Решение № 6920 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14504/2018 г.

Решение № 6920 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14504/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Е. Велков – Адвокатска колегия гр. Смолян, в качеството му на пълномощник на Р. Младенова от [населено място], Област Смолян против решение № 383 от 4.10.2018 г., постановено по адм. д. № 174/2018 г. по описа на Административен съд – Смолян. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Смолян, в отговор от 19.03.2019 г., чрез юрисконсулт Петкова, моли решението да бъде оставено в сила и претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С решение № 383 от 4.10.2018 г., постановено по адм. д. № 174/2018 г., Административен съд – Смолян е отхвърлил жалбата на Р. Младенова от [населено място], Област Смолян срещу решение № 1012-20-80#1 от 27.06.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Смолян. Съдебният акт е постановен при изчерпателен анализ на събраните доказателства, които аргументирано са обсъдени с оглед действащото национално законодателство и на Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване, без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От административната преписка, съдържаща се по първоинстанционното дело се установява, че с писмо вх. № 4008-20-16 от 24.04.2018 г. на Главна дирекция "Национална полиция" при МВР, Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Смолян е бил уведомен за извършваната проверка по преписка с вх. № 328600-20312/2018 г. по подадена информация във връзка със завишения брой на изплащани парични обезщетения за безработица, отпускани при прилагане на правилата на Регламент (ЕО) 883/2004 г. В писмото се съдържат данни за лица, живущи на територията на Област Смолян пътували в обособени групи с един и същи транспорт с вероятна дестинация Кралство Испания, като в повечето случаи пътуванията са осъществявани в рамките на три дни. В списъка на лицата фигурира и жалбоподателката по първоинстанционното дело. За Младенова е констатирано напускане на страната с полет през ГКПП – Аерогара София на 27.11.2017 г. и е регистрирано връщане в България с автобус с македонска регистрация на 30.11.2017 г., през ГКПП – Гюешево. В преносим документ U 1, компетентната институция в Испания е удостоверила период на осигурена заетост по законодателството на цитираната държава за времето 29.11.2017 г. до 13.12.2017 г. включително. Жалбоподателката по първоинстанционното дело иска да черпи права по Регламент (ЕО) 883/2004 г., представяйки СЕД U 2 и твърдейки, че е командирована в работен център на испанската фирма SERV. AGRICOLAS LYUBO, SLU в гр. Неделино, с която фирма трудовите й правоотношения са били прекратени, считано от 14.12.2017 г. Но от писмо изх. № 18073567 от 3.07.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" се установява, че от цитираната испанска фирма не са постъпвали заявления за командироване на 50 български граждани на територията на Република България, за извършване на дейности като временни работници по реда на чл. 12, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Във връзка с породените съмнения за закононарушения в областта на командироването и социалното осигуряване, в това число злоупотреби с осигурителните системи на двете държави и в качеството си на "бюро за връзка" по чл. 4 от Директива 96/71/ЕО и "компетентен орган" по чл. 3 на Директива 2014/67/ЕС, е отправено запитване чрез Информационната система на вътрешния пазар до Инспекцията по труда и социалната сигурност на Кралство Испания – заявка № 44764 с изх. № 18072210 от 28.06.2018 г. Цитираното писмо е представено от ответника преди приключване на устните състезания по делото, поради което правилно е обсъдено от първоинстанционния съд. Това писмо, макар и издадено след процесните административни актове на осигурителната институция, потвърждава законосъобразността на спирането на изплащане на обезщетението за безработица. При това положение не се доказва Младенова да е осъществявала трудова дейност в Испания, а от испанската фирма не са постъпвали заявления за командироване на български граждани на територията на Република България за извършване на дейности като временни работници. В тази връзка възникват съмнения, че жалбоподателката по първоинстанционното дело е осъществявала "дейност като заето лице" по смисъла на чл. 1, б. a) от Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване в цитираната чужда държава, както и като командировано лице на територията на България, което е предпоставка тя да бъде "осигурено лице" по чл. 1, б. в) от Регламента. Съгласно член 61, § 1 от Регламент EО № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство. Последният текст сочи, че правото на обезщетения е поставено в зависимост от спазване на приложимото законодателство. Разпоредбата на чл. 54, ал. 4 КСО, при действието на която са били издадени разпореждане № 201-00-1363-4 от 9.05.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ гр. Смолян и решение № 1012-20-80#1 от 27.06.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Смолян дава право на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 да спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж. Предвид събраните в хода на административното производство включително и в съдебната му фаза доказателства, несъмнено в случая са налице данни по смисъла на чл. 54, ал. 4 КСО и правилно производството по отпускането на обезщетение за безработица на Младенова е било спряно. В тази връзка следва да се има предвид, че правото на лицето на парично обезщетение за безработица не е отречено, поради което процесното решение на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Смолян и потвърденото с него разпореждане не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която административните актове са издадени, а именно законосъобразно изплащане на обезщетението за безработица. В тази връзка е спазен принципа за пропорционалност, който е основополагащ за правото на Европейския съюз. С актовете на националната институция не се нарушават права по свободното движение на хора в рамките на ЕС, нито прогласеният в член 4, § 3 ДЕС принцип на лоялно сътрудничество, предвид изисканите от ЦУ на НОИ Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" допълнителни данни от компетентната Испанска институция, които не са получени. И двете компетентни институции са отговорни за организирането и законосъобразното разходване на средства за парични обезщетения за безработица от фондовете си. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Предвид изхода по спора разноски в полза на касатора не са дължими. Административният орган е защитаван от юрисконсулт пред настоящата съдебна инстанция, поради което в полза на Териториално поделение на НОИ гр. Смолян следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,