Решение № 4799 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10444/2013 г.

Решение № 4799 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10444/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Розен Младенов Иванов от гр. Кърджали против решение № 77/14.06.2013 г., постановено по адм. дело № 56/2013 г. на Административен съд - Кърджали. С касационната жалба се развити съображения за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Областна администрация с административен център гр. Кърджали, не е взела отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК констатира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение, съдът е отхвърлил предявения иск от Розен Иванов от гр. Кърджали с правно основание чл. 1 ЗОДОВ срещу Областната администрация на гр. Кърджали, за сумата от 10 384,44 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени в размер на 5184,44 лв. и неимуществени (5200 лв.) вреди, като последица от отменена по съдебен ред т. 4 от изричен отказ, изх. № ФС -03-570-2/24.07.2012 г. на областния управител на Кърджали да извърши вписване по § 2, ал. 3 от ПЗР на Закона за държавния служител (ЗДСл) на стр. 32 от служебната книжка на Розен Младенов Иванов за периода 01.03.2006 г. -03.01.2012 г. на длъжност "Директор на дирекция "Административно - правно обслужване, финанси и управление на собствеността". Съображенията за това са били, че са останали недоказани твърденията на ищеца, че е налице причинна връзка между отменения по съдебен ред отказ на областния управител да впише в служебната книжка на ищеца обстоятелства по § 2, ал. 3 от ПЗР на ЗДСл и твърдените претърпени имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност на ищеца да участва в конкурси за адвокати такива проведени от Министерство на правосъдието. Съдът е приел, че са останали недоказани и твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в преживяно чувство на унижение и принуда, както и да започне отново изкачването в йерархичната стълбица в администрацията от най-ниското стъпало - да започне работа като младши юрисконсулт. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е приел, за неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 204, ал. 1 АПК. Решението е правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Настоящата инстанция напълно споделя изложението към обжалвания съдебен акт мотиви и приемайки същите за пълноценни и ясни по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор, то счита, че същите не следва да бъдат допълвани или уточнявани. Във връзка с горното, настоящата касационна инстанция, счита поддържаните от касатора възраженията за неоснователни, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай видно от събраните по делото доказателства не се установява, да е налице посоченото по-горе основание за ангажиране отговорността на администрацията. Това е така, защото не са били представени доказателства, а такива не са представени и с касационната жалба, в подкрепа както на твърдението за наличие на причинна връзка между отменения по съдебен ред акт на административния орган и твърдените претърпени имуществени и неимуществени вреди от ищеца. Следва да се посочи, че в конкретния случай, последният не се е справил с доказателствената тежест, която се носи от него, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Това е така, защото в тежест на ищеца в исковото производство е да докаже твърденията си, че именно отказа да бъде нанесена в служебната му книжка наличие на юридически стаж по специалността е била причината той да не може да вземе участие в конкурси провеждани от МП и Адвокатурата. Доказването на това обстоятелство изисква представяне на съответните документи, удостоверяващи, че лицето е кандидатствало за тези конкурси, но му е било отказано именно поради липсата на юридически стаж и то точно този, който не е бил вписан в служебната му книжка. Ето това би направило твърдението му достоверно. Само намерението да участва в конкурсите, не може да докаже наличието на претърпени имуществени вреди и причинна връзка с отменения административен акт. От данните по делото се установява, че не са били доказани и претърпени неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в изживяно чувство на унижение. Само твърдението на ищеца не е достатъчно, за да се приеме наличие на такова страдание. Въпреки че е разполагал със различни доказателствени средства да докаже това свое изживяване, посочени в чл. 164 и сл. ГПК Розен Иванов не е сторил това, което има за последица отхвърляне на претенцията, като недоказана. Като е достигнал до същите изводи, административният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение,