Решение № 14772 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6501/2011 г.

Решение № 14772 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6501/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), образувано по касационна жалба на Саид Парвез Ахмади, афганистански гражданин, чрез процесуалния му представител адвокат Григорова против Решение № 4825/6.04.2011 г. по адм. д. № 11319/2009 г. на ВАС, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 286/20.07.2009 г., на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ и хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Ответникът-председателят на ДАБ, чрез юрк. Станкова, оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна в подробно становище по съществото на делото Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима и неоснователна. В хода на административното производство жалбоподателят е бил неколкократно интервюиран с помощта на преводач от родния му език, като при всяко интервю са му били разяснявани правата и задълженията. Няма каквито и да е данни, а и жалбоподателят не сочи, върху него да е оказван натиск от каквото и да е естество или принуда по време на провеждането на интервютата, които да са му попречили да разкаже достоверно и точно бежанската си история, или разказът му да не е бил вярно записан. Административният орган е събрал и достатъчно писмени доказателства, отразени в няколко "справки", в които достатъчно подробно е бил отразен обществено-политическият живот и положението в Афганистан, обстановката в страната и състоянието на човешките права и европейските практики. Събраните доказателства са обсъдени в тяхната съвкупност като съдът е изложил мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, за каквито твърди оспорващият, поради което и жалбата му на това основание следва да се отхвърли. Обосновано съдът е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че оспореният административен акт противоречи на материалноправните разпоредби на ЗУБ - основание за оспорване по чл. 146, т. 4 от АПК. От събраните по делото доказателства съдът е достигнал до правилния правен извод, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8 от ЗУБ, за да се даде на жалбоподателя статут на бежанец. Правилно и законосъобразно административният орган и съдът са преценили, че за оспорващия не е налице "основателен страх от преследване", тъй като липсват заявени опасения за сигурността и правата му поради расова принадлежност, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. От проведените интервюта и от събраните и други писмени доказателства не се е установило жалбоподателя да е арестуван или осъждан, или спрямо него да е упражнено физическо насилие или да е бил обект на репресии. Правилно е било прието от решаващия орган, че мотивите на жалбоподателя да избяга от Афганистан и да потърси закрила в България са от икономически характер. Обоснована е преценката на първоинстанционния съд и че правилно и законосъобразно Председателят на ДАБ е отказал на жалбоподателя да му предостави и хуманитарен статут, тъй като не са налице условията на чл. 9 от ЗУБ. От събраните по делото гласни и писмени доказателства не се е установило жалбоподателят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице. От представената Справка № 220/22.07.2008 г. на отдел "Специализирана информация" към ДАБ не се установява жалбоподателят да попада в категориите специално заплашени лица, нито предпоставки по чл. 9 от закона. Представената актуална Справка от 17.05.2010 г. също не обосновава наличие на основания за жалбоподателя за признаване на хуманитарен статут. Съгласно последната, градът на жалбоподателя не попада в посочените от ВКБООН "считани за рискови райони". По искането за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз (СЕС) относно тълкуване на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците и доказателствените средства, с които следва да се счетат за доказани фактите в хипотезата на правната норма, настоящият състав на касационната инстанция намира, че същото е неоснователно. Най-напред, касационният жалбоподател иска тълкуване на норма от националния Закон за убежището и бежанците, което е извън компетентността на СЕС. Отделно от това, постановените откази както за бежански, така и за хуманитарен статут се основават на бежанската история, разказана от самия жалбоподател. От съществено значение за вземането на решението на административния орган е влизането на заявителя за статут в България през 2007 г., регистрацията му тогава, незаконното му заминаване за Швеция преди да изчака края на процедурата по предоставяне на статут в България, връщането му в Афганистан и повторното му връщане в Швеция, откъдето е изпратен в България и множеството противоречия, констатирани в данните, които кандидатът дава за себе си и своето семейство. Липсата на гласни и писмени доказателства относно твърдяните от него факти не са решаващата причина за потвърждаването на административния акт, на който е адресат. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,