Решение № 14132 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1343/2019 г.

Решение № 14132 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1343/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Началника на Регионален отдел за национален строителен контрол – Л. при РДНСК – Северозападен район, подадена чрез процесуален представител старши юрисконсулт Г. Л., против Решение № 148/04.12.2018 г., постановено по административно дело № 152/2018 г. по описа на Административен съд – Л. С оспореното решение е отменена Заповед № ДК-11-Л-1/20.03.2018 г. на Началника на РО "НСК" – Л. към РДНСК – СЗР, с която е отменено Разрешение за строеж № 2/06.03.2018 г. на Главния архитект на Община Я., за строеж "Къщи за гости", находящи се в поземлен имот № 094324, местност "Братоевец", землище гр. Я., област Л. и одобрения инвестиционен проект за същия строеж. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против заповедта на Началника на РО "НСК" – Л. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Аврамов, който моли да бъде уважена по изложените в същата съображения. Ответните страни – Главния архитект на Община Я. и Г. Г. чрез адвокат С. Л., посредством депозиран по делото отговор оспорват касационната жалба и изразяват доводи в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита съдебния акт за правилен, поради което предлага да бъде потвърден. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспорения пред съда акт, контролният орган е отменил издаденото от Главния архитект на Община Я. разрешение за строеж на къщи за гости, находящи се в поземлен имот № 094324, местност "Братоевец", землище гр. Я., област Л., след служебна проверка за неговата законосъобразност, на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ. Основният аргумент за тази отмяна е, че не е извършена промяна на предназначението на имота, възприет от органа като земеделска земя, като с оглед на тази му характеристика, строежът, предмет на разрешението е несъвместим и не би могъл да се разреши само въз основа на виза за проектиране. Съдът е отменил заповедта на Началника на РО "НСК" – Л., развивайки мотиви за отсъствие на нарушения на материалния закон при издаване на разрешението за строеж, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Правилно, съдът е приел, че разрешението за строеж касае поземлен имот, който попада под хипотезата на чл. 50, ал. 6 ППЗОЗЗ, тоест не се налага промяна на неговото предназначение. Посредством събраните по делото писмени и гласни доказателства, е установено, че в имота са били построени в периода 1950 – 1962 г. четири сгради, две от които жилищни и две с обслужващ стопански характер. Съгласно посочената норма, когато върху земеделска земя, намираща се извън границите на населените места и селищни образувания, са изградени сгради и съоръжения преди влизане в сила на отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата от 1973 г., се счита, че предназначението на земята е променено, поради което не се налага провеждане на процедура за промяна на предназначението й по реда на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ. На следващо място, обоснован е изводът на съда за това, че процесното разрешение за строеж е допустимо да бъде издадено и само въз основа на виза за проектиране, в който смисъл е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗУТ. Не е спорно по делото, че имотът се намира в неурегулирана територия - извън границите на урбанизираната територия. Тъй като за този имот по изложените по-горе аргументи не се налага промяна на предназначението, то застрояването в него се допуска при условията на чл. 12, ал. 3 ЗУТ – тоест въз основа на подробен устройствен план или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината. С оглед на горните мотиви, като е отменил процесната заповед, Административен съд – Л. е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. От страна на Главния архитект на Община Я. е поискано присъждане на разноски, но не са представени доказателства за сторени такива, поради което искането е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,