Решение № 4048 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9514/2013 г.

Решение № 4048 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9514/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Веско Тодоров Димитров, подадена чрез процесуален представител, против решение № 2750 от 24.04.2013 г. по адм. дело № 14416/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № з-14829/13.11.2012 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и иска отмяната му. Ответникът - директорът на СДВР, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция счита касационното оспорване за допустимо, а по същество за неоснователно. Фактическата обстановка е правилно установена от АССГ, всички релевантни за спора факти и обстоятелства са подробно обсъдени, а правните му изводи изцяло се споделят, без да е необходимо преповтарянето им. Касае се за пътно-транспортно произшествие с участие на касатора - служител на МВР като водач на мотоциклет. Безспорно е установено, че същият е напуснал мястото, без да уведоми и изчака служителите на "Пътна полиция", а след това е дал неверни данни, че не той, а друго лице е управлявало без негово знание МПС. Склонил го е да поддържа тази версия, от която впоследствие лицето се отказало и дало показания, че мотоциклетът е управляван от Димитров. Същият е бил разпознат и от другите участници в ПТП, а представеното в касационното производство съдебно решение, постановено в производство по ЗАНН, доказва категорично този факт, независимо, че наказателното постановление е било отменено поради допуснати процедурни нарушения по издаването му. По първото възражение в касационната жалба, което е било направено по същество и пред първоинстанционния съд, в решението са изложени обосновани мотиви за това, че заповедта е издадена в рамките на законоустановените срокове, поради което не е допуснато нарушение на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Неоснователно се твърди от жалбоподателя, че дисциплинарното нарушение е открито още в момента, в който са съставени актове за установяване на административно нарушение. В този момент е възникнало основанието за образуване на дисциплинарно производство, с оглед наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, което, както правилно е счел съдът, не е равнозначно с откриване на дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР. Съгласно утвърдената съдебна практика е изводът, че дисциплинарно-наказващият орган е могъл да установи всички елементи от фактическия състав на нарушението и самоличността на нарушителя с получаване на обобщената справка, от който момент нарушението се счита за открито. От този момент до издаването на заповедта не са изтекли два месеца. В хронологичен порядък АССГ е проследил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Установил е, че съществени нарушения на процесуални правила не са допуснати, за което е изложил подробни мотиви. Не е допуснато и нарушение с отказа да се спре делото поради липса на преюдициалност на административно наказателното производство, доколкото дисциплинарната отговорност се реализира отделно и независимо от наказателната съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР. Правилно е прието и за безспорно доказано извършването на тежко дисциплинарно нарушение от страна на Димитров, съставомерно по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР (при конкретно посочени от органа точки от Етичния кодекс - 4, 7, 8 и 17, б. "а"), с които се уронва престижът на службата. За такова нарушение нормативно е предвидено, че задължително се налага най-тежкото наказание "уволнение", поради което заповедта е и материално законосъобразна. С оглед на изложените съображения, като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил правилно решение, за чиято отмяна липсват касационни основания и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,