Решение № 2819 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12695/2009 г.

Решение № 2819 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12695/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ТЕЦ Варна" ЕАД, със седалище и адрес на управление с. Езерово, област Варна, подадена чрез процесуалния му представител - юрк. Петков, против решение № 10163 от 29.07.2009 г. по адм. д. № 15217/2008 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез пълномощника си по делото - юрк. Найденова, оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна, поради липса на сочените в нея основания. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва мнение, че решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С атакуваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение е отхвърлил жалбата на "ТЕЦ Варна" ЕАД срещу условие № 16.6 по приложение № 1 на решение № 279-НО-ИО-АО/08.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите за издаване на комплексно разрешително № 279 - НО/2008 г. за експлоатация на Депо за неопасни отпадъци - Сгуроотвал "Беглик Чаир", с оператор "ТЕЦ Варна" ЕАД - село Езерово, при условията, записани в разрешителното. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт в оспорената му част е законосъобразен, т. к е издаден от компетентен по смисъла на чл. 120, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) административен орган, при спазване на регламентираните в специалната нормативна уредба административнопроизводствени правила и правилно прилагане на материалния закон. Противно на твърденията на жалбоподателя, въз основа на комплексен анализ на регламентирания в законодателството по околна среда разрешителен режим за извършване на дейността, първоинстанционният съд е преценил, че определеният в оспореното условие срок за преустановяване на експлоатацията на първа секция на съществуващото депо за неопасни отпадъци - "Сгуроотвал на ТЕЦ Варна" не противоречи на Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз, на Наредба № 8 от 24 август 2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (Наредба № 8/2004 г.) и на чл. 107, ал. 1, т. 4, буква "а" от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Като е съобразил, че комплексното разрешително задължително трябва да съответства на мерките в плана за привеждането на съоръжението в съответствие с нормативните изисквания или за преустановяване на дейността му, съдът е счел, че условието по т. 16.6. от разрешително № 279-НО/2008 г., приложение № 1 към решение № 279-НО-ИО-АО/08.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите срок и неразделна част от него, е изцяло съобразено със срока по условията в т. 2 и т. 3 от влязлото в сила решение № 00-03-03-01/2006 г. от 15.05.2007 г. на министъра на околната среда и водите за утвърждаване на план за привеждане на Депо за неопасни отпадъци - "Сгуроотвал на ТЕЦ Варна" в съответствие с Наредба № 8/2004 г. При тълкуването на разпоредбите на точка 10 - "Околна среда", приложение № 6 на Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори, на § 5, ал. 4 от ПЗР на Наредба № 8/2004 г. и на § 12 от ПЗР на ЗУО, във вр. с чл. 107, ал. 1, т. 4, буква "а" от с. з., тричленният състав на Върховния административен съд е извел заключение, че визираните в цитираните норми срокове са отнасят до крайния срок за преустановяване на депонирането на съответните отпадъци, в рамките на който обаче няма нормативна пречка министърът на околната среда и водите по своя преценка да определи по-кратък срок, като това негово правомощие се извежда и от изрично формулираната в този смисъл разпоредба на § 5, ал. 5 от ПЗР на Наредба № 8/2004 г. Решението е правилно. По същество в касационната жалба са преповторени оплакванията, развити и пред тричленния състав на Върховния административен съд, по които последният се е произнесъл в решението си. По делото няма спор за факти, поради което фактическата обстановка, приета за установена от първоинстанционния съд, се възприема изцяло от настоящия състав. Предвид подробно изложените от решаващия съд фактически обстоятелства по казуса, съдът намира, че същите не следва да се възпроизвеждат повторно и от касационната инстанция. Предмет на касационното оспорване са само правните изводи на съда за законосъобразност на административния акт в обжалваната му част. При правилно установените от тричленния състав фактически положения изводите му за липса на отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК са законосъобразни и обосновани. Изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 ЗООС е нормативно регулирана дейност, за която в законодателството е въведен специален разрешителен режим. Видно от нормата на § 1, т. 39 ДР на ЗООС, съдържаща легална дефиниция на понятието "комплексно разрешително", същото представлява индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава Седма от ЗООС. Производството по издаване на комплексно разрешително, като условие за допускане осъществяването на дейността, е регламентирано в чл. 117 и сл. от ЗООС и в Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (НУРИКР, отм.), като по силата на чл. 123, ал. 3 ЗООС комплексното разрешително съдържа необходимите условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на закона. Анализът на приложимата нормативна уредба по околна среда налага извод, че основна предпоставка за издаване на позитивен за заявителя акт, т. е. за издаване на комплексно разрешително, е осигуряването на съответствие на съоръжението със специалните нормативни изисквания по околна среда, което в разглежданата хипотеза се отъждествява с наличие на одобрен план за съответствие на съществуващо по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на Наредба № 8/2004 г. депо с изискванията за изграждане и експлоатация на съоръженията за депониране на отпадъци. В тази връзка приложение към спорното административно правоотношение намират и нормите на Наредба № 8/2004 г., които определят условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, вкл. разпоредбите досежно привеждането в съответствие с изискванията на Наредбата на съществуващите преди влизането й в сила съоръжения (§ 5 от ПЗР във вр. с § 1, т. 25 от ДР), в чиято хипотеза попада процесният сгуроотвал. В този аспект първоинстанционният съд правилно е преценил, че съдържанието на комплексното разрешително следва да бъде съобразено с условията и мерките, предвидени в плана за привеждане на Депо за неопасни отпадъци - "Сгуроотвал на ТЕЦ Варна" в съответствие с Наредба № 8/2004 г., респ. - в решението на министъра за утвърждаването му. С нормата на § 5, ал. 2 от ПЗР на Наредба № 8/2004 г. се въвежда задължение за операторите на съществуващите депа към влизането й в сила в срок до 31 март 2005 г. да изготвят и да представят на директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е разположено депото, план за привеждане на депото в съответствие с изискванията на тази Наредба. Съгласно § 5, ал. 4, т. 3 от ПЗР от същата, плановете предвиждат мерки за преустановяване на експлоатацията, закриване и/или привеждане на съществуващите депа за отпадъци в съответствие с изискванията й с краен срок за изпълнение на плановете за депа по Приложение № 1 от ЗУО, каквото е процесното (виж т. 3 от приложението) - до 31 декември 2014 г. Видно от § 5, ал. 5 от ПЗР на разглеждания подзаконов нормативен акт, въз основа на информацията, предоставена с плана, компетентният орган по околна среда взема решение за утвърждаването или връщането му, като поставя условия и предписва мерки и срокове за тяхното изпълнение, които могат да бъдат по-кратки от сроковете, определени в ал. 4 (в конкретния случай - по-кратки от 31.12.2014 г.), след преценка на риска за човешкото здраве и околната среда. С Решение № 279-НО-ИО-АО/2008 г. от 08.10.2008 г., на основание чл. 120 ЗООС и чл. 16, ал. 1 от действалата към момента на постановяване на акта Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (НУРИКР, отм.), министърът на околната среда и водите е издал комплексно разрешително на оператора "ТЕЦ Варна" ЕАД за експлоатация на следното съоръжение по т. 5.4. от приложение № 4 на ЗООС: "Депо за неопасни отпадъци - Сгуроотвал "Беглик Чаир" на "ТЕЦ Варна" ЕАД", при условията, съдържащи се в разрешително № 279-НО/2008 г., приложение № 1 към решението. Съгласно атакуваното условие № 16.6 притежателят на комплексното разрешително следва да преустанови експлоатацията на първа секция на депото за неопасни отпадъци в срок до 01.01.2013 г., а подусловие № 16.6.1 предвижда преустановяване експлоатацията на втора секция на депото в срок до 31.12.2014 г. В доказателствения материал по делото се съдържа решение № 00-03-03-01/2006 г. от 15.05.2007 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание § 5, ал. 5 от ПЗР на Наредба № 8/2004 г. е утвърден план за привеждане на Депо за неопасни отпадъци - "Сгуроотвал на "ТЕЦ Варна" в съответствие с Наредба № 8/2004 г., при конкретно и изрично определените в същото условия, видно от които в т. 2 е вменено задължение за оператора експлоатацията на първа секция (клетка) на съществуващото депо да се преустанови в срок до 01.01.2013 г., а в т. 3 се предвижда преустановяване на експлоатацията на втора секция (клетка) в срок до 31.12.2014 г. В решението изрично е постановено, че за неизпълнение на условията в същото и мерките по прилагане на утвърдения план, виновните лица носят отговорност по чл. 107, ал. 1, т. 9 ЗУО. Адресат на посочения влязъл в сила и подлежащ на изпълнение административен акт е именно жалбоподателят "ТЕЦ Варна" ЕАД, който е и притежател на процесното комплексно разрешително. Задължението му за преустановяване на функционирането на депото в указаните срокове и последователност следователно произтича още от решение № 00-03-03-01/2006 г. от 15.05.2007 г. на министъра на околната среда и водите. При това положение заложеното в комплексното разрешително поетапно преустановяване на експлоатацията на отделните клетки на съоръжението с предвиден краен срок за прекратяване на дейността му в цялост - 31.12.2014 г., всъщност не създава нови условия или задължения за оператора във връзка с определянето на сроковете за преустановяване на експлоатацията на депото, а възпроизвежда установените в т. 2 и т. 3 на влязлото в сила решение № 00-03-03-01/2006 г. от 15.05.2007 г. на министъра на околната среда и водите такива. Неоснователно е оплакването на касатора, че определеният в комплексното разрешително срок за преустановяване експлоатацията на първата секция на депото до 01.01.2013 г. противоречи на закона, който допуска по-дълъг срок - 31.12.2014 г. От условията в разрешителното е видно, че преустановяването на експлоатацията на цялото съоръжение следва да се осъществи именно до 31.12.2014 г. (т. 16.6.1.). В конкретния случай е предвидено това да става последователно, на части, като няма пречка да бъде определен и по-кратък срок от този, посочен в закона. Тричленният състав на Върховния административен съд обосновано и законосъобразно е приел, че визираният в точка 10 - "Околна среда", приложение № 6 на Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори и в § 5, ал. 4 от ПЗР на Наредба № 8/2004 г. срок, поставя всъщност времева рамка на търпимост на съоръженията, като лимитира крайния момент, последната дата, до която дейността би могла да се извършва и след която дата е недопустимо осъществяването й по силата на правна норма. До този извод води и граматическото тълкуване на разпоредбите, на които се позовава касационният жалбоподател, в които срокът за преустановяване на експлоатацията е детерминиран чрез израза "до 31.12.2004 г.", а не "на 31.12.2014 г.". Употребата на предлога "до" в контекста на означаване на краен предел (виж Български тълковен речник, издателство "Наука и изкуство", четвърто издание, 2005 г.) сочи на нормативно установен период с определена крайна граница, в рамките на който, но не и извън него, органът разполага с възможност за преценка при конкретното определяне на срока за преустановяване дейността на съоръжението. Фиксираният в цитираните норми срок следователно задължава, обвързва компетентният орган по околна среда дотолкова, доколкото той не би могъл да предостави на оператора по-дълъг такъв, но не е пречка за установяване на по-кратък с оглед отделния случай, в какъвто смисъл е и разпоредбата на § 5, ал. 5 от ПЗР на Наредба № 8/2004 г., както правилно е отбелязал първоинстанционният съд. Доводите на касатора за отлично експлоатационно състояние на сгуроотвала и за заявено пред компетентния орган по околна среда в хода на процедурата по издаване на комплексното разрешително намерение за експлоатация на депото и след 2014 г. са изцяло неотносими към конкретния правен спор, т. к. посочените обстоятелства не са елемент от сложния фактически състав на разглежданата хипотеза и установяването им е без значение за случая. Изложените в касационната жалба съображения досежно състоянието на съоръжението от гледна точка на стопанисващото го дружество, субективните му представи и очаквания за срока на функциониране на депото и желанието му за експлоатация и след нормативно установения краен срок за това, респ. - представените в тази насока доказателства, освен, че не обуславят изводи, различни от възприетите от решаващия съд такива, не намират опора в законодателството по околна среда (по аргумент от § 5, ал. 4 от ПЗР на Наредба № 8/2004 г., § 12 от ПЗР във вр. с чл. 107, ал. 1, т. 4, буква "а" от ЗУО, т. 10 - "Околна среда", приложение № 6 на Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори). Правилно е заключението на първоинстанционния съд, че разпоредбата на § 12 от ПЗР, във вр. с чл. 107, ал. 1, т. 4, буква "а" от ЗУО не сочи на незаконосъобразност на обжалваното условие от комплексното разрешително, т. к. по никакъв начин не изключва правомощието на министъра на околната среда и водите да определи по-кратък срок за преустановяване експлоатацията на депото от нормативно определения максимален размер. Обстоятелството, че административнонаказателната разпоредба за санкциониране на оператора за нарушение, изразяващо се в депониране на забранени за депониране отпадъци, се прилага от 01.01.2015 г., е неотносимо към определянето на условията в комплексното разрешително, съдържанието на което не произтича и не е обвързано от предвидените в закона административнонаказателни разпоредби, от една страна, а от друга - касае се за различни по характер правоотношения, които не са съпоставими и съизмерими, поради което позоваването на касатора на § 12 от ПЗР от ЗУО е неоснователно. По изложените съображения не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,