Решение № 978 от 29.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2014 г.

Решение № 978 от 29.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП против Решение № 5617 от 02.09.2014 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 67/2014 г., с което по жалба на "Петър Михайлов и Ко" ООД е отменен ревизионен акт /РА/ № 2251300052/10.06.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, в частта му, с която на ревизираното дружество е установен корпоративен данък за 2003 г. в размер на 127 276,05 лв. главница и 77 027,61 лв. лихви при деклариран корпоративен данък в размер на 58 666 лв., като по възражението за погасителна давност на ревизираното лице органите по приходите са признали установените 68 610,05 лв. главница за довнасяне и 77 027,61 лв. лихви за погасени по давност на осн. чл. 171, ал. 1 и чл. 172, ал. 1 ДОПК.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и че погасяването на установените с РА задължения за корпоративен данък не обосновават отмяна на акта. При изтичане на давностния срок следва само да се отпише вземането, като може да се извърши прихващане с него. Изтичането на давностния срок води до погасяване не на самото задължение, а на възможността то да бъде събирано принудително. Затова органите по приходите, като са започнали ревизионното производство в срока по чл. 109 ДОПК законосъобразно са определили по основание и размер процесните задължения и невъзможността за принудителното им изпълнение не влияе върху законосъобразността на РА. От друга страна, самото отписване на вземането не може да се осъществи без предварително вземането да е установено, което става с РА. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата против РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба "Петър Михайлов и КО" ООД, гр. София, Източна тангента, № 110, чрез адв. Д. Митев, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на направените разноски.

Подадена е частна жалба /наречена касационна/ от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП против Определение № 4893 от 09.10.2014 г. на АССГ по същото дело, с което е изменено посоченото решение в частта за разноските като Дирекция "ОДОП" София е осъдена да заплати на ревизираното дружество 7 000 лв. разноски по делото.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, защото до приключването на устните състезания по делото не за представени доказателства за направени разноски за адвокатски хонорар.

Ответникът по частната жалба не взема становище по нея.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за на жалбите в подробно становище по съществото на делото

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната и частна жалби и прецени направените в тях оплаквания, при съобразяване на разпоредбите на чл. 218, чл. 220 и чл. 235, ал. 1 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по същество им съобрази следното:

По касационната жалба

Жалбата е неоснователна.

Касационният жалбоподател не оспорва, че процесното задължение за корпоративен данък и лихви е погасено по давност, която е заявена чрез възражение от страна на ревизираното лице още с жалбата по административен ред против първоначално издадения РА.

Неоснователно се твърди в касационната жалба, че дори при направено възражение за изтекла погасителна давност, РА не следва да бъде отменен, тъй като не се погасява самото задължение, а възможността то да бъде събрано принудително. Съгласно чл. 168, т. 3 от ДОПК, публичното вземане се погасява по давност. Аналогична е и разпоредбата на чл. 138, т. 3 от ДПК (отм.). Поради това първоинстанционният съд, като инстанция по същество, трябва да вземе предвид всички факти и обстоятелства, релевантни за правилното решаване на спора, в т. ч. и изтичането на давностния срок, което е предявено чрез възражение. Не следва да бъде потвърден като законосъобразен РА, който установява вече погасени задължения. В този смисъл е и трайната е непротиворечива съдебна практика на три отделения на ВАС, част от която е цитирана в първоинстанционния съдебен акт и се признава в касационната жалба.

Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на решението и то следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. На ответника по жалбата следва да се присъдят 4 000 лв. разноски за касационната инстанция.

1. По частната жалба.

Жалбата е основателна.

След постановяването на решението на 02.09.2014 г., с молбата за изменението му в частта за разноските е представено копие от извлечение на банков превод за плащането на 7 000 лв. адвокатски хонорар по договор за правна защита. В този договор към пълномощното на адм. Митев действително е вписано плащане на уговорения хонорар по банков път до 30.06.2013 г., но до приключването на устните състезания по делото доказателства за плащане не са представени, както се твърди в частната жалба.

Предвид изложеното определението подлежи на отмяна, като вместо него следва да се остави без уважение молбата за допълване на съдебното решение в частта за разноските.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение