Решение № 13866 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7825/2024 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Иванова, против Решение 5098/14.05.2024 г., постановено по адм. дело 11736/2023 г. на Административен съд-София-град, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт Р-22221022007594-091-001/26.07.2023 г., издаден от ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение 1460/12.10.2023г. на директора на дирекция ОДОП София. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Изложени са доводи, че първостепенният съд необосновано е приел, че ревизионният акт е нищожен поради липса на компетентност на служители от различни териториална дирекция от тази на седалището и адрес на управление на ревизираното лице. Поддържа, че била налице териториална компетентност за извършване на всички процесуани действия от приходните органи. Оспорва извода на съда, че ревизиионният акт е постановен в нарушение на чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), доколкото при тълкуването на текста на разпоредбата не произтича компетентност за органите по приходите от друга ТД на НАП, различна от компетентната по смисъла на чл. 8 ДОПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- ЕПРА ИНВЕСТМЪНТ ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане за разноски за адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава заключение за основателност на касационната жалба в мотивирано становище по съществото на делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. С обжалваното решение Административен съд- София- град е прогласил нищожността на ревизионния акт и на основание чл. 160, ал.5 ДОПК е изпратил преписката на компетентния орган по приходите при ТД на НАП - София за възлагане на ново ревизионно производство. Аргументите за този извод са извлечени от представената по делото Заповед З-ЦУ-1997/04.11.2022г. на Зам. -изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК са определени органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл.7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК, сред които в т.1 са вписани имената на възложителя на ревизията и ревизиращия екип, които са служители на ТД на НАП Бургас. Със заповед ЗЦУ-ОПР-22/22.08.2022г. на изпълнителния директор на НАП, З. Габровска заместник изпълнителен директор на НАП е оправомощен да определя органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК. Съгласно приложението към заповед З-ЦУ-2361/12.12.2022 г. на зам.изпълнителния директор на НАП, служители на ТД на НАП Бургас следва да извършат контролното производство по отношение на лицата, посочени в приложение на заповедта , за която компетентна дирекция е ТД на НАП София. Така възложеното ревизионно производство приключва с издаването на ревизионен акт от органи по приходите на ТД на НАП Бургас. Решаващият състав е констатирал липса на доказателства за установеност на необходимостта в хипотезата на чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Формирал е извод, че от тази норма не произтича компетентност за приходната администрация от друга ТД на НАП да издава актове спрямо лица, които не са в териториалната компетентност на съответната дирекция. Поради изложените мотиви съдът е счел, че липсват каквито и да е данни и мотивировка и кое обстоятелство е наложило да се възложи и извърши ревизията от служители от ТД на НАП-Бургас, вместо от органи по приходите в ТД на НАП София. Съгласно чл. 7, ал.1 ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите от компетентната териториална дирекция. На основание чл. 8, ал.1, т. 3 ДОПК компетентната ТД на НАП относно производствата по този кодекс е тази по седалището на местното юридическо лице. Правилно е прието от първостепенния съд, че компетентната ТД на НАП е гр. София, доколкото седалището и адресът на управление на ревизираното лице е в гр. София. Не се спори по делото, че ревизиращият екип е съставен от органи по приходите от ТД на НАП Бургас, определени въз основа на писмо на заместник изпълнителния директор на НАП. Съгласно чл.10, ал. 8 ЗНАП, в приложимата й по време редакция преди изм. с ДВ, бр.105/2020г., в сила от 01.01.2021г., при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, изпълнителният директор на НАП или оправомощено от него длъжностно лице може да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и ред, определени в КТ. В разпоредбата на чл. 10, ал. 9 ЗНАП изрично се регламентира възлагането от изпълнителния директор на НАП или оправомощен от него заместник, който да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа, но то е само при само при необходимост, което изрично е упоменато в цитираната разпоредба. Правилно и законосъобразно първостепенният съд е приел, че няма никакви мотиви в гореописаните заповеди какво е наложило ревизията на дружеството да се проведе от органи по приходите извън компетентната териториална дирекция по чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК. В случая става въпрос за изключение от правилата, заложени в чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК за обхвата на териториалната компетентност, която за процесния случай е обвързана със седалището и адреса на управление на юридическото лице, каквото е ревизираното лице. Гореизложеното налага извод, че цитираните заповеди са издадени без да са налице предпоставките за издаването им. Съответстващ на закона е изводът на първостепенния съд, че такива доказателства и мотиви за необходимостта процесната ревизия да се извърши от органи по приходите от различна ТД на НАП, а не от компетентната ТД на НАП София не са представени по делото. Твърдения в този смисъл не са изложени и от процесуалния представител на приходната администрация. Делегирането на правомощия от заместник изпълнителния директор на органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от тази по чл. 8 от ДОПК да извършат ревизия на лицето, чийто адрес се намира в гр. София, противоречи и на нормата на чл. 112, ал. 2 от ДОПК. Според цитираната разпоредба дадените правомощия в чл. 112, ал. 2, т. 2 от ДОПК са изрична компетентност на изпълнителния директор или негов заместник, които разполагат в възможността да възлагат ревизия по отношение на данъчно задължени лица на територията на цялата страна, но се допуска възможност последните да делегират правомощията си към конкретни органи по приходите от съответна ТД на НАП, т.е могат да възлагат ревизии, но нямат правомощия да оправомощават друг орган да стори това. С оглед изложеното правилно първостепенният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е нищожен, тъй като не е налице териториална компетентност по смисъла на чл. 7, ал. 1 вр. чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК, в резултат на което са опорочени възлагането и извършването на ревизията, което тежко нарушение, води до нищожност на издадената заповед за възлагане на ревизия, а оттам се явява опорочено и цялото ревизионно производство. При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски, сторени пред настоящата инстанция, които съобразно доказателствата за тяхното извършване се констатираха в размер на 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,