Решение № 5055 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 586/2009 г.

Решение № 5055 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 586/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на "Агростил" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, ул. "Марица" 4 , вх. 1 ап. 16, представлявано от Крум Илиев Крумов, против решение № 1425 от 28.10.2008 г. на Варненски административен съд, постановено по адм. д. № 314 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № 2700360 от 3.09.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Шумен, потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнение" Варна при ЦУ на НАП с Решение № 831/11.01.2008 г., в частта му, с която на ревизираното лице са определени данъчни задължения по ЗДДС ДДС за внасяне общо в размер на 106 286,39 лв. главница и 37 858,83 лв. лихви за данъчни периоди м. 09 и 10 2004 г. поради не признаване на данъчен кредит по доставки на преки доставчици "Черноморие прес 2000" ЕООД, "Крафт" ООД и "Тео мар" ЕООД. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на административния съд е неправилно като постановено при нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в това, че съдът необосновано приел че доставчикът "Черноморие прес 2000" ЕООД е дерегистриран към момента на издаване на процесната фактура; не били съобразени РА на доставчиците "Крафт" ООД и "Тео мар" ЕООД, от които е видно, че не е коригиран декларираният ДДС по процесните доставки от изпълнителите; насрещната проверка на последния доставчик била извършена формално в заведение, в което очевидно не може да се осъществява дейност свързана със селското стопанство. Иска се отмяна на решението и на РА в посочената част, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Директор на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна по съображения в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като прецени допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, Варненски административен съд, в решаващия си състав, е отхвърлил жалбата на касатора против РА в посочената му част. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че по спорните фактури, издадени от цитираните по-горе преки доставчици, няма доказателства за реално извършване на доставките и тъй като не са налице всички кумулативно дадени предпоставки за признаване на данъчен кредит на жалбоподателя, РА в обжалваната му част е законосъобразен. По делото е установено с Протоколи за насрещни проверки на преките доставчици не откриване на представители на фирмите на декларираните данъчни адреси и следващата от това невъзможност за установяване на начисляване на ДДС по тези доставки. На тези доставчици са връчени искания по реда на чл. 32 ДОПК за представяне на доказателства за реалността на доставките и счетоводното начисляване на ДДС по тях. Посочените доказателства са послужили и като документална опора на констатациите на обжалвания РА. Пред административния съд не са представени никакви доказателства в подкрепа на тезата на касатора за реалност на процесните доставки. Относно доставчика "Черноморие прес 2000" ЕООД е установено, че фирмата е дерегистрирана по ЗДДС към момента на издаване на процесната фактура № 472/30.09.2004 г. и само това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че данъчен кредит е отказан законосъобразно по тази фактура. Това, че доставчикът е регистрирано по ДДС лице към момента на издаване на процесната фактура може лесно да се докаже от страна на ревизираното лице, което то не е сторило пред първоинстанционния съд, а сега в касационната жалба изтъква твърдения, от които по косвен начин би могло да се заключи установяването на посочения факт с правно значение. Касационното производство няма за цел да попълва пропуските на страните за доказване на твърденията от които те черпят изгодни за себе си правни последици. С приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза е установено, че по всички фактури на доставчика "Крафт" ЕООД, с изключение на една, ДДС е начислен, но по делото не са представени никакви доказателства за реалността на доставките като първа предпоставка за признаване на данъчен кредит. Аналогично, по доставките на пшеница по фактурите с издател "Тео мар" ЕООД не са представени доказателства за техническа, кадрова и материална обезпеченост за осъществяване на доставките. В посочения смисъл е и допълнителното заключение на вещото лице Керанка Кунева, съгласно, което не са били представени придружаващи документи към фактурите на "Крафт" ЕООД и "Тео мар" ЕООД, както и такива за кадровата и материална обезпеченост за осъществяване на доставките. В съгласие с материалния данъчен закон първоинстанционният съд е приел, че при недоказана реалност на доставките, нормата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС не води до признаване на право на данъчен кредит. Правилно съдът е приел, че само с РА на доставчик на ревизираното лице не може да се докаже, че предметът на доставките действително е престиран. Такъв акт може да бъде само косвено доказателство за посочения факт, преценявано в съвкупност с доказателства за осъществяването на доставката. Предвид това, че в процеса пред административния съд, не са установени положителните факти на реалността на цитираните доставки, съдът обосновано и в съгласие с материалната норма на чл. 64 ЗДДС (отм.) е приел, че доказателствената сила на констатациите на РА не е оборена и на жалбоподателя не следва да се признава претендирания данъчен кредит. Този извод е направен обосновано. По изложените съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, съставляващи, посочените в касационната жалба отменителни основания и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение