Решение № 4718 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15390/2012 г.

Решение № 4718 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15390/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Управителя на Националната здравноосигурителна каса срещу решение № 5585 от 24.10.2012 г. по адм. д. № 994/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, двадесет и четвърти състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата - Светла Алексиева Василева, от гр. София, не е взела отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 5585 от 24.10.2012 г. по адм. д. № 994/2011 г., Административен съд - София-град, второ отделение, двадесет и четвърти състав, е отменил писмо изх. № Е 112-01-64 от 18.11.2010 г. на Управителя на Националната здравноосигурителна каса и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното съдебно решение не страда от визираните с касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията на касатора относно правната природа на писмо изх. № Е 112-01-64 от 18.11.2010 г. Управителя на Националната здравноосигурителна каса не подлежат на коментар, тъй като с определение № 11873 от 27.09.2011 г. по адм. д. № 10605/2011 г., Върховният административен съд, VI отделение, е отменил определение № 2462 от 27.05.2011 г., постановено по адм. д. № 994/2011 г. по описа на Административен съд - София-град и е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Съгласно чл. 236 във връзка с чл. 223 АПК, това определение е окончателно и е недопустимо този спор да бъде преразглеждан по настоящето дело. По първоначалното дело е било установено, че Светла Алексиева Василева, от гр. София, страда от интрабулбарен тумор на дясното око. Налице е туморна формация с големина 9-10 мм в горно-темпоралния квадрант на дясното око. Насочена е за лъчетерапия с рутений. От неоспореното заключение на вещото лице д-р Петър Грънчаров - специалист-офталмолог, е било установено следното: Преди заминаването за Германия здравословното състояние на дясното око на Светла Алексиева Василева е изключително неблагоприятно, поради доказаното наличие на тумор с малигнен характер, който застрашава не само окото като анатомичен орган и неговата зрителна функция, но и води до песимистична прогноза по отношение на живота на пациентката. Възможното развитие на болестта е разрастване извън границите на окото и орбитата, и засягане на околните анатомични структури и мозъка, което в крайната фаза води до фатален изход. Обичайно необходимото време за получаване на адекватно лечение на такова заболяване е в най-късите възможни срокове - не по-късно от една-две седмици, до един месец, тъй като този тумор е от най- бързо прогресиращите. Според експерта единствено по клинична пътека (КП) № 257 от Наредба № 40 от 24.11.2004 г. се посочва терапевтичен метод брахитерапия с радионуклеид рутений, но такова лечение не се осъществява в България. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗО, министърът на здравеопазването е издал Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Съгласно чл. 45, ал. 1, т. 3 ЗЗО, НЗОК заплаща за оказване на извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод заболяване. Според чл. 45, ал. 2 ЗЗО, медицинската помощ по ал. 1, с изключение на т. 11, 12 и 15, се определя като основен пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК. Той се регламентира с наредба на министъра на здравеопазването. Правилно първоинстанционният съд е приел, че след като в Наредба № 40 от 24.11.2004 г., като здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, са включени под т. 257 "Конвенционална телегаматерапия и брахитерапия със закрити източници" и в съдържанието й "Основни терапевтични процедури" е посочен като тип лечение метода "брахитерапия" с използване на иридий 192, цезий 137, рутений 106 и други закрити радионуклиди, то лечението на заболяването на жалбоподателката е гарантирано от основният пакет медицински дейности, които НЗОК заплаща. В чл. 216 - "Цени на КП" от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз за 2010 г., изрично е посочена КП № 257 "Конвенционална телегаматерапия и брахитерапия със закрити източници". В тази връзка неоснователно е и твърдението на касатора, че такова лечение не се предвижда в НРД. Ето защо в случая не е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ, която се отнася до предоставяне на медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на български граждани и заплащането на лечението на заболяванията се извършва по ред, определен от министъра на здравеопазването. В тази връзка твърдението на касатора, че министърът на здравеопазването е издал заповед № РД-22-42 от 03.05.2011 г. за финансиране на лечението на Василева е правнорелевантно, тъй като предмет на този спор е било издаването от НЗОК на формуляр за лечение в чужбина. За това твърдение не са представени доказателства, а и изследването на този въпрос е предмет на спора за заплащането на това лечение, по който е образувано друго дело. При изложената фактическа обстановка правилни са и изводите на съда относно приложението на чл. 22, § 2 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 г. и чл. 20 от Регламент (ЕО)№ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г., съгласно които не може да бъде отказано разрешение за лечение в друга държава-членка, когато обезщетението е сред предвидените от законодателството на държавата-членка, на територията на която пребивава лицето и когато в нея то не може да получи лечение в рамките на обичайно необходимото време, като се имат предвид текущото му здравословно състояние и вероятното развитие на болестта. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,