Решение № 1702 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15433/2014 г.

Решение № 1702 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15433/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, е образувано по касационна жалба от Златин Вангелов Тръпков от гр. София, против Решение № 5483/18.08.2014 г. по адм. д. № 2531/13 г. на Административен съд - София-град, с което са отхвърлени като неоснователни исковете му по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, срещу Министерство на външните работи за заплащане на имуществени вреди, произтичащи от отменена по съдебен ред незаконосъобразна заповед № К-687/13.09.2011 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на дългосрочната му командировка в посолството на Република България в Холандия - гр. Хага, с искане да се отмени като неправилно, поради противоречието му с материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се явява и не представя нови писмени доказателства, но от негово име пълномощникът му адвокат Тотев поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът - Министерство на външните работи, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Василева оспорва основателността на касационната жалба, като моли съдът да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 2, т. 3 от АПК. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са били указания на касатора в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките му доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че исковете по ЗОДОВ за заплащане на имуществени вреди, изразяващи се в неизплатени на ищеца средства за дългосрочна командировка в посолството в Холандия и добавка за неработеща съпруга, както и самолетни билети за завръщане в Република България за периода след 13.09.2011 г. до 22.05.2012 г. са неоснователни, тъй като през това време той не е бил командирован там, защото неговата дългосрочна командировка в Холандия е била прекратена още на 01.08.2011 г. с влязлата в сила и необжалвана законосъобразна Заповед № К-395/29.06.2011 г. на министъра на вътрешните работи, и тя /командировката/ не е била продължавана с друга заповед, която да е отменена. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. За да бъде основателен един иск за вреди по ЗОДОВ, е достатъчно не само да се докаже, че е налице един отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт, но и от него да са настъпили вреди за ищеца, които да са в пряка причинна връзка с този отменен акт. В настоящият случай, както правилно е отбелязал първостепенният съд, налице е само едната от тези предпоставки - отменена е по съдебен ред Заповед № К-687/13.09.2011 г. на министъра на вътрешните работи, за прекратяване на дългосрочната командировка на ищеца в Холандия с решение на Върховния административен съд, влязло в сила на 22.05.2012 г. За да е имал право да получава претендираните пари за престоят си зад граница през горния период, както и добавка за неработеща съпруга, от които е бил лишен от съществуването на отменената заповед, обаче, ищецът е следвало да бъде командирован от този административен орган през процесния период с валидна командировъчна заповед. Такава заповед, обаче няма, и не се твърди да има. По делото е било установено по безспорен начин, че ищецът е бил назначен със Заповед № Т-285/15.02.2007 г. на министъра на външните работи за държавен служител в Министерството на външните работи в дирекция "Европа 1", отдел "Задгранични представителства" на длъжност "главен експерт" с ранг посланик. С Указ № 39/20.02.2007 г. президента на Република България назначил Златин Тръпков за извънреден и пълномощен посланик в Кралство Нидерландия. Със Заповед № К-147/21.02.2007 г. министъра на външните работи командировал ищеца в дипломатическото представителство на Република България в Холандия - гр. Хага, за изпълнение функциите на извънреден и пълномощен посланик за времето от 21.02.2007 г до 28.02.2011 г, като определил на командирования да се изплащат командировъчни пари в размер на 102 евро съгласно Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина. Със Заповед № К-3405/01.07.2009 г. размерът на командировъчните пари бил увеличен на 123,12 евро на ден. Съобразно тези две заповеди, видно от приложените счетоводни документи на лист 59-113 от делото, на ищеца са били изплащани ежемесечно суми за задграничния му престой в Холандия, както и добавка за неработещата му съпруга. Със Заповед К-395/29.06.2011 г. на министъра на вътрешните работи, получена лично срещу подпис от Златин Тръпков, е бил определен краен срок на командировката на ищеца в дипломатическото представителство в Холандия - 01.08.2011 г. Тази заповед не е била обжалвана и е влязла в сила, и след тази дата - 01.08.2011 г. ищецът не е имал правно основание да получава пари под формата на командировъчни в размер на 123,12 евро на ден за престоят си в Холандия, както и добавка за неработещата си съпруга. За да възникне право за ищеца да получава пари за престоят си в Холандия след тази дата, е следвало да бъде издадена нова заповед от министъра на външните работи, с която да го командирова отново, но такава заповед министърът не е издал. Въпреки, че задграничната командировка на ищеца е била прекратена още на 01.08.2011 г. и не е била продължена или възобновена, на 13.09.2011 г. министъра на външните работи е издал Заповед № К-687, с която отново прекратил, този път считано от 20.09.2011 г. командировката на Златин Тръпков в посолството на Р България в Холандия - гр. Хага. Тази заповед, обаче, е била без предмет, и тя не е могла да произведе никакви правни последици, тъй като с нея е било прекратено едно правоотношение, което не е съществувало към този момент. Тази заповед била обжалвана и отменена от Върховния административен съд. Сама по себе си, обаче, тази отмяна не може да бъде основание да се приеме, че ако заповедта не беше издавана или отменяна, ищеца щеше да получава през процесния период пари за задграничния си престой в Холандия. Както бе споменато по-горе, а и както правилно е приел АССГ, дори и тази заповед да не беше издавана или отменяна, ищецът пак нямаше да получава пари за задграничния си престой, защото след 01.08.2011 г. неговата задгранична командировка е законосъобразно прекратена. Следователно, като не е имал формално правно основание да получава пари за задграничния си престой в Холандия след 01.08.2011 г., ищецът не може да основава исковата си претенция само на отменения административен акт - Заповед № К-687/13.09.2011 г., тъй като той не е нито правопораждащ, нито правопрекратяващ. Следователно, като е отхвърлил предявеният от ищеца иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, против министерството на външните работи, съдът е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,