Решение № 4381 от 25.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 4904/15.07.2022 г. на Административен съд София град (АССГ) постановено по адм. дело 1057/2022 г. С обжалваното решение е отменена Заповед 25/18.01.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и Държавен фонд Земеделие е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение по съображения, че са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че органът по назначаване не е спазил собствените си правила за прекратяване на служебното правоотношение със служител в ДФЗ по негова инициатива, съгласно изискванията на раздел XV, т. 1 - 3 и раздел XVI, т. 1 от Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в ДФЗ (наричана за краткост по-надолу Процедура). Сочи, че съгласно текстовете на посочените раздели на Процедурата, никъде не е указано, че докладната записка следва да съдържа конкретни данни за прекратяване на правоотношението с конкретен служител, какъвто извод е направил съдът. Излага съображения, че служебното правоотношение с П. Петков е прекратено съгласно утвърдената нова Процедура, в сила от 01.03.2021 г., с която е премахнато изискването за мотивирано предложение за прекратяване на служебното правоотношение със конкретен служител. Поради това счита, че липсва вътрешна процедура за подбор, която административният орган е длъжен да спазва. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Ламбев. Ответникът по касация П. Петков оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Василев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е била Заповед 25/18.01.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и считано от 18.01.2022 г. е прекратено служебното правоотношение с П. Петков за длъжността главен експерт в Дирекция Противодействие на измамите към Държавен фонд Земеделие гр. София, длъжностно ниво - 6, с ранг I младши. Като причини за прекратяване на правоотношението е посочено съкращаване на длъжността. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено от фактическа страна, че преди издаването на новото длъжностно разписание, считано от 26.08.2021 в дирекция Противодействие на измамите в Държавен фонд Земеделие, за длъжността главен експерт са били налични 10 щатни бройки, като една от тези бройки е била заемана от П. Петков. След утвърждаване на длъжностното разписание, със Заповед 03-РД/135 от 17.01.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в сила от 18.01.2022 г., щатните бройки за длъжността главен експерт в дирекцията са намалени от 10 на 7, като две от щатните бройки са трансформирани в длъжността старши експерт и една щатна бройка е трансформирана в длъжността технически сътрудник в същата дирекция. Като мотиви за извършената промяна в Докладна записка вх. 03-0416/232 от 17.01.2022 г. на директора на Дирекция Противодействие на измамите към ДФЗ е посочено необходимост от обезпечаване на работа и за по-добра функционалност при организацията и изпълнението на заложените дейности. От анализа на представените длъжностни характеристики и заключението на вещото лице, чиято експертиза не е оспорена от страните, съдът е установил, че с утвърждаване на новото длъжностно разписание, в сила от 18.01.2022 г., 3 щатни бройки за длъжността главен експерт в Дирекция Противодействие на измамите, ДФЗ - София, една от които заемана от П. Петков, са закрити. Длъжността не е престанала да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, но е намалена числеността на персонала, с оглед на което е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. От правна страна решаващият съд е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, отговаря на изискванията за форма и съдържание, съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДСл, при правилно приложение на материалния закон, но при допуснато съществено процесуално нарушение. Приел е, че оспорената заповед е издадена в противоречие с целта на закона и принципите на чл. 6 и чл. 13 АПК. Посочил е, че в ЗДСл не съществува норма, разпореждаща извършването на подбор от органа по назначаване. Преценката кой държавен служител да остане на работа се взема по целесъобразност. Изложил е съображения, че при наличие на утвърдена от самия орган процедура при прекратяване на служебно правоотношение, неспазването ѝ води до нарушаване на принципа за последователност и предвидимост, който изисква административните органи да спазват вътрешните правила при упражняване на своята оперативната самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Решението е правилно, при следните допълнителни мотиви. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващия съд, възприема се от настоящата инстанция и не е необходимо подробното ѝ преповтаряне. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, като изводите му са логични и последователни. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че обжалваното съдебно решение е необосновано. Конкретни съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът не сочи, поради което доводът му за допуснати такива не следва да се обсъжда от настоящата инстанция, предвид чл. 218 АПК. Спорът по делото е относно приложението на материалния закон от съда, т.е. дали е налице касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Така соченото от касатора касационно основание не е налице. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, включително и съдебно кадрова експертиза, правилно решаващият съд е приел, че три от съществуващите 10 щатни бройки за длъжността главен експерт в Дирекция Противодействие на измамите в ДФЗ са трансформирани в същата дирекция, съответно в длъжности старши експерт (2 щ. бр.) и технически сътрудник (1 щ. бр.), но при запазване на други 7 щатни бройки за длъжността главен експерт. Към датата на извършената структурна промяна (18.01.2022 г.) общата численост на персонала в Дирекцията е запазена - 15 щатни бройки. От тези фактически констатации правилно съдът е обосновавал извод, че длъжността заемана от П. Петков, не е закрита като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, а е намалена числеността от 10 щатни бройки на 7 щатни бройки, поради което е налице реално съкращаване на длъжността. Законът за държавния служител не предвижда специална процедура при прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, както правилно е отбелязал и решаващият съд. В случая утвърдената от изпълнителния директор на ДФЗ Процедура е станала част от административното производство по издаване на заповед по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, предвид чл. 13 АПК. Затова нейното спазване е условие за законосъобразност на крайния акт, по аргумент от чл. 146, т. 3 АПК. Като доказателство по делото е представена и приета Процедура, утвърдена от изпълнителния директор на ДФ Земеделие на 01.03.2021 г., действаща към датата на съкращаване на длъжността на П. Петков - 18.01.2022 г. Съгласно раздел XV, т. 1 - 3 и раздел XVI, т. 1 и т. 2 от същата прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаване се извършва въз основа на докладна записка от директора на съответната дирекция, адресирана до изпълнителния директор на ДФ Земеделие, като след одобрението на докладната записка, същата се предава на Дирекция Човешки ресурси (ДЧР) за изготвяне на проект на заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Въз основа на одобрена докладна записка ДЧР изготвя проект на заповед за прекратяване на служебното правоотношение, който проект се съгласува с директора на ДЧР, директора на дирекция Правна, финансовия контрольор и главния секретар на ДФЗ. Приемайки Процедурата органът по назначаване се е ангажирал да предприеме прекратяване на служебното правоотношение по негова инициатива спазвайки същата. Следователно той следва да спазва предвидения в Процедурата ред, тъй като тя ограничава нормативно установените граници на оперативната му самостоятелност. Правилата утвърдени в Процедурата не са такива за подбор по смисъла на чл. 329 от Кодекса на труда, както правилно е посочил първоинстанционният съд. Процедурата въвежда правила, с които органът по назначаване следва да се съобразява, което в процесния случай не е сторено. Административният орган се е опитал формално да спази Процедурата, с издаването на Докладна записка 03-0416/232 от 17.01.2022 г., адресирана до изпълнителния директор на ДФЗ. Формално е, тъй като с една докладна записка едновременно е направено: предложение за извършване на структурни промени в Дирекция Противодействие на измамите в ДФЗ, чрез съкращаване на 3 щатни бройки за длъжността главен експерт и трансформирането им в длъжности в същата дирекция, съответно в технически сътрудник и главен експерт; предложение по раздел XV, т. 1 от Процедурата, въз основа на което, на основание т. 1 от раздел XVI е изготвена заповед за прекратяване на служебно правоотношение с П. Петков. Правилно решаващият съд е посочил, че изготвянето на проекта на заповед за прекратяване на служебното правоотношение изисква посочване на конкретен служител, чието правоотношение следва да се прекрати. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че с приемането на новата процедура е отпаднало изискването за посочване на конкретен служител, чието служебно правоотношение да се прекрати. Козметичната промяна на раздел ХV, т. 2 (в сравнение с т. 2 от раздел ХV на Процедурата утвърдена 2018 г.) не означава, че е отпаднало изискването за посочване на конкретен служител, чието служебно правоотношение следва да се прекрати, както се твърди в касационната жалба. Правилата предвидени в т. 1 и 2 на раздел ХVІ и на двете Процедури (от 2018 г. и 2021 г.) са непроменени, а те навеждат на извод за необходимост от предлагане, съответно одобряване на конкретен служител, чието служебно правоотношение следва да се прекрати. Тълкуването на разпоредбите на раздел ХV (т. 1-3) и т. 1 и т. 2 на раздел ХVІ от Процедурата и чл. 14, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, показва, че първо трябва да е съкратен щата на длъжността, тоест да е извършена длъжностна промяна в съответната дирекция, за което е нужен мотивиран писмен доклад и след това да бъде съкратен конкретен служител, чрез одобряване на докладна записка по т. 1 на раздел ХV от Процедурата, въз основа на която да бъде изготвен проект на заповед за прекратяване на служебно правоотношение. С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за нейната отмяна. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото размер - 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Бланкетното възражение за прекомерност на касатора е неоснователно и не следва да се уважава предвид предмета на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение