Решение № 11631 от 27.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10006/2023 г.

ВАСПето отделение27.11.2023 г.докладчик Вергиния Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 282 от 25.07.2023г., постановено по адм. дело 234/2023 г. от Административен съд- Стара Загора.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на Силмик ООД [населено място], община Мъглиж направените разноски пред касационната инстанция в размер на 1000лв./хиляда/.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ Членове: /п/ ТИНКА КОСЕВА/п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА

Мотиви

Производството е по чл.208 чл.228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фондЗемеделие против Решение 282 от 25.07.2023г. по адм. дело 234/2023г. на Административен съд-Стара Загора. Според касационния жалбоподател, решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилен анализ на представения по делото доказателствен материал, превратно тълкуване на същия, както и непълно изясняване на предмета на спора. В с.з. за касационния жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Ответникът, Силмик ООД, редовно призован не изпраща представител в с.з..Постъпило е писмено становище от адв. Стоянова, с което оспорва жалбата, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на подадената касационна жалба. По същество счита, че обжалваното съдебно решение е правилно, не са налице релевираните касационни основания. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл.218 от АПК счита за установено следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо с изх.02-240-2600/5816 от 15.11.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания 2020. След анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства съдът е приел от фактическа страна, че Силмик ООД е земеделски стопанин, регистриран с Уникален регистрационен номер/УРН/183798 в Интегрираната система за администриране и контрол/ИСАК/. За кампания 2020 е подал общо заявление за подпомагане с вх. 19255435 от 25.04.2020г. Към заявлението е приложена таблица за използваните парцели през 2019. На 29.05.2020г. дружеството е подало заявление за подпомагане за кампания 2020г. с искане за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане/СЕПП/,по Схемата за преразпределително плащане /СПП/, по Схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда- зелени директни плащания/ЗДП/, по Схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци/моркови, зеле, дини и пъпеши/- СЗ- МЗДП, по Схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури/СПК/, по Схемата за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар/ПНДП/, по Мярка 11 БЗ, по Подмяркя13.1/НР1 Компенсаторни плащания в планински райони и по Подмярка13.2/НР2 Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения. В приложена Таблица за използваните парцели 2020 са отразени заявените за подпомагане площи , с които дружеството кандидатства по цитираните по- горе схеми, мерки и подмерки, с посочване на номер на БЗС и номер на парцел от ИСАК, код на културата, площ в ха и землището, в което се намират парцелите. Заявени за подпомагане са общо 331 БЗС в землищата на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място] махала- всички в област Стара Загора. С оспореното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания 2020 с изх.02-240-2600/5816 от 15.11.2022г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил молителя, че оторизираната субсидия по мярка 11Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 е 0 лева. Мотиви за отказа са посочени в табличен вид, като поясненията към колоните на таблицата съставлява основанието, на което ДФЗ отказва изцяло финансовото подпомагане. Съдът е направил извод, че оспореното Уведомително писмо е издадено от компетентен орган в предвидената писмена форма, но при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта. Приел е ,че актът не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, не са изложени разбираеми мотиви въз основа на какви конкретни фактически констатации и обстоятелства органът е приел, че по отношение на заявените за подпомагане площи за кампания 2020 е налице основание да бъде отказано извършването на оторизация и изплащането на финансово подпомагане. Първоинстанционният съд е направил внимателен анализ на представените таблици и е стигнал до извод, че на практикамотивирането на постановения отказ за финансово подпомагане по подаденото заявление за подпомагане за кампания 2020 се свежда до бланкетно посочване на възможните хипотези за отказ на плащанията, като липсва посочване и обосноваване на конкретни и относими фактически констатации. Съдът е обсъдил и съдържащите се в административната преписка доказателства и е приел, че няма такива, които да съдържат конкретни съображения за постановения отказ. Обсъдена е и процесуалната роля на становището на административния орган, постъпило в съда със съпроводителното писмо, с което е представена преписката. Прието е, че непълнотата на мотивите не може да се санира със становището на ответника. При така изложените мотиви съдът е отменил оспореното Уведомително писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, като го е осъдил да заплати направените от оспорващия разноски поделото. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу решение на АС-Стара Загора, което подлежи на касационен контрол пред Върховния административен съд и затова е допустима. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите основания, и съпоставянето им с правните основания, от които административният орган черпи правомощието си да го издаде. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Обосновано и правилно съдът от първата инстанция е приел, че посочените данни от таблицата на стр. 3 от уведомителното писмо са относими към Неспазени изисквания за управление , но нито в поясненията към съответните колони, нито в приложени към преписката доказателства се посочват кои точно изисквания не са спазени от земеделския производител. Липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически установявания. Липсата на мотиви по същество на спора представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и представлява самостоятелно основание за отмяната му по чл.146, т.2 АПК. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът е извършил неправилен анализ на приложимите нормативни изисквания. От изложеното от съда се установява, че в мотивите си той е изложил на първо място фактите по спора, които е възприел въз основа на приложените писмени доказателства. След това съдът е изложил и правните си изводи, след съпоставянето на установените факти с приложимото материално право. Изложените от решаващият съд мотиви се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е съобразено с представените по делото доказателства, както и с приложимия материален закон, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател не се дължат разноски за касационното производство. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 1000лв., своевременно претендирани и надлежно заплатени. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита от адв. Стоянова. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,