Решение № 6367 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15452/2014 г.

Решение № 6367 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15452/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Елка Александрова Атанасова от гр. София чрез пълномощника адв. Стоилова, против решение № 6598/04.11.2014 г., постановено по адм. дело № 12476/13 г. по описа на Административен съд София-град. С посоченото решение съдът е: 1) отменил експертно решение /ЕР/ № 0732 от заседание № 129 от 06.11.2013 г. на Специализиран състав на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по ортопедични болести в частта му, с която е намален % ТНР на Елка Атанасова от 96% на 92%; 2) потвърдил решение на ТЕЛК при 5 МБАЛ, гр. София, № 1110 от заседание № 100 от 11.06.20013 г., с което е извършено освидетелстване на работоспособността, вида и степента на увреждане и е определен процент трайно намалена работоспособност 96% степен на увреждане на Елка Атанасова; 3) оставил в сила ЕР № 0732 от заседание № 129 от 06.11.2013 г. на НЕЛК в останалата му част и 4) осъдил НЕЛК да заплати на Елка Атанасова сумата в размер на 200 лева разноски по делото. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторката моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се върне преписката на НЕЛК за произнасяне по въпроса за нуждата от чужда помощ. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отменил по жалба на Елка Атанасова експертно решение № 0732 от заседание № 129 от 06.11.2013 г. на НЕЛК по ортопедични болести, в частта по оценка на работоспособността. Предмет на съдебен контрол е само тази част от решението, в която съдът е оставил в сила експертното решение, а именно относно нуждата от чужда помощ. За да постанови, че липсва необходимост от чужда помощ, първоинстанционният съд е възприел, че заключението на вещите лица по приетата и неоспорена експертиза е категорично. Изложил е, че от тези заключения се установявало, че лицето се придвижва самостоятелно с бастун. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с ЕР № 1110 от заседание № 100 от 11.06.20013 г., на ТЕЛК за очни заболявания при 5 МБАЛ - София, на Елка Александрова Атанасова е определена 96 % ВСУ, без чужда помощ, при водеща диагноза - повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза. Това решение е обжалвано от освидетелстваното лице Атанасова пред НЕЛК, която се е произнесла с решението, което е оспорено пред административния съд - решение № 0732 от заседание № 129 от 06.11.2013 г. С това ЕР на НЕЛК по ортопедични болести, при пълно преосвидетелстване по документи и осъществен преглед на лицето, в съответствие с чл. 50, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ решението на ТЕЛК е изменено по оценката на работоспособността, като е изменена от 96% на 92%. Прието е, че не са налице условията на чл. 68, ал. 1 от НМЕ от 2010 г. за отпускане на чужда помощ. Решението на ТЕЛК е потвърдено в частта на определената дата на инвалидизиране и характера на заболяването - общ. Както се посочи по-горе, предмет на настоящия спор е единствено въпросът за нуждата от чужда помощ. По този въпрос в изслушаната съдебно-медицинска експертиза е дадено заключение, че пациентката се придвижва с бастун като фрактурата на Тн 12 не изисквала чужда помощ, понеже нямало отпаднала неврологична симптоматика в долните крайници, дължащи се на нея. От съдържанието на заключенията по експертизата, обсъдени в съответствие с изискването по чл. 202 ГПК, вр. чл. 144 АПК с останалите доказателства по делото, се налага изводът, че изводите на вещите лица, са обосновани. При липсата на очевидно основание за игнориране на заключението на вещите лица по съдебно-медицинската експертиза, от една страна, а от друга - липсата на обосновано оспорване на заключението и опровергаване на изводите им с друго заключение на вещи лица със съответните специалности и в съответния числен състав /тричленна или друг вид разширена експертиза/, решаващият състав правилно е възприел изводите, направени в посочените заключения. Настоящият състав споделя изложените от първоинстанционния съд съображения по отношение липсата на необходимост от чужда помощ. Фактът, че са налице сериозни затруднения при придвижването в бита, не променя обстоятелството, че като цяло лицето се придвижва самостоятелно с бастун. Останалите затруднения са в следствие от характера на заболяването, но съпътстват и много други заболявания, като не във всички случаи това води до определяне на % ТНР с ползване на чужда помощ. Предвид изложеното изводът на първоинстанционния съд, че не са налице фактите, които да обуславят прилагане на чл. 68, ал. 2 НМЕ, е обоснован. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,