Решение № 11079 от 27.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4340/2012 г.

Решение № 11079 от 27.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4340/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Михаела Енчева Енчева против Заповед № Т-1144/2010 г. на министъра на външните работи, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, поради съкращаване на длъжността. Иска се от съда оспорената заповед да бъде обявена за нищожна, като по същество са наведени доводи за това, че заповедта е издадена в противоречие с материално правни разпоредби. Твърди се, че не е налице реално съкращаване на длъжността, тъй като изпълняваните от Енчева функции са запазени, както и, че в "Дирекция Европа III" - преди и след извършеното съкращаване реално заетите бройки са 13. Ответникът по оспорването, министърът на външните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като недопустима поради просрочие, респективно твърди, че е неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като взе предвид наведените в жалбата доводи и изразеното становище на ответника и се запозна с приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното: Между страните не се спори, че до 20.01.2010 г. Михаела Енчева е заемала длъжност "дипломатически служител IV степен" в Дирекция "Европа III", отдел "Европейски държави", сектор "Руска федерация". Със Заповед № Т-1144/18.01.2010 г. служебното правоотношение на Енчева е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. По допустимостта на жалбата: Жалбата, именувана "искова молба - установителен иск", е била предявена за разглеждане пред АССГ. Приемайки, че иска не му е родово подсъден съда е прекратил производството пред себе си, изпращайки жалбата на Върховния административен съд по подсъдност. Оспорената заповед е предявена за връчване на Енчева на 19.01.2010 г., като същата отказала получаването й. За отказа е съставен протокол с имената и подписите на двама свидетели. На 12 март 2010 г. Енчева саморъчно отбелязва, че е получила препис от заповедта. Жалбата срещу заповедта постъпва в РС-София на 14 март 2011 г. Съгласно чл. 149, ал. 1 АПК - жалбата и протестът се подават в четиринадесетдневен срок от съобщението. Несъмнено е - този срок е изтекъл към 15 март 2011 г., но според чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване нищожността им без ограничение във времето. Във връзка с изложеното, съдът счита, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да издаде оспорения акт административният орган е приел, че са налице основанията на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл - съкращаване в щата. Предвид обстоятелството, че срокът за оспорване на законосъобразността на заповед № Т-1144/18.01.2010 г. е изтекъл, съдът следва да се ограничи единствено от инвокирания довод за нейната нищожност. Проверката за нищожност, съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК се извършва служебно от съда, дори когато няма искане за това от някоя от страните. В разглеждания случай страните не спорят, че процесната заповед не е обжалвана по съдебен ред, поради което е възможно да бъде извършена проверка за валидност. По принцип-нищожността на един административен акт е порок, който е толкова тежък, че прави абсолютно невъзможно санирането му. На първо място, като безспорен критерии за нищожност е очертана липсата на компетентност на административния орган да издаде акта. Компетентността на административния орган е онзи кръг от въпроси от сферата на изпълнителната власт, които той едновременно е овластен и задължен да решава. Актовете и действията на административните органи извън този кръг са винаги нищожни и не пораждат правни последици. В разглеждания случай - орган по назначаването на държавните служители в МВнР, от категорията заемана от Енчева, съгласно действуващия към него момент Устройствен правилник на МВнР /ПМС № 340/30.12.2009 г., обн., ДВ, бр. 4/15.01.2010 г./ е министърът. Затова, доводът за липса на компетентност на издалия акта орган е неоснователен. На следващо място - нищожност на административен акт, съгласно практиката на ВАС, е налице, когато стабилен административен акт, от който добросъвестно са придобити права се оттегля от неговия автор или се отменя от по-горестоящия административен орган. В разглеждания казус е очевидно, че липсва такава хипотеза, която би предопределила нищожността на акта. Основание за обявяване на нищожност представлява и установяване на обстоятелството, че административен акт е издаден въз основа на друг нищожен административен акт, което в настоящия спор също не се установява. На последно място, като критерий за нищожност може да се приеме засягане на установената в закона форма при издаването на акта, до степен на същественост толкова сериозна, че да може да се приравни на липса на акт - липса на волеизявление; пълна липса на всякакви мотиви/ и в заповедта и в съдържащата се към нея административна преписка/; устно волеизявление, когато според закона е задължителна писмена форма. Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма, като са изложени кратки мотиви. Съдът намира обаче този недостатък на акта за несъществен, незасягащ неговата действителност. Фактическите основания за прекратяване на служебното правоотношение се намират в материалите към административната преписка. Съобразявайки изложените мотиви, съдът намира за неоснователни и недоказани релевираните от жалбоподателката доводи, касаещи нищожността на Заповед № Т-1144/18.01.2010 г., поради което жалбата следва да бъде отхвърлена в тази й част. Останалите сочени в жалбата и писмените бележки доводи касаят нейната материална незаконосъобразност, които не следва да бъдат обсъждани. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 АПК - Върховният административен съд, пето отделение