Решение № 656 от 20.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8797/2014 г.

Решение № 656 от 20.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8797/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Настоящото съдебно производство е образувано след отмяната на решение № 17067 от 18 декември 2013 г. по адм. дело № 549/2013 г. на тричленен състав на трето отделение на Върховния административен съд с решение № 9072 от 30 юни 2014 г. по адм. дело № 4672/2014 г. на петчленен състав на I колегия на Върховния административен съд и връщането му за ново разглеждане от друг тричленен състав на трето отделение.

Съдебното производство по раздел I от глава десета от АПК е образувано по жалбите на:

1. Сдружение с общественополезна дейност "Сдружение Еко монитор" - гр. Пловдив, бул. "Дунав" № 182, ет. 5, ап. 15, с ЕИК 176063171, представлявано от члена на управителния съвет Христо Гирджиков, чрез процесуалния представител адв. Георги Кременаров, и

1. Сдружение "ВВФ - Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма България" - гр. София, ул. "Иван Вазов" № 38, ет. 2, ап. 3-4, представлявано от члена на управителния съвет Веселина Кавръкова, против решение № 43-ОС/23.Х. 2012 г. по оценка на съвместимостта на министъра на околната среда и водите (МОСВ).

В жалбата срещу решението и в допълнението към нея от 15.12.2012 г. първият жалбоподател счита, че оспореното решение е издадено при нарушение на ЗБР и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата по ОС), като докладът за оценка на инвестиционното предложение не отговарял на кардинални изисквания на Наредбата по ОС. В допълнението към жалбата жалбоподателят изтъква, че министърът не е изпълнил изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК да изложи фактическите и правните основания за издаването на оспореното решение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят не се представлява и не взема отношение по основателността на жалбата.

Вторият жалбоподател иска от съда да отмени обжалвания административен акт като незаконосъобразен и неправилен. Счита, че той противоречи на чл. 118ж от Закона за водите (ЗВ) и е немотивиран, тъй като в него липсва оценката на площта на местообитанията - предмет на опазване, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗБР. Поддържа се, че не е оценено кумулативното въздействие от строителството на нови МВЕЦ.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция и този жалбоподател не се представлява и не взема отношение по основателността на жалбата си.

Ответната страна - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния представител - юрисконсулт Кирева, оспорва жалбите като неоснователни и иска от съда да ги отхвърли, тъй като според нея оспореният акт е издаден при стриктно спазване на материалноправните и процесуалните норми, мотивиран е и е спазена целта на закона. Представя подробни писмени бележки, които поддържа.

Заинтересованата страна Сдружение с нестопанска цел в обществена полза "Жива природа" не изразява становище по жалбите и не се представлява.

Заинтересованата страна "ВЕЦ-Своге" АД, ЕИК 201307919, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Христофор Колумб" № 41, представлявано от изпълнителния директор Пламен Дилков Дилков, чрез процесуалните представители - адв. Спасова и адв. Велева, изразява становище за неоснователност на жалбите. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на трето отделение, като извърши проверка на допустимостта на жалбите, установи, че те са подадени в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване административен акт по смисъла на чл. 31, ал. 19 от ЗБР и от страни с правен интерес от оспорването съобразно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими.

Като извърши анализ поотделно и в тяхната съвкупност на представените с административната преписка доказателства, на тези, събрани от първия тричленен състав, разгледал делото, и на писмените доказателства, представени пред настоящата съдебна инстанция, и проверка на законосъобразността на оспорения административен акт както с оглед на заявените с жалбите основания, така и служебно в изпълнение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по уведомление за инвестиционно предложение (ИП) за преценка на необходимост за изготвяне на оценка за съвместимост до министъра на околната среда и водите от 28.02.2011 г. (л. 40-48) за изграждане на 9 електроцентрали между републиканския път София-Мездра и жп линията София-Мездра, което е разделено на три етапа. Първият етап - изградени са и пуснати в експлоатация МВЕЦ "Лакатник" от м. май 2008 г. и МВЕЦ "Свражен" от м. май 2009 г. Вторият етап е за три МВЕЦ в процес на изграждане: МВЕЦ "Прокопаник", МВЕЦ "Церово" и МВЕЦ "Оплетня". Предмет на настоящото административно производство е третият етап от каскадата, състоящ се от четири МВЕЦ с обща мощност около 10,5 МW: МВЕЦ "Бов-юг" и МВЕЦ "Бов-север", разположени в землището на с. Гара Бов, община Своге; МВЕЦ "Левище" - в землището на с. Оплетня, община Своге, и с. Очин дол, община Мездра; и МВЕЦ "Габровница" - в землището на с. Габровница, община Своге - всичките по поречието на р. Искър.

С писмо вх. № 1830/16.03.2011 г. министърът е поискал становище от директора на Басейновата дирекция за управление на водите "Дунавски район" (БДУВДР) с център Плевен относно допустимостта на ИП спрямо Плана за управление на речните басейни (ПУРБ). С изх. № 1830 от 31.03.2011 г. директорът на БДУВДР с център Плевен е издал становище (л. 49-55), в което е посочил защитените зони, необходимите мерки, които следва да вземат за тяхното опазване, и издадените разрешителни за водовземане при ИП. В заключение в становището си този орган е посочил, че ИП е допустимо спрямо ПУРБ, тъй като има издадени разрешителни за водовземане преди влизането в сила на ПУРБ. Посочено е също, че е необходимо при реализацията и експлоатацията на ИП да се изпълняват мерките за запазване и подобряване на състоянието на водните тела и зоните за тяхната защита, за да се изпълнят поставените им екологични цели.

Въз основа на това становище административният орган на основание чл. 31, ал. 10 от ЗБР и чл. 20, ал. 1 и 3 от Наредбата за ОС е издал решение № 29-ОС от 3.08.2011 г. (л. 57-60), с което е разпоредил да се извърши оценка за степента на въздействие на ИП за изграждане на четири малки водноелектрически централи, представляващи трета фаза от "Енергийно оползотворяване на водите на р. Искър чрез построяване на 9 МВЕЦ в руслото на реката, на територията на общини Своге и Мездра", който се очаква да окаже значително отрицателно въздействие върху защитени зони ВG0000166 "Врачански Балкан", ВG0001040 "Западна Стара планина и Предбалкан" и ВG0001042 "Искърски пролом-Ржана" за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, и ВG0002005 "Понор" за опазване на дивите птици от екологичната мрежа "Натура 2000". Това решение не е било оспорено и е влязло в сила.

С писмо вх. № НСЗП-117 от 4.04.2012 г. (л. 61) възложителят е представил на административния орган доклад за оценка на степента на въздействие (ДОСВ) на ИП в изпълнение на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредбата по ОС.

На основание чл. 24, ал. 4 от Наредбата по ОС министърът на околната среда и водите е дал отрицателна оценка на ДОСВ и на основание ал. 6 от същата разпоредба го е върнал на възложителя за преработване и допълване с указание да бъдат отстранени всички посочени пропуски.

В изпълнение на тези указания възложителят е представил на МОСВ доклад (л. 105-295) с отстранени всички забележки и пропуски. Административният орган дал положителна оценка на този доклад и на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата е разпоредил публикуването на интернет страницата на МОСВ на информация относно плана, програмата, ИП и доклада. След изтичането на изискуемия тридесет дневен срок, в който заинтересованите лица не са депозирали пред компетентния орган свои писмени мотивирани становища, министърът на околната среда и водите на основание чл. 31, ал. 12, т. 1 във връзка с ал. 11 от ЗБР и чл. 28, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 29 от Наредбата по ОС издал оспореното решение № 43-ОС от 23.10.2012 г. (л. 34-38). С решението министърът е съгласувал ИП за изграждане на трети етап от посочените четири МВЕЦ от "Каскада "Среден Искър-9 МВЕЦ" в поречието на р. Искър на територията на община Своге и община Мездра", тъй като преценил от представените доклади и доказателства, че това няма да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитени зони от екологична мрежа "Натура 2000" ВG0000166 "Врачански Балкан", ВG0001040 "Западна Стара планина и Предбалкан" и ВG0001042 "Искърски пролом-Ржана" за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, и ВG0002005 "Понор" за опазване на дивите птици.

От анализа на тези фактически обстоятелства настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Видно от доказателствата по делото, административният орган не е извършил нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е спазил точно последователността при извършването на оценката за съвместимост на инвестиционното предложение, като е извършил уведомяване на компетентния орган от страна на възложителя на ИП, извършил е проверка за допустимост чрез събиране на информация и становища, направил е преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие, оценил е степента на въздействие върху защитените зони с ДОСВ, извършил е оценка на качеството на доклада, при която е констатирал слабости и пропуски, за отстраняването на които е дал указания, като след тяхното отстраняване са проведени консултации с обществеността и е издал оспореното решение по оценка на съвместимост.

Това решение е издадено от компетентен орган, при издаването му не е допуснато нарушение на изискването за форма, посочено в чл. 28 от Наредбата по ОС, и съдържа посочените в ал. 2 на същия текст задължителни реквизити.

При издаването на оспореното решение по ОС административният орган не е допуснал нарушение и противоречие с материалноправните разпоредби.

Оценката на степента на въздействие на ИП върху защитените зони е определена по критериите, посочени в чл. 22 от Наредбата по ОС, и е представена под формата на доклад, отговарящ на изискванията на чл. 23, ал. 2 от същата. В доклада е отговорено на всеки един от критериите по посочения вече чл. 22 и са приложени изискуемите приложения.

Неоснователно е твърдението в жалбите, че оспореното решение противоречи на режима на защитени зони, включени в "Натура 2000".

От съгласуваните с решението по ОС четири МВЕЦ, които частично попадат в защитени зони, само по отношение на защитена зона "Понор" за опазване на дивите птици има издадена заповед № РД-547 от 5.09.2008 г., в която се определят режимите на дейности, като забраните, въведени с нея, не допускат само залесяването на ливади, пасища и мери, превръщането им в обработваеми земи, извършването на дейности, свързани с отводняване или пресушаване на мочурища, ливади и естествени водни обекти, използването на пестициди и минерални торове, косенето на ливади, премахването на синори, единични и групи дървета, защитни горски пояси, каменни огради и живи плетове.

За защитените зони "Врачански Балкан", "Западна Стара планина и Предбалкан" и "Искърски пролом-Ржана" към момента на постановяването на оспореното решение не са издадени заповеди с режими по смисъла на чл. 12 от ЗБР, поради което и то не влиза в противоречие на режим на дейности, въведен в тях.

Неоснователно е и твърдението в жалбите, че оспореното решение противоречи на чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от ЗВ, според който не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а от ЗВ.

Планът за управление на речните басейни на Дунавски район е утвърден от министъра на околната среда и водите със заповед № РД-292/22.03.2010 г., т.е. след издаването на решението за изграждане на девет МВЕЦ на река Искър - решение по ОВОС № 1-1/2005 г., поради което и въведените с него забрани и ограничения не важат за заварените обекти, които са били предвидени за строеж, какъвто е и настоящият случай. По аналогични съображения неоснователно е и твърдението на жалбоподателите, че оспореното решение противоречи на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 във вр. с. чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ и на чл. 118ж, ал. 1, т. 1 от ЗВ.

Неоснователно е и твърдението на жалбоподателите, че оспореното решение е в противоречие с плана за управление на природен парк "Врачански Балкан".

Този план е утвърден с Решение № 750/14.10.2011 г. на Министерския съвет, обн., ДВ, бр. 82/2011 г., и в него няма забрана за строителство на хидроенергийни съоръжения на територията на парка, а само на фотоволтаични централи, каквито процесните МВЕЦ безспорно не са.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че при издаването на оспореното решение министърът на околната среда водите, като е съобразил реда и условията, визирани в разпоредбите на чл. 31 - 33 от ЗБР и Наредбата по ОС, е издал административен акт, който не страда от пороците, визирани в чл. 146 от АПК, а жалбите против него са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Жалбоподателите не са направили искане за присъждане на разноски, както и не са направили възражение за прекомерност на разноските на заинтересованата страна.

Пред настоящата инстанция не е направено искане от процесуалния представител на министъра на околната среда и водите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на разноските, направени от заинтересованата страна.

Заинтересованата страна "ВЕЦ-Своге" АД е направила искане за присъждане на разноски пред трите съдебни инстанции досега и е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК с приложени доказателства за плащане - пълномощни, договори, данъчни фактури, сметки за адвокатски хонорари и разноски и извлечения от сметки, които според нея са на обща стойност 16 752,75 лв. - за тази инстанция, в размер на 16 542,13 лв. - за първата първа инстанция, и в размер на 3495,32 лв. - за касационната инстанция.

С оглед изхода на делото, направените искания и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят поравно на заинтересованата страна "ВЕЦ-Своге" АД направените пред трите инстанции разноски под формата на адвокатски възнаграждения: в размер на 13 230,49 лв. за тази инстанция, тъй като, видно от представените на л. 95 и 97 от делото фактури, само те са за процесуално представителство, а останалите представени фактури са за консултации по договор; в размер на 6072,77 лв. за защитата пред първата инстанция по адм. дело № 549/2013 г., тъй като само представената на л. 359 фактура е за процесуално представителство, като останалите са за консултации по договор; и в размер на 3495,32 лв. за касационната инстанция по адм. дело № 4672/2014 г. на Върховния административен съд по представената фактура на л. 68 за процесуално представителство, или общо разноски в размер на 22 798,58 лв., като искането за присъждане на разноски за сумата до 36 790,20 лв. следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение,