Решение № 12131 от 7.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7383/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на директора на Министъра на туризма, чрез процесуалния му представител адв. Станков, против решение 2904 от 28.04.2023г., постановено по адм. д. 4784/2022г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменена заповед РД 02 33 - 78 от 04.05.2022г. на Министъра на туризма, с която на основание чл. 106 ал. 1 т. 2 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на В. Цанева, заемащ длъжност началник отдел на отдел Контрол на концесионната дейност, Дирекция Управление на морските плажове при Министерство на туризма, считано от 04.05.2022г., поради съкращаване на длъжността. С решението Министерство на туризма е осъдено да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за материална незаконосъобразност на заповедта, поради липса на реално съкращение на длъжността. Напротив навежда съображения, че поради неправилно тълкуване на правните норми и съдебната практика, съставът на АССГ е достигнал до неправилно решение. Навежда съображения за това, че след закриването на отдел Контрол на концесионната дейност и Дирекцията Управление на морските плажове, в чиято структура е бил отделът, в който е заемала длъжност жалбоподателката, ведно с нейните щатни бройки, законът дава право за прекратяване на служебното правоотношение с избран от органа по назначението служител, съответно твърди наличие на предпоставките по чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл. Посочва, че тъй като дирекцията спира да съществува и на нейно място се създават две нови дирекции Концесиониране, наемна и регулаторна дейност с отдел Регулаторни механизми в туристическите дейност и отдел Концесии и наеми на морските плажове и Дирекция Контролна и инспекционна дейност без отдели, които са с нови функции и задачи, е било наложително да има съкращаване на длъжности. Посочва и че изискванията за длъжностите в новите дирекции и отдел са различни от тези по закритата дирекция с отдел, за която е извършено съкращението. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът В. Цанева, чрез процесуалния си представител адв. Големанова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, адресат на оспореното съдебно решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно органът по назначаването - в рамките на правомощията му, при спазване на изискванията за форма с посочени фактически и правни основания за издаването й, както и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е обаче, че заповедта е материално незаконосъобразна, тъй като не се установяват фактическите основания за издаването й. Достигнал е до извод, че макар и да е налице първата предпоставка да не съществува като нормативно определена позиция длъжността началник отдел в отдел Контрол на концесионната дейност в дирекция Управление на морските плажове, закрита с утвърденото ново длъжностно разписание със заповед Т РД 16 179 от 04.05.2022г. във връзка с ПМС 63 от 26.04.2022г., не е налице втората предпоставка реално съкращаване на специфичната дейност, изпълваща съдържанието на длъжността като съвкупност от функции, задачи и задължения. Приел е, че това е така, позовавайки се и на приетата съдебно счетоводна експертиза, както и въз основа на направен сравнителен анализ на новият Устройствен правилник на Министерство на туризма по ПМС 63 от 26.04.2022г. и стария такъв, действал от 01.01.2019г., като е установил, че новосъздадената по новия правилник дирекциите Концесиониране, наемане и регулаторна дейност в туризма и Контролна и инспекционна дейност изцяло са възприели функциите на дирекция Управление на морските плажове, както задачите и задълженията на заеманата от жалбоподателката длъжност по длъжностна характеристика също съществуват в длъжности по новия правилник. Поради това е приел, че заеманата от жалбоподателката длъжност преди съкращаването й, продължава да съществува като съвкупност от функции, задачи и задължения, утвърдени с новите длъжностни характеристики. Поради това и предвид липсата на една от предпоставките по чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСЛ е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗДСл орган, в съответствие с изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Правилен и в съответствие със закона е извода на съда, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради това, че не съответства на материалноправните норми и целта на закона. За да бъде съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, както правилно е приел съставът на АССГ, трябва да са налице кумулативно две предпоставки: 1. длъжността вече да не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на административната единица или ако съществува, то да е намален броят на длъжностите, при запазване на системата от функции, задължения и изисквания, т. е. намалява се броят на служителите, които изпълняват длъжността, но тя остава да съществува и 2. длъжността като системата от функции, задължения и изисквания утвърдени с длъжностната характеристика вече да не съществува. Правилен в тази връзка е извода на съда за наличието на първата законова предпоставка, а именно длъжността, на която е била назначена В. Цанева не съществува вече като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на Министерство на туризма съгласно заповед Т РД 16 179 от 04.05.2022г. на министъра на туризма във връзка с ПМС 63 от 26.04.2022г. за приемане на нов устройствен правилник на Министерство на туризма. Правилен е обаче извода на съда за това, че от събраните по делото доказателства, се установява безспорно, че не е налице втората предпоставка, за да се приеме наличието на основанието по чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСЛ, а именно длъжността, заемана от Цанева като съвкупност от функции, задължения и изисквания, съгласно длъжностната характеристика да не съществува вече. Обоснован и въз основа на събраните по делото доказателства е изводът на съдебния състав, че в случая се установява, че дейността на закритата дирекция Управление на морските плажове е преминала в новосъздадената дирекция Концесиониране, наемане и регулаторна дейност, а функциите на закрития отдел Контрол на концесионната дейност са преминали частично към тази дирекция, както и частично към втората новосъздадена дирекция Контролна и инспекционна дейност, както и преназначаване на служители от закритата дирекция и отдел в новосъздадените такива, включително се установява, че към датата 04.05.2022г. на закриване на отдела и дирекцията, в които е била назначена жалбоподателката, и откриване на новите дирекции и отдели, поемащи функциите му е имало свободни щатни бройки във всички новосъздадени дирекции и отдели. Следва да се посочи, че в новосъздадената дирекция Концесиониране, наемане и регулаторна дейност са открити два нови отдела, а именно отдел Регулаторни механизми в туристическите дейности и отдел Концесии и наеми на морските плажове, като по закритата дирекция Управление на морските плажове също са съществували два отделя, а именно отдел Методология и отдел Контрол на концесионната дейност, на който е била началник жалбоподателката. Във връзка с това не се установява съкращаване на щатна бройка, а само от закритата дирекция с два отдела се създават две дирекции с два отдела в едната дирекция. От доказателствата може да се направи извод и че не само функциите, но и задълженията и изискванията по длъжностната й характеристика и длъжностите по длъжностните характеристики в новосъздадените дирекция Концесии и наеми на морски плажове, отделите към тази дирекция и дирекция Контролна и инспекционна дейност също е налице съвпадение, както и е налице такова във връзка с целите на заеманата от жалбоподателката длъжност и целите на длъжностите началник отдел, държавен експерт и главен експерт в отдел Концесии и наеми на морските плажове в дирекция Концесиониране, наемане и регулаторна дейност в туризма. Предвид изложеното е правилен извода на съда, че не са налице предпоставките, за да бъде изпълнен съставът на чл. 106 ал. 1 т. 2 от ЗДСл. Следва да се посочи и че промяната в наименованията на отделните организационни единици и преминаването на определени дейности от една структура към друга/други не означава, че са съкратени всички длъжности, които са се намирали в закритите/променените единици, когато тези длъжности не са престанали да съществуват като система от функции, задачи, отговорности и изисквания за заемането им. Именно и в тази връзка е обоснован и законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че длъжността, заемана от В. Цанева не е съкратена, съответно не са били налице предпоставките за приложението на чл. 106, ал. 2 от ЗДСл /В този смисъл решение 6500 от 16.06.2023г. по адм.д. 12000/2022г. на ВАС, решение 7066 от 27.06.2023г. по адм.д. 2902/2023г. на ВАС, решение 10981 от 13.11.2023г. по адм.д. 6680/2023г. на ВАС и др./. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация В. Цанева като основателно и доказано, представени са доказателства за направени в настоящата инстанция разноски, следва да бъде уважено в претендирания размер. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,