Решение № 4979 от 14.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12066/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда- Благоевград, чрез ст.юрисконсулт Е. Портокалска, срещу Решение 3057 от 08.10.2024 г. по адм. д. 509 по описа за 2024 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменено Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх.24022137/29.03.2024 г. и Предписание с изх.24022137/29.03.2024 г., с което е предписано предлагане на работника сключването на трудов договор, считано от 25.03.2024 г., двете, издадени от инспектор при Дирекция Инспекция по труда- Благоевград. Изложени са доводи за неправилност на решението, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прилагат се писмени доказателства и се претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Бетон ЕООД, при редовно призоваване, не излъчва представител, но в писмен отговор, чрез адв.А. Богоева, оспорва касационната жалба и твърди, че в нея няма изложени конкретни доводи и основания, с които да се оборват правните изводи на първоинстанционното решение. Ответникът М. Б. Д., при редовно призоваване, не се явява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх.24022137/29.03.2024 г., издадено от инспектор при Дирекция Инспекция по труда- Благоевград, обективиращо и предписание за сключване на трудов договор, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Бетон ЕООД, представлявано от М. Е., и М. Б. Д.. От фактическа страна по делото е установено, че на 25.03.2024 год. длъжностни лица при Дирекция Инспекция по труда- Благоевград извършили проверка на обект изграждане на жилищна сграда с гаражи в УПИ- VІІІ-65334.15.71, кв.21а по плана на гр. Сандански, изпълняван от Бетон ЕООД относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство. В хода на проверката от контролните органи е установено, че в обекта работи лицето М. Б. Д., който е попълнил декларация, че осъществява трудова дейност на това работно място, с установено работно време, на длъжност общ работник и с уговорено трудово възнаграждение в размер на 933 лева. Декларацията е попълнена от Я. Й. И. и е подписана лично от М. Д., което той, в съдебно заседание, отрича. По делото са разпитани двама свидетели. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира, че административният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Според съда оспореното пред него постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение е издадено от компетентен орган, мотивирано е, като съдържа фактически и правни основания и при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства не се установява между дружеството и М. Д. да е съществувало трудово правоотношение, съответно последният да е предоставял работна сила без да има сключен трудов договор между него и работодателя. Според съда неясни са съображенията, по които административният орган е приел, че М. Д. е престирал труд в условията на чл. 1, ал. 2 от КТ, тъй като от събраните доказателства по делото се установява, че въпросният обект е с издадено разрешително за строеж на името на Актив ЕООД, което е предприело действия за изграждането на сградата, като е предоставило това на Бетон ЕООД, а второто дружество е сключило договор със Стройконсулт контрол ЕООД, като подизпълнител в обекта. Стройконсулт контрол ЕООД поставяло кофража на обекта, като там работели Н. М. и М. Д.. Съдът е счел, че липсват данни, че М. Д. е работил в Бетон ЕООД, в условията на йерархическа подчиненост, и с дисциплинарна власт, при установен трудов ред и дисциплина, при като такива факти и обстоятелства не се съдържат в цялата административната преписка, нито се установени в хода на съдебното производство. Също така е посочено, че попълнената декларация представлява частен свидетелстващ документ и същата не притежава обвързваща материална доказателствена сила, като доказването следва да е пълно главно доказване на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение.Посочено е също така, че при формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор, каквито в случая не са установени. В тежест на административния орган е да установи по категоричен начин, че са налице фактическите основания за издаване на процесното постановление. Проверката за съществуване на реално възникнало трудово правоотношение трябва да съдържа убедителни констатации за конкретни действия, които сочат Бетон ЕООД за работодател, каквито според съда липсват. Решението е валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 от АПК, като е извършил съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 от АПК. От фактическа страна по делото не е спорно, че към момента на извършената проверка от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда"- Благоевград М. Д. се е намирал на строителния обект, заедно с други лица. Спорният по делото въпрос е обусловен от преценка дали към датата на проверката 25.03.2024 год. той е изпълнявал трудова дейност по трудово правоотношение с Бетон ЕООД. Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател като материалноправно основание за издаване на постановление относно обявяване съществуване на трудово правоотношение. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово следва да бъде установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ: място на работа, наименование на длъжността и характера на работата, начало на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Установяването на факта на изпълнение на трудови функции и заемана длъжност като позиция от лицето е от съществено значение, тъй като се явява елемент от фактическия състав по обявяване за съществуващо на трудовото правоотношение. В оспорения пред първостепенния съд акт административният орган се е позовал на подписаната, за което не се събрани категорични данни, но безспорно непопълнена от М. Д. декларация. Декларацията по своята същност е частен свидетелстващ документ, поради което, макар и да представлява допустимо в административното производство доказателство, съгласно чл. 43 от АПК, във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, тя не притежава обвързваща материална доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване, при условията на пълно главно доказване, на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение. Несъстоятелни са възраженията на процесуалния представител на касатора, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като са отправин доказателствени искания от негова страна в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съответно не са били уважени. Видно от протоколите от проведените открити съдебни заседания пред административния съд, процесуален представител на Дирекция Инспекция по труда- Благоевград, не е присъствал, като не са ангажирани такива и в писмен вид. Освен това в писмените доказателства, съдържащи се в преписката- Регистър на уведомления за трудови договори, действително се съдържа информация, сочеща, че М. Д. има сключен трудов договор на 25.03.2024 г., но не с Бетон ЕООД, видно от посочения ЕИК. Същевременно от показанията на свидетелите се установява, че Д. не е работил в Бетон ЕООД, а в Стройконсулт контрол ЕООД. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че данните, съдържащи се в събраните и проверени в хода на съдебното дирене доказателствени средства не са достатъчни, за да формират категоричен извод, че М. Д. е престирал работната си сила по трудово правоотношение с Бетон ЕООД. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация Бетон+ ЕООД акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени съобразно представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в договор за правна защита и съдействие от 07.04.2025 г. и списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 1 000 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение