Решение № 929 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10195/2017 г.

и чл. 6

Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, съгласно който в случаите, когато гражданин на Съюза или чл. на семейството, който не е гражданин на държава-членка, няма необходимите документи за пътуване или необходимите визи (ако се изискват такива), въпросната държава-членка, преди да ги върне, предоставя на такива лица всички разумни възможности да получат необходимите документи или те да им бъдат донесени в разумен срок от време или да потвърдят или докажат чрез други средства, че те имат право на свободно движение и пребиваване. В съдебния акт са изложени мотиви, които са неотносими към спора. Ответната страна е представила писмени бележки чрез процесуален представител. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 26.07.2017 г., при връчено съобщение за решението на 19.07.2017 г. Разгледана по същество се явява частично основателна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че със заявление рег. № 124970 от 26.04.2017 г. жалбоподателят е поискал еднократно самостоятелно продължаване на срока на пребиваването си в РБългария на основание чл. 24, ал. 7 от ЗЧРБ във връзка с § 1, т. 16 от ДР на ЗЧРБ, тъй като на 07.02.2015 г. се е родило детето Кристиян от съжителството му с българската гражданка. Съдът посочил, че съгласно чл. 24, ал. 7 от ЗЧРБ, в редакцията от ДВ бр. 97 от 2016 г. действаща към момента на постановяване на отказа, на което основание жалбоподателят е поискал да му бъде издадено еднократно разрешение за продължаване на пребиваването, предвижда, че при наличието на извънредни обстоятелства на членовете на семейството на продължително, дългосрочно или постоянно пребиваващ чужденец и на членовете на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 6, т. 1, 2 и 3 може да бъде издадено еднократно самостоятелно разрешение за продължително пребиваване по ред, определен с правилника за прилагане на закона и "Извънредни обстоятелства" по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на закона са стихийни и природни бедствия, аварии, катастрофи, грабежи и обстоятелства, довели до прилагането на неотложна медицинска помощ, както и други събития, настъпили не по волята на чужденеца, които той не е могъл да предвиди или предотврати, които в случая не са налице. Не се установява по отношение на жалбоподателя да е настъпило извънредно обстоятелство по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЧРБ, който като заявител не е позовал на бедствие, авария или катастрофа, а твърди като извънредно обстоятелство раждането на детето му в началото на 2015 г., което не може да се приеме като извънредно обстоятелство по смисъла на закона. Това събитие само по себе си не изпълва понятието извънредно събитие и е настъпило повече от година преди подаване на искането. Не е налице и другата предпоставка по чл. 24, ал. 7 от ЗЧРБ да е чл. на семейството на български гражданин по смисъла на чл. 2, ал. 6, т. 1, 2 и 3 от ЗЧРБ. Приел, че разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗЧРБ, която дава легално определение, е неотносима, тъй като по подаденото заявление не се твърдят и не се иска удължаване на срока за пребиваване по хуманитарни причини, а искането изрично е отправено като такова при наличие на извънредни обстоятелства и е недопустимо в съдебно производство да се преценява ново искане на нови основания за продължаване на срока на пребиваване. Еднократно продължаване на срока на пребиваване по хуманитарни причини е допустимо по нашето законодателство и е уредено в разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗЧРБ, но предпоставя и наличието на други условия, влизане на чужденеца при наличен безвизов режим, което в конкретния случай не е налице. Изложил мотиви, че не е нарушено правото на личен и семеен живот, тъй като е налице е възможност за чужденеца по предвидения в законите на РБългария ред да получи виза за дългосрочно пребиваване и съответно да пребивава на територията на страната по предвидения за това ред. Нежеланието на същия да спази този предвиден ред и в частност да пътува до страната си по произход, за да спази този ред, не означава нарушаване на неприкосновеността на неговия семеен живот. Посочил, че не се установява да живеят на един и същи адрес с майката на детето, която живее в кв. Л. Г, а жалбоподателят има адрес в ж. к. Редута. Решението е правилно частично. Действително заявлението за продължаване на срока за пребиваване от 26.04.2017 г. е подадено на основание чл. 24, ал. 7 от ЗЧРБ, във връзка с § 1, т. 16 от ДП на ЗЧРБ и е допълнено с мотивационно писмо, но то се основана на чл. 24, ал. 7 от ЗЧРБ - наличие на извънредни обстоятелства и § 1, т. 16 от ДП на ЗЧРБ е посочен във връзка с доводите, че са налице хуманитарни причини като извънредни обстоятелства. Правилно е прието от съда, че заявлението не е подадено на основание чл. 27, ал. 2 от ЗЧРБ, въз основа на който на самостоятелно основание може да се иска да бъде продължен еднократно от службите за административен контрол на чужденците срокът на пребиваване на лица, влезли в страната при условията на безвизов режим по хуманитарни причини, а и в случая чуждият гражданин не е влязъл при условията на безвизов режим. "Хуманитарни причини" по смисъла на § 1, т. 16 от ДР са налице, когато недопускането или напускането на територията на Р. Б. на един чужденец ще създаде сериозна опасност за здравето или живота му поради наличието на обективни обстоятелства, или за целостта на семейството му, или висшият интерес на семейството или на детето изискват неговото допускане или оставане на територията на страната. В случая е налице висш интерес на детето, но жалбоподателят не е подал заявлението си на основание чл. 27, ал. 2 от ЗЧРБ и не влезъл в страната при наличие на безвизов режим, което е предпоставка за приложение на чл. 27, ал. 2 от ЗЧРБ. Законосъобразно е прието от съда, че раждането на детето на жалбоподателя на 07.02.2015 г, което е български гражданин, повече от година преди подаване на заявлението на 26.04.2017 г. за еднократно самостоятелно разрешение за продължително пребиваване, не представлява извънредно обстоятелство по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЧРБ, тъй като не е друго събитие настъпило не по волята на чужденеца, което той не е могъл да предвиди или предотврати. Правилно е прието от съда, че с оспорения акт не е нарушено правото на личен и семеен живот на жалбоподателя. Доводите на жалбоподателя пред административния съд са били, че е изтекъл срокът за продължително пребиваване до 1 г. по чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ и еднократно самостоятелно разрешение за продължително пребиваване му е необходимо за да организира подаването и получаването на виза "Д" в някоя от съседните на България държави, без да се налага да напускам страната за повече от няколко дни, с право да се върне и да изчака периода на обработка на заявлението му за виза от консулските органи на МВР тук и без да се разделя със семейството и детето му. Правилно е приел съдът, в ЗЧРБ има норма, която предвижда възможност за еднократно продължаване на срока на пребиваване по хуманитарни причини, чл. 27, ал. 2 от ЗЧРБ, но предвидената в нея възможност може да бъде приложена само ако чужденецът има виза за краткосрочно пребиваване или пребивава в страната след влизане при условията на безвизов режим, а в случая не е налице нито една от тези хипотези. Отделно от това, не се разкриват Отменените със съдебно решение по адм. д. № 6910/2016 г. принудителни административни мерки - принудително отвеждане да границата на РБългария и забрана за влизане в страната за срок от 5 години, могат да засегнат правото на личен и семеен живот на жалбоподателя, но отказът издаване на разрешение за продължаване на срока на пребиваване в РБългария на посоченото основание може да не засяга тези права, ако са налице други възможности за жалбоподателя да остане на територията на страната, поради което е неоснователно позоваването на влязлото в сила съдебно решение. Това, че не е налице основание за продължаване на срока за пребиваване поради наличие на извънредни обстоятелства за жалбоподателя не означава, че държавата преди да го върне, не следва да му предостави всички разумни възможности да получи необходимите документи или те да му бъдат донесени в разумен срок от време или да потвърди или докаже чрез други средства, че те има право на свободно движение и пребиваване. В т. 2 от оспорената пред съда заповед, на жалбоподателя е определен 14-дневен срок за напускане на страната и е посочено, че в случай на неизпълнение спрямо лицето ще бъде приложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата" на основание чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ, във връзка чл. 39б от ЗЧРБ. От една страна заповедта не е издадена на основание чл. 39б от ЗЧРБ, за да се определи срок за напускане на страната, а от друга страна не са изложени мотиви по какви причини не е определен максималния срок за напускане на страната от 30 дни, поради което оспорената пред съда заповедта по т. 2 следва да се отмени. Освен това съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗЧРБ, за предоставяне на срок за доброволно напускане за повече от 30 дни чужденецът подава молба до съответния компетентен орган, издал заповедта по ал. 1, който се произнася и уведомява чужденеца в тридневен срок. В тези случаи се вземат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, като: продължителност на престоя, здравословно състояние, потребности на уязвимите групи, наличие на посещаващи училище деца и други семейни и социални връзки. Срокът за доброволно напускане може да бъде продължен за не повече от една година. Поради това следва да се отмени т. 2 от оспорената пред съда заповед, с която на жалбоподателя е определен 14-дневен срок за напускане на страната и е посочено, че в случай на неизпълнение спрямо лицето ще бъде приложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата" на основание чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ, във връзка чл. 39б от ЗЧРБ. Освен това в диспозитива на съдебното си решение, съдът е записал "поради това, че не отговаря на условията на чл. 24, 24а - 24г, 24е, чл. 25, 25б и чл. 33а, 33г, 33к - 33м във връзка с чл. 24, ал. 7 от ЗЧРБ и § 1, т. 7 от ДР на ЗЧРБ", което е посочено в мотивите на административния акт, но тези разпоредби не са основания на което е поставен отказ на жалбоподателя, поради което съдебното решение следва да се обезсили в тази част.