Решение № 6438 от 15.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане за отмяна, подадено от М. Михайлов - изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], чрез процесуален представител адв.В.Величкова, на Решение 321/10.06.2021 г. постановено по адм.д. 683/2020 г. по описа на Административен съд-Плевен, потвърдено с Решение 539/27.10.2021 г. постановено по КАД 616/2021 г. по описа на Административен съд-Плевен. Иска отмяна на процесното решение, на основание чл. 239, т. 1 от АПК, като изтъква, че административният съд не е обсъдил всички изложени становища от него и не е взел предвид залегнали в Глава десета от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража условия, който не са били изпълнени от администрацията. Посочва, че по делото не са представени и липсват писмени доказателства, който са били от значение за установяване на здравословното му състояние, за да се направи извод дали се е влошило или не. В проведеното пред настоящия съд открито с.з. молителят не се явява, представлява се от служебно назначения му процесуален представител адв. Величкова, която поддържа, че в конкретния случай е налице неоснователно бездействие на администрацията на затвора [населено място], което несъмнено е довело до нарушаване правата на доверителя й. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез юрк. Димитрова, в съдебно заседание и писмен отговор, излага съображения за неоснователност на искането за отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема, че искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 240, т. 2 АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. С Решение 321/10.06.2021 г. по адм. д. 683/2020 г. по описа на Административен съд-Плевен, в производство по реда на чл. 284, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗИНЗС, вр. чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и сл. АПК, съдът е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният от М. Михайлов иск против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр.София за присъждане на сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора [населено място], изразяващи се в неосигуряване на възможност за лечение за периода юни 2019 г. - август 2020 г. Решението е оставено в сила с Решение 539/27.10.2021 г. постановено по КАД 616/2021 г. по описа на Административен съд-Плевен. При тези данни настоящият състав приема следното: Производството, по реда на Глава четиринадесета от АПК, представлява извънинстанционен контрол за отмяна на влезли в сила съдебни актове, на изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК основания за отмяна. Разширително тълкуване на хипотезите на основанията за отмяна е недопустимо. В производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт не се преценяват касационни основания за отмяна на постановено съдебно решение, които според чл. 209 от АПК са: нищожност; недопустимост и неправилност в трите форми на този порок - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, в каквато насока са оплакванията на молителя. Отстраняване на пороци на съдебните актове, постановени в двуинстанционни производства, каквото е и развилото се производство по чл.284 от ЗИНЗС, е недопустимо по реда на чл. 237 АПК, като обратното разбиране би превърнало извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение в осигуряване на трета съдебна инстанция за оспорване на акта, каквато нормотворецът не е предвидил. Предвид изложеното, твърденията на Михайлов за незаконосъобразност на решението, чиято отмяна се иска, са недопустими за обсъждане в настоящото производство. Соченото от молителя правно основание /чл. 239, т.1 от АПК/ предвижда отмяна на съдебен акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. По делото липсват каквито и да било данни за осъществяване на цитираната хипотеза на чл.239, т. 1 АПК. В искането за отмяна не се и сочат нито нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства, единствено се излагат твърдения за необсъждането на тези, който фигурират в кориците на адм. дело 683/2020 г. по описа на Административен съд-Плевен, поради което очевидно не съставляват нови доказателства. Останалите документи, за който се твърди, че липсват, не са представени с искането. Отделно не е била налице и процесуална пречка от страна на молителя да бъде отправено искане към съда в производството пред АС - Плевен за тяхното събиране. С оглед изложеното, на основание чл. 244, ал. 1 АПК, искането за отмяна, подадено от М. Михайлов, като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на делото, на Главна дирекция Изпълнение на наказанията гр.София следва да се присъдят направените в производството по отмяна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд