Решение № 290 от 10.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 875/2013 г.

Решение № 290 от 10.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 875/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството е по искане на осъдения Р. Д. Т. за възобновяване на чнд № 211/2012 г. на Пернишкия окръжен съд, отмяна на постановеното по това дело определение, с което наложеното на Т. по нохд № 4220/2010 г. на Софийския районен съд наказание пробация е заменено с лишаване от свобода и връщане делото на Пернишкия окръжен съд за ново разглеждане. Искането е основано на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК с доводи за: ограничаване правото на осъдения на защита с разглеждането на делото по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК; превратно тълкуване на доказателствата; позоваване на факти, неустановени по реда на НПК. В съдебно заседание Т. поддържа искането лично и с упълномощен защитник. Представителят на ВКПр не намира основания искането да бъде уважено. ВКС установи: Със споразумение, одобрено с протоколно определение от 14.I.2011 г. по нохд № 4220/2010 г. на Софийския районен съд, Р. Д. Т. е бил наказан с 2 години пробация, включваща "задължителна регистрация" на адреса му в Перник, жк "М.", ул. "О. К." № 74,с явяване и подписване в пробационната служба 2 пъти седмично; "задължителни периодични срещи с пробационен служител"; "включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие". Заведено в Пернишкия окръжен съд на 25.VI.2012 г., от пробационният съвет в Перник е постъпило предложение по чл. 451 НПК, образувано в чнд № 211/2012 г. В предложението и придружаващата го документация е удостоверено, че Т. е започнал да изпълнява взетите спрямо него пробационни мерки на 5.IV.2011 г. и е преустановил това 1 г. по-късно, като последната му адресна регистрация е на 9.II.2012 г., а последната му среща с пробационен служител-на 9.III. с. г. Наложеното му наказание Т. продължил да не изпълнява включително до датата 17.IХ.2012 г., когато е постановено сега оспорваното определение, с което съдът е заменил неизтърпяната пробация от 9 месеца и 22 дни с 5 месеца и 7 дни лишаване от свобода, търпими в затвор при строг първоначален режим. Окръжният съд е разгледал делото в отсъствието на Т., тъй като по информация от И. С. А., за която в призовката е отбелязано, че е съпруга на Т. /л. 39 от делото/, той бил "в затвор в Швейцария". С последващо определение от 27.ХI.2012 г., постановено в производство по чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК също в отсъствието на Т., съдът е отстранил допусната в първото определение грешка при изписването номера на делото на Софийския районен съд-"1322/2010" вместо "4220/2010". Искането за възобновяване е допустимо-направено е от страна, която има такова право, насочено е срещу подлежащ на възобновяване /чл. 419 във вр. с чл. 341, ал. 1 и чл. 452, ал. 1 НПК/ съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред и е заведено в изпращащия съд на 5.IV.2013 г., 4 месеца след 5.ХII.2012 г., когато е влязло в сила определението на окръжния съд с направената корекция-но не и основателно. Сочените процесуални нарушения не са налице. Не е процесуално нарушение разглеждането на делото в отсъствието на Т., след като това е изрично предвидено в ал. 2 на чл. 452 НПК /добавено със ЗИДНПК, ДВ, бр. 32/2010 г./ и е била налице предпоставката на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК. Не е ясно, по-нататък, какво съдържание Т. е вложил в твърдението за "превратно тълкуване на събраните гласни и писмени доказателства". Гласни доказателствени средства не са използвани за проверка на сочените в предложението факти, документалната им установеност изобщо не е била спорна, а и сега Т. не твърди противното. Неясно е, също така, какво се има предвид с твърдението, че съдът "се е позовал" на доказателства, "несъбрани по предвидения от НПК ред". Делото е разгледано по особените за раздел VI от глава тридесет и пета НПК правила, извън които са важими не общите правила, а тези по раздел I от същата глава - чл. 452, ал. 4 НПК. Казаното ще рече, че делото се образува по предложение или на окръжния прокурор, или на председателя на пробационния съвет по местоизпълнение на наказанието /чл. 451 НПК/, с прилагане към предложението на "личното досие на лицето" и "другите материали от значение на правилното решаване на делото /чл. 437, ал. 2 НПК/. Тези, както и останалите - специални за раздела и общи за главата - правила са спазени, което налага извода за неоснователно искано възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Искането е неоснователно и като направено от задочно осъден. За да бъде наказателното производство възобновено по чл. 423 НПК, осъденият трябва да не е знаел за него. При последващо присъственото повдигане на обвинението укриване от органите на досъдебното разследване и от съда, осъденият не може да иска възобновяване поради неучастието се в процеса- чл. 423, ал. 1, изр. второ НПК. Приложено към настоящия случай, изискването ще предпостави основателността на искането ако Т. не е знаел за започналото изпълнение на наложеното му наказание пробация, каквото незнание не се твърди, не следва и от приложенията към предложението за замяна. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС