Решение № 12890 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4638/2010 г.

ВАСIII отделение02.11.2010 г.докладчик Пенка Иванова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13 от 15.02.2010 г., постановено по адм. дело № 200 от 2009 г. по описа на Административен съд - Кърджали. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12890 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4638/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Елена Димитрова Маринова от гр. Кърджали, подадена срещу решение № 13 от 15.02.2010 г., постановено по адм. дело № 200 от 2009 г. по описа на Административен съд - Кърджали. В жалбата не са посочени точно и мотивирано конкретни пороци на решението, които съставляват касационни основания за отмяната му, като се поддържа само, че "решението е неправилно" - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), образувано по жалба на Елена Димитрова Маринова от гр. Кърджали, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № 1958 от 21.10.2009 г., постановена на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС от кмета на община Кърджали. С оспорената заповед е постановено да се изземе по административен ред общински имот - представляващ ап. 28 в бл. 2, вх. В, ет. 3, находящ се в гр. Кърджали, ул. "Средец" № 15, състоящ се от четири стаи, кухня и сервизни помещения, който се владее без основание от адресата на заповедта. На основание предмета на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е обсъдил основанията за отмяна на заповедта, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства и приложимия закон е приел, че жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От представения договор № Ж-119-3257-02/1.08.2007 г., се установява, че процесния недвижим имот е бил отдаден на жалбоподателката под наем за срок от 5 години. Съд заповед № 1303/29.07.2009 г., на основание констатациите в уведомително писмо № 91.00-92/7.08.2008 г. и покана за доброволно изпълнение, кметът на общината е отменил настанителна заповед № 88/16.07.2007 г. и е прекратил наемните правоотношения по договора за наем от 1.08.2007 г. Срещу горепосочената заповед жалбоподателката Елена Димитров Маринова е подала възражение, което кметът на общината е приел за неоснователно с писмо № 94-В3-5-1/8.10.2009 г. По делото е представен констативен протокол, съставен от служители на общинската администрация, от който се установява, че общинското жилище се владее без основание, тъй като наемното правоотношение е прекратено, определеният срок за опразване на жилището е изтекъл на 7.09.2009 г., а имота не е предаден доброволно от жалбоподателката Елена Димитрова Маринова. При тези установени обстоятелства по делото правният извод на съда, че жалбоподателката владее без основание имот - частна общинска собственост, е обоснован и законосъобразен. Първоинстанционният съд е възприел фактическа обстановка, съответстваща на доказателствата по делото. Изложил е подробни мотиви, както по релевантните за спора факти, така и по тълкуване и прилагане на материалния закон. Изложените правни съображения се споделят изцяло от касационната инстанция, тъй като намират опора в приложимия закон - разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Безспорно е, че процесният имот (апартамент) е частна общинска собственост, поради което законосъобразно съда е приел наличието на първата предпоставка за издаване на процесната заповед за изземване. Правилно е преценено от решаващия съд, че е налице и валидно прекратяване на договора за наем между страните, т. е. жилището се държи без основание (на отпаднало основание), поради което е налице и втората предпоставка за издаване на заповедта. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,

Цитирани разпоредби

1