Решение № 1177 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5033/2007 г.

Решение № 1177 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5033/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 218и във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение от 12.03.2007 г.по гр.д. № 3511/2003 г., постановено по реда на чл. 218з ГПК,Софийският градски съд е отменил частично първоинстанционното решение от 20.05.1999 г.по гр.д. № 11747/1995 г. на СРС,61 състав в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 30 ЗН и вместо това е постановил решение по същество, с което е намалил завещателното разпореждане от 16.12.1986 г. на Е. Н. М. в полза на Д. В. М. направено за 1/2 ид.ч.от апартамент № 32, находящ се в гр. С., кв."Г", ул."Х"бл.24, вх."Б", с площ от 67,97 кв. м.и състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при граници: стълбище, двор,Капчица и М. Я., двор,Тодор и З. К., ведно със зимнично помещение, при съседи: коридор,Елена и Р. М.,Стефан Ч. и двор, заедно с 1,71% ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, до размера необходим за възстановяване на запазената част на К. Л. М. Осъдил е Д. В. М. да заплати на К. Л. М. на основание чл. 36, ал. 2 ЗН сумата 7 516,43 лв., представляваща стойността необходима за допълване на накърнената му запазена част от наследството на Е. Н. М. Срещу така постановеното въззивно решение са подадени касационни жалби от двете страни. Ищецът К. Л. М. поддържа, че в нарушение на приложимия материален закон /чл. 36, ал. 2 ЗН/, съдът е определил, че възстановяването на запазената част следва да бъде в пари, а не в реален дял от делбения имот. Освен това релевира доводи за необоснованост, поради липса на яснота в мотивите на въззивното решение, досежно сумата от 7 516,43 лв., представляваща необходимата стойност за допълване на запазената част, както и за неправилност, поради неприсъждане на законна лихва върху нея - касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в"ГПК. Моли решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което се възстанови запазената част от делбения апартамент в размер на 1/3 ид.ч.от частта на наследодателката Е се допусне до делба процесния апартамент или се определи реалната стойност, необходима за допълване на запазената част, към момента на постановяване на решението, ведно със законната лихва. В жалбата на ответника Д. В. М. са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон /чл. 36, ал. 2 ЗН/. Твърди, че стойността на дължимото допълване на накърнената запазена част на К. М. следва да се определи към датата на завеждане на иска, а не към датата на постановяване на решението. Моли се за отмяна на решението в частта, в която е осъден на основание чл. 36, ал. 2 ЗН да заплати сумата 7 516,43 лв. и постановяване на ново касационно решение по същество на спора, с което иска се уважи до сумата от 2 018,70 лв. Претендира разноски за всичките инстанции. Никоя от страните не е депозирала по реда на чл. 218г ГПК (отм.)писмен отговор по подадената от насрещната страна касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационните жалби са допустими - подадени са в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.) и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 218а ал. 1 б. "а" ГПК (отм.) Разгледана по същество касационната жалба на Д. М. е неоснователна, поради следното: Пред въззивния съд производството е било висящо при условията на чл. 218з ал. 1 ГПК, като делото е върнато от касационния съд за ново разглеждане само за определяне на актуалната пазарна стойност на имота, към момента на произнасяне на съда и дължимите суми за възмездяване на накърнената запазена част на К. М. в размер на 1434/7962 от пазарната цена на завещания имот, т.е.от завещаната 1/2 ид.ч.по завещанието на Е. М. По останалите въпроси, а именно отхвърлената претенция на К. М. по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване запазената част и намаляване завещателните разпореждания на Д. М. от 31.01.1985 г., задържане от прелегата на основание чл. 36, ал. 1 ЗН на завещаната 1/2 ид.ч. от процесния апартамента от Е. М. в полза на Д. М., както и отхвърлянето на искането за съдебна делба на имота, решението на въззивния съд е влязло в сила. При повторното разглеждане на делото, въззивният съд се произнася по спора на делото само в рамките, очертани от касационното решение, чийто указанията относно момента към който следва да се определи стойността на дължимото допълване на накърнената запазена част на К. М. са задължителни. Правилно и законосъобразно при новото повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция решаващия съд е съобразил акта си с дадените указания по приложение на закона с оглед на констатирания факт. След като касационната инстанция е разгледала и се е произнесла по материалноправната законосъобразност на конкретен довод относно безспорен конкретен факт, а въззивната инстанция е съобразила дадените й указания, то преразглеждането на същия довод по повод новата касационна жалба и повторно разглеждане на спора от касационната инстанция е недопустимо, поради преклузия на правата. Касационната жалба на К. М. е основателна. С обжалваното въззивно решение Софийският градски съд е приел, че оценката на завещания недвижим имот е 83 467 лв., възприемайки изцяло тройната съдебно - техническа експертиза, приета в съдебно заседание на 1.03.2007 г. Позовавайки се на тази пазарна цена е определил реалната стойност за възмездяване на накърнената запазена част на К. М. на 7 516,43 лв. За да се прецени дали е налице накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН със завещателни разпореждания или дарения е необходимо най-напред да се определи масата по чл. 31 ЗН като имущество и в стойностно изражение и съответно стойността на запазените и разполагаеми части. Само при условие, че е накърнена запазената част, съдът следва да премине към приложението на разпоредбата на чл. 36 ЗН като прецени налице ли са условията на закона прелегатът да задържи имота и да заплати на наследника със запазена част нейната равностойност по цени по време на намаляването. Тъй като разпоредбата е императивна, не е необходимо изрично той да е поискал паричната равностойност. По този въпрос съдът следва да се произнесе служебно, защото присъждането на сумата е законна последица от основателността на искането по чл. 30 ЗН. Спорът по чл. 30, ал. 1 ЗН има преюдициално значение, спрямо спора за наличие на съсобственост по отношение на дарения или завещания имот, поради което и делбеният съд е длъжен да го разгледа и се произнесе в първата фаза на делбата. Следователно във всички случаи на направено искане по чл. 30 ЗН съдът следва да назначи по свой почин експертиза, която да определи стойността към момента на постановяване на решението по чл. 282 ГПК. В настоящия случай възприетата тройна съдебно-техническа експертиза от въззивния съд очевидно е необоснована с оглед пазарната стойност на имота и предвид неговите характеристики-местоположение, инфраструктура, транспортна достъпност, вида на сградата, в която се намира, изградените инсталации в нея и налични подобрения. На това основание следва да се приема, че обжалваното решението е неправилно, поради нарушение на процесуалните правила, което по смисъла на чл. 218, ал. 1 б. "в" ГПК е основание за неговата отмяна. Същевременно настоящата касационно инстанция не е в състояние да постанови решение по същество, доколкото по делото не е изслушано обосновано експертно заключение за определяне актуалната пазарна стойност на имота. На това основание и като се има предвид, че настоящото производство пред касационната инстанция е образувано по касационни жалби срещу повторно постановеното въззивно решение, необходимостта от назначаване на съдебно-техническа експертиза е основание с отменителното си решение настоящата инстанция да даде ход на делото по същество, като допусне изслушването на експертиза и насрочи съдебно заседание за приемане на заключението/т. 3 от ТР № 2/2.07.2004 г., ОСГК на ВКС/ Водим от изложеното,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение