е наредено премахването на навеса като незаконен строеж. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски административен съд в частта, в която е наредено премахването на навеса като препятстващ експлоатацията на двуетажната жилищна сграда и сигурността и спокойствието на съсобствениците на поземления имот. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8635 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4572/2010 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов Касаторите са обжалвали решението от 17.06.2009 г. по адм. д. № 2368/09 г. на Софийския градски административен съд, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед от 25.03.2009 г. на директор на дирекция в Столичната община за премахването на навес като незаконен, като нарушаващ експлоатацията на двуетажна жилищна сграда и сигурността и спокойствието на съсобствениците на поземления имот.
Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Ответниците оспорват касационната жалба, прокурорът заключава, че е неоснователна.
Касационната жалба, подадена в срок, е основателна.
- Компетентността на кмета на общината по чл. 195, ал. 5 ЗУТ е за премахването на посочените там обекти независимо от законността им като неподходящи по местонахождение, разположение вид и материали с оглед сигурността, хигиената и естетиката. Незаконността на строеж, какъвто е и навесът, е основание за премахването му от органите на ДНСК - чл. 225, ал. 1 ЗУТ, а не от кмета, който няма такава компетентност.
По тази причина на първото си основание - незаконността на навеса, заповедта е била нищожна. Решението, с което е потвърдена в тази част, противоречи на материалния закон и следва да се коригира - чл. 222, ал. 1 вр. чл. 218, ал. 2, предл. 3 АПК.
- На останалите си две фактически основания - нарушаването на експлоатацията на жилищната сграда и на сигурността и спокойствието на част от съсобствениците на поземления имот, заповедта не е била разгледана. За съществуването им, в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, решението не съдържа установявания, поради което и не може да се провери основателността на касационните оплаквания за несъответствието му с експертизата и съществеността на твърдените административнопроизводствени нарушения, която следва да се преценява с оглед доказаността на фактическите основания.
Решението в тази част трябва да се отмени, а делото да се върне съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК за установяване на съществуването на двете фактически основания и за преценка на съответствието им с чл. 195, ал. 5 ЗУТ.
Воден от горното Върховният административен съд,