Решение № 202 от 20.01.2021 г. на ВКС по н. д. № 886/2020 г.

Решение № 202 от 20.01.2021 г. на ВКС по н. д. № 886/2020 г., I н. о., НК, докладчик съдията Валя Рушанова Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на подсъдимия В. С. А. срещу решение на Апелативен съд – Пловдив № 50/23.03.2020 г., постановено по внохд № 44/2020 г. по описа на същия съд. С жалбите се ангажират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Изтъкват се подробни съображения за обективна несъставомерност на деянието поради това, че намереното в подсъдимия вещество не е годен предмет на престъпление по чл. 354а от НК, като се отправя упрек към съдилищата, че не са проявили дължимата процесуална активност по експертен път да установят дали това вещество отговаря на заложените в закона критерии за "аналог на наркотично вещество". Оспорва се и извършеното от съдилищата позоваване на заключението на химическата експертиза, като се сочи, че експертите по нея не притежават съответната компетентност да отговорят на въпроса доколко веществото има аналогично на наркотичното вещество въздействие върху човешкия организъм. Претендира се липса на мотиви, тъй като решаващият съд не дал отговор на възражението за липса и на субективна страна на деянието. Моли за отмяна на решението и алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд или оправдаване на подсъдимия. Справедливостта на наложеното наказание се оспорва с доводи за неправилно отчитане тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства и се иска прилагане на чл. 55 от НК, съответно - намаляване размера на наказанието "лишаване от свобода" и "глоба". В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът при ВКП намира жалбите за неоснователни, а атакувания съдебен акт - за правилен и законосъобразен. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 110/09.12.2019 г., постановена по нохд № 2181/2019 г., ОС-Пловдив признал подс. В. С. А. за виновен в това, че на 17.07.2019 г. в [населено място], без надлежно разрешително е държал с цел разпространение 607, 08 гр. химичен аналог на високорисково наркотично вещество, на обща стойност 3 624, 48 лв., поради което на осн. чл. 354а, ал. 1, пр. 4 във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на 2 (две) години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лева. Съдът определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода". Произнесъл се с присъдата по веществените доказателства и разноските по делото. По жалба на подсъдимия А. е образувано внохд № 44/2020 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, финализирало с атакуваното понастоящем пред ВКС решение. С него първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира, че касационните жалби са допустими – подадени са от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледани по същество са неоснователни. Не се споделят развитите в жалбите доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на съдебния акт и налагащи връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на апелативния съд. Възраженията са развити в две насоки – липса на достатъчна ясна и еднозначна доказателствена основа, на която да се правят изводи за годността на намереното в подсъдимия вещество да има аналогично въздействие с това на високорисково наркотично вещество върху човешкия организъм и липса на отговор в мотивите към акта по възражението за субективна несъставомерност на деянието. На първо място, претенцията за порок на мотивите по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 във с ал. 1, т. 2 от НПК, е неоснователна. Известно е, че липсата на мотиви е от категорията на абсолютните нарушения и е налице както в хипотезите на пълна липса на мотиви, така и при схематична, повърхностна, непълна, неясна и вътрешно противоречива аргументация на съда. И в двата случая липсата на мотиви касае порок в дейността на решаващия съд, който от една страна рефлектира на правото на страните да получат обоснован отговор на поставените от тях въпроси, а от друга страна - на възможността да се разбере действителната воля на съда по същество. За това, независимо дали се съгласява напълно или не с фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, за въззивния съд, съгласно установения в чл. 339, ал. 2 от НПК регламент, е налице задължение да изтъкне съображенията си във връзка с фактологията на деянието, правната й оценка, както и да даде отговор на поставените от страните възражения в контекста на упражняване на контролните си функции по повод проверката на атакувания пред нея първоинстанционен съдебен акт. В настоящия случай, ВКС констатира, че в атакуваното решение е изпълнен дължимия стандарт по чл. 339, ал. 2 от НПК. Съдът се е спрял на установените на база признанието на подсъдимия факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, направил е заключение, че предпоставките за прилагане на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК са били налице, след което е обосновал правните си изводи относно обективната и субективна съставомерност на деянието. Отделил е специално внимание на субективната страна на деянието (л. 24 от внохд № 44/20 г. по описа на ПАС), наличието на специалната цел за разпространение на веществото, позовавайки се на обективните и включени в обхвата на признатите от подсъдимия факти относно количеството на веществото, начинът му на съхранение, пакетирането на една част от него в отделни пакетчета, намерените 2 бр. везни със следи от веществото по тях. Следователно, контролираният съд не може да бъде упрекнат, че не е изпълнил задълженията си да мотивира съдебния си акт, тъй като е дал отговор на всички направени от подсъдимия и защитникът му възражения и е посочил причините, поради които ги е преценил като неоснователни. Второто направено възражение – за недоказаност на обвинението, че веществото представлява аналог на наркотично вещество, не държи сметка за процесуалния ред, по който съдебното производство е протекло пред първата инстанция - гл. 27 от НПК. Макар оплакването да е развито на плоскостта на съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на активност това обстоятелство да се изясни чрез назначаване на допълнителни експертизи от компетентни вещи лица, по съдържание то представлява оспорване на признатите от подсъдимия факти. Още с обвинителния акт на подсъдимия е предявено обвинение за това, че е държал на различни места, с цел разпространение изсушена растителност, съдържаща и добавка, представляваща психоактивно вещество, спадащо към групата на т. нар. синтетични канабиноиди, които са химически вещества и чието действие наподобява действието на тетрахидроканабинола, съдържащ се в род покритосеменни растения от семейство конопови. Установява се по делото, че решението за провеждане на предварително изслушване е взето по искане на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим в съдебно заседание от 09.12.2019 г. (л. 59 - 60 от нохд № 172/2015 г.), като на подсъдимия са били разяснени правата му по чл. 371 от НПК, както и последиците от разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Подсъдимият ясно е заявил, че разбира обвинението и признава изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласие да не събират доказателства относно тези факти. Решаващият съд намерил, че направеното от подсъдимия признание на фактите се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство, след което обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание, без да събира доказателства относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, включително и относно съставът на добавеното в растителната маса вещество, както и неговото въздействие. В ТР № 1/2009 г. на ВКС е изведено принципното положение, че разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК не изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието, а е достатъчно от тяхната съвкупност по несъмнен начин да се установяват фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице. В конкретния случай, преценката на първоинстанционния съд, утвърдена и от въззивния съд, за химическия състав на веществото и неговото въздействие върху човешкия организъм, правилно е осъществена на базата на приложеното и изготвено на досъдебната фаза заключение по химическата експертиза. Компетентността на изготвилото я вещо лице е извън съмнение, а изводът за въздействието на веществото е на основата на заключението относно неговия химичен състав, дефиниращ веществото като психоактивно вещество. По оплакването за нарушение на материалния закон. От прочита на касационната жалба на подсъдимия се установява, че престъпната съставомерност на деянието се оспорва с довода, че добавеното вещество – синтетичен канабиноид – не представлява аналог на високорисково наркотично вещество, поради което подсъдимият не следва да носи отговорност за държането му. Поначало е вярно, че добавеното към тревистата маса, държана от подсъдимия вещество не е включено в приложенията/списъците от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП. Същевременно съгласно § 1, т. 17 от ЗКНВП "аналог" означава всяко вещество, което не е включено в списъците по чл. 3, ал. 2, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм" – предпоставки, за които по експертен път е прието, че са налице в конкретния случай. Поради това, доводите не могат да се споделят, а деянието правилно е квалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК. Доводите в касационните жалби за несправедливост на наложеното наказание, също са неоснователни. Известно е, че необходимостта от корекция на наказанието предполага констатация за неправилна дейност на съдилищата по индивидуализация на наказанието. Такава в конкретния случай не е налице. Въззивният съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, според действителното им значение и тежест, съобразени са конкретната обществена опасност на дееца и извършеното от него деяние и правилно като справедливо и съответно на престъплението е наложено наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, което след редукцията по чл. 58а от НК е в окончателен размер на 2 години лишаване от свобода. Съдът е взел отношение и по искането на подсъдимия спрямо него да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като с основание е счел, че по делото не се констатират нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства, така че поначало да е допустимо приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и да е законово и фактически оправдано на подсъдимия да се наложи наказание под предвидения минимум в санкцията на чл. 354а, ал. 1 от НК. Впрочем конкретни доводи в подкрепа на искането за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, не се сочат и в касационната жалба. При така изтъкнатото и като намери доводите в касационната жалба за неоснователни, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение,