Решение № 14577 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11936/2017 г.

Решение № 14577 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11936/2017 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Б. Пенчева, [населено място], ул. [улица] № [номер], вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер], чрез адвокат Х. Христев - член на Софийска адвокатска колегия, против Решение № 620/01.02.2017 г. по адм. дело № 8589/2016 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против писмо на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно развити съображения поотделно за всеки един от така заявените пороци, касационният жалбоподател моли процесното решение да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, делото да се реши по същество. Моли при произнасянето си съдът да има предвид, че спорът попада в приложното поле на правото на Европейския съюз и следва да бъде решен, като се съобразят относимите елементи на европейската уредба и правилата на прилагане на правото на ЕС. А в случай, че за решаването на отнесения до него спор е необходимо тълкуване на правни норми на правото на ЕС, заявява, че съдът разполага със способа на преюдициалното запитване по реда на чл. 267 ДФЕС. Не претендира разноски. Ответникът - Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, не заявява становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Съдът е постановил своя акт след пълното изясняване на фактите, в съответствие с приложимата правна уредба и не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед датата на пощенското клеймо - 20.02.17., настоящият състав намира, че входираната на 22.02.2017 г. в Административен съд София - град касационна жалба на Б. Пенчева се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 06.02.2017 г., и като подписана от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 620 от 01.02.2017 г. по адм. дело № 8589/2016 г., в производство по реда на чл. 144 - 178 АПК, Административен съд София - град, Второ отделение, 32 състав, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Пенчева срещу писмо изх. № 02-6500/6275 от 21.06.2016 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспорваното писмо е издадено от компетентен орган доколкото мотивационното писмо (жалбата) във връзка с което е издаден процесния акт, е било адресирано именно до заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", издал оспорваното писмо. Същият е бил адресат на писмото на жалбоподателката и е дължал отговор. Отделно от това, съдът се е позовал на Заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", както и на чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. На следващо място съдът е приел, че при издаването на писмото не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В тази връзка е цитирал чл. 64, ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013, според който извън случаите по чл. 62, ал. 1 кандидатите за подпомагане могат да правят промени в "Заявлението за подпомагане" и "Заявлението за плащане" в срока и при условията по чл. 11 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Констатирал е, че срокът за промяната на заявлението за подпомагане на жалбоподателката е бил до 31 май на съответната година, а мотивационното писмо, с което на практика се иска предоставяне на възможност за извършване на корекция е подадено на 10.06.2016 година. Съдът е приел, че в случая не се касае за "явна фактическа грешка" по определението, дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 5/2009 г., защото по смисъла на това понятие, сгрешеният код в заявлението за подпомагане не е такава грешка и не може да се поправя в удължения срок по чл. 11, ал. 6 от Наредбата. Констатирал е, че съгласно чл. 13, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № 11/2009 г. годишният размер на агроекологичните плащания за биологично земеделие е за трайни насаждения, лозя и маслодайна роза, преминали периода на преход (АП03) - 613 евро/ха; за трайни насаждения, лозя и маслодайна роза в период на преход (АП08) - 729 евро/ха. В мотивационното си писмо от 10.06.2016 г. жалбоподателката е посочила, че е представила сертификационно писмо, но не е отразена промяната на кодовете от АП08 на АП03. Така постановеното съдебно решение е правилно и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Производството по адм. дело № 8589/2016 г. по описа на Административен съд София - град е образувано по жалба на Б. Пенчева против писмо с изх. № 02-6500/6275 от 21.06.2016 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С това писмо адресатът Б. Пенчева се информира, че в генерираното от ИСАК "Заявление за подпомагане 2015" в "Таблица на използваните парцели 2015 година" срещу парцели с номера 61529-109-1-1; 61529-22-1-1; 61529-22-1-2; 61529-22-1-3; 61529-22-1-4; 61529-22-2-7 и 61529-22-3-3 е отбелязала код АП08, като собственоръчно е подписала таблицата, както и всяка една страница от заявлението. Във връзка с грешно посочения код АП08 вместо АП03, в писмото са описани факти и дадени подробни разяснения с посочване на конкретни разпоредби от приложимите за казуса нормативни актове, което прави писмото мотивирано по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Видно от Заявление за подпомагане 2015 - Форма за физически лица, земеделският стопанин Б. Пенчева е кандидатствала по няколко схеми и мерки за подпомагане - Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП", Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13. 1/НР1), както и Агроекологични плащания (Мярка 214 от ПРСР 2007-2013), като заявеното за подпомагане направление е "Биологично растениевъдство", видно от Приложение за кандидатстване по тази мярка. Към Заявлението е приложена Таблица на използваните парцели 2015 година, в която за 7 парцела е посочен код АП08, за който факт не се спори. Въпреки, че в случая не е издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" ("АЕП") от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2015 година, обжалваното писмо на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" безспорно засяга правата и законните интереси на земеделския стопанин, защото съгласно чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година, която е приложима за процесната мярка 214 АЕП, не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявление по чл. 7, ал. 2 за съответното направление, когато кандидатът отбележи грешен агроекологичен код срещу извършваните дейности в заявлението. Съгласно Приложение 1 б към чл. 8, ал. 1 от Наредбата, код АЕП - АП08 се отнася за "За биологично растениевъдство в преход – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза", а код АЕП - АП03 се отнася за същата агроекологична дейност. Степента на състоянието на агроекологичните дейности и техните комбинации от култури, за които се кандидатства за подпомагане се преценява не само от кандидата, но и от контролиращо лице - сертифициращ орган за инспекция на биологична селскостопанска продукция, в случая "Q Сертификейшън" АД. Промени в подадено заявление могат да се правят в срока и по реда на чл. 11 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Загл. изм. в ДВ, бр. 14/2010 година), към която препраща чл. 64 от Наредба № 11 от 6.04.2009 година. С Разпореждане от 10.10.2016 г. първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест и е указал на жалбоподателката, че следва да установи съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. A в открито съдебно заседание на 01.11.2016 г. съдът конкретно е указал на жалбоподателката чрез пълномощника й, че не сочи доказателства, че е поискала поправка на допусната грешка в заявлението си за подпомагане. Въпреки указанията и предоставената възможност, никакви доказателства не са ангажирани в проведените още две съдебни заседания, на които не се е явил нито упълномощения адвокат, нито самата жалбоподателка. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на актове на Европейския съюз в областта на общата селскостопанска политика, на нарушаване на принципите за защита на оправданите правни очаквания, на равностойност и на ефективност, след като в конкретния случай липсват доказателства за твърдяните в жалбата обстоятелства, а е безспорно по българското законодателство, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В контекста на изложеното, не е необходимо отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 628 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) до Съда на Европейския съюз. Регламент 1306/2013 на който се позовава касационния жалбоподател е предназначен за постигане на такова подпомагане, което е насочено към насърчаване (повишаване) на конкурентоспособността и балансирано развитие в областта на селското стопанство. Постигането на тези цели обаче не означава, че трябва задължително да се подпомагат земеделските стопани, които извършват земеделски дейности, но не отговарят на условията на Наредба № 11 от 6.04.2009 година. Същото се отнася и за постигане на посочените в чл. 2 от ЗПЗП 11 цели на държавното подпомагане и в чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. цели при прилагането на агроекологичните дейности в земеделските стопанства. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение на АССГ следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,