Решение № 3213 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8512/2014 г.

Решение № 3213 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8512/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производство по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на началник отдел "Местни приходи" при Община Троян против решение № 44/16.05.2014 г., постановено по адм. дело № 304/2013 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация № АУ 000318 от 23.08.2013 г., издаден от орган по приходите в отдел "Местни приходи" при Община Троян, област Ловеч, потвърден с решение № 0502-84 от 6.11.2013 г. на началник отдел "Местни приходи" при община Троян, област Ловеч и Община Троян е осъдена да заплати на "Търговия Троян" АД съдебните разноски в размер на 270 лева. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е постановил решението си в нарушение на чл. 11 ЗМДТ, тъй като данъчно задълженото лице е собственикът на недвижимия имот, без значение е обстоятелството кой е изпълнил задължението за плащане на ТБО. Според касатора, противоречи на закона и правният извод, че по отношение на публичните задължения, каквито са задълженията плащане на местни данъци и такси, прогласената нищожност на правна сделка има действие само занапред и твърди, че този най-тежък порок има действие спрямо всички и заличава с обратна сила настъпилите от нищожната сделка правни последици. По подробно изложени в касационната жалба съображения иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отхвърли подадената от "Търговия Троян" АД жалба срещу административния акт. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Търговия Троян" АД, гр. Троян, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноските за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Оспореният АУЗД е постановен във връзка с подадена от "Търговия Троян" АД декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 161 от 17.01.2013 г. за притежавания от него недвижим имот, находящ се в гр. Троян, ул. "Ген. Карцов" № 6, ет. 1. От фактическа страна не е спорно, че търговското дружество е собственик на три самостоятелни обекта, находящи се на посочения адрес. През 2010 г. дружеството е сключило договор за покупко-продажба с "Общински пазари" ЕООД за няколко недвижими имота, между които и имотът - предмет на оспорения АУЗД. Съдът е обсъдил решение от 22.11.2010 г. по т. д. № 10/2010 г. на Окръжен съд - Ловеч, с което е прогласена нищожността на сключения договор за покупко-продажба между "Търговия Троян" АД и "Общински пазари" ЕООД по отношение на посочените в АУЗД три самостоятелни обекта в недвижимия имот. Решението е влязло в сила на 26.11.2012 г. Между страните е безспорно обстоятелството, че процесните имоти са ползвани от приобретателя по договора през периода на неговото действие, до влизане в сила на решението на съда. На 17.01.2013 г. имотите са декларирани пред общинската служба от "Търговия Троян" АД. Съдът е установил, че по искане на "Общински пазари" ЕООД е извършена проверка от органа по приходите и е издаден АПВ № 28/8.05.2013 г., с който платените суми за ДНИ и ТБО от дружеството - приобретател по нищожната сделка, са му възстановени. След влизане в сила на този акт органът по приходите е издал оспорения пред първоинстанционния съд АУЗД № 318/23.08.2013 г., с който на дружеството-жалбоподател са определени дължими ДНИ и ТБО за периода 2010 - 2012 г., през който конкретните недвижими имоти са били във владение и ползвани от "Общински пазари" ЕООД. За да отмени оспорения АУЗД, първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 107, ал. 3 ДОПК, тъй като задължението за данък недвижим имот и такса битови отпадъци за процесния период от време е изпълнено от "Общински пазари" ЕООД, погасено е и за целите на данъчното облагане задължението е дължимо платено. Посочил е, че извършеното възстановяване на платените суми не може да бъде противопоставено на редовно изпълненото от ползувателя на имотите задължение за ДНИ и ТБО за процесния период. Решението е правилно. В основата на публичното задължение за ДНИ и ТБО стои обектът на облагане, за този обект е възникнало публично задължение по силата на закона, задължението е едно и то е платено от "Общински пазари" ЕООД, което се е считало за данъчно задължено лице. Прогласяване нищожността на сделката няма за пряка правна последица промяна или заличаване на данъчно задължени лица, нито се възстановява висящността или дължимостта на едно задължение, което вече е погасено чрез заплащане. В процесния случай дружеството "Общински пазари" ЕООД е подало данъчна декларация и е представило валиден документ за собственост, поради което правилно са му определени задължения за местни данъци и такси за процесния имот през 2010 г., 2011 г. и 2012 г., а органът по приходите е следвало при подадената декларация от "Търговия Троян" АД през 2013 г. и влязлото в сила съдебно решение на Окръжен съд - Ловеч да съобрази кой е собственик при последващото данъчно облагане на имота в бъдеще, защото задълженията за минал период са вече погасени. Сумите по възникналите и изпълнени задължения за заплащане на местни данъци и такси могат да бъдат търсени за възстановяване от "Общински пазари" ЕООД по друг ред, защото засягат възникнали облигационни отношения между две търговски дружества, но не и общинския бюджет. "Търговия Троян" АД би следвало да носи данъчно задължение за ДНИ и ТБО за процесния имот за посочените в акта 2010, 2011 и 2012 години, ако то не беше платено и съответно погасено по силата на чл. 168, ал. 1 ДОПК. ТБО се дължи от собственика, като освобождаване от задължение за плащане на ТБО може да има, когато услугата не се използва и е подадена изрична декларация в този смисъл. Административният съд обосновано е приел, че услугата е била предоставяна и имотът е бил ползван, като без правно значение е фактът, че не собственикът, а трето лице - по силата на съдебното решение, е ползвало процесния имот. За посочения от органа период дружеството-жалбоподател не е ползвал имотите, те са били в патримониума и са ползвани от друго юридическо лице. Ползвателят на имота е данъчно задълженият субект, който е и платил задълженията. Действително, обратното действие на унищожаването на правните сделки има сила не само между страните по атакуваната сделка, но и по отношение на трети лица. В този смисъл безспорно между страните е обстоятелството, че титуляр на правото на собственост от облигационноправна гледна точка е "Търговия Троян" АД. Съгласно чл. 11 от ЗМДТ данъчно задължените лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а такса битови отпадъци, съгласно чл. 64 от ЗМДТ се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ. Решението на гражданския съд се зачита на основание чл. 297 от ГПК всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Зачитането на силата на пресъдено нещо се състои в задължението на всеки държавен или общински орган да възприеме като свое скрепеното със сила на пресъдено нещо съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от СПН, като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговор на въпрос, по който държавният или общински орган се произнася. Спор няма, че сделката между търговските дружества не е породила изначало вещноправен ефект и за собственик на имота през процесния период 2010-2012 г. се счита "Търговия Троян" АД. От друга страна обаче, съществено за настоящето производство е публично-правното отношение задължен субект - административен орган, в контекста на дължимостта на местните данъци и такси като публични държавни вземания. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ обвързва дължимостта на данъка за недвижими имоти с конкретния обект - недвижим имот. Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ посочва като данъчнозадължени субекти собствениците на тези имоти. В публичното правоотношение едно лице се легитимира като собственик, заявява се като задължен субект пред общината, с писмено уведомление и задължение за подаване годишна данъчна декларация за облагане на имота. От този момент нататък той се счита задължено лице по смисъла на закона за дължимите местни данъци и такси. Предпоставките за възникване на задължението за внасянето им са регламентирани в чл. 11 и чл. 15 ЗМДТ. Първата от тях е лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател или концесионер. Началният момент на дължимостта на данъка е уреден в чл. 15 ЗМДТ. При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя - чл. 15, ал. 2 ЗМДТ. Следователно, за времето, през което имотът е бил прехвърлен в собственост на друг субект, дружеството-прехвърлител не дължи данък и ТБО. Впоследствие прогласената нищожност на сделката не променя този извод. Ефектът на прогласяване нищожността на покупко-продажбата поражда правото на дружеството-несобственик да предяви иск за неоснователно обогатяване или получено без основание, или на отпаднало основание, изразяващо се в стойността на недължимо платените ДНИ и ТБО. Възстановяване на платеното в полза на друг правен субект следва да се реализира по гражданскоправен ред. За административния орган следва да е без значение кой е платил публичните задължения. В случая, плащането е извършено от юридическо лице, придобило качеството на данъчнозадължен субект по смисъла на ЗМДТ към момента на възникване на публичното вземане, поради което задължението е изпълнено за процесния период. Няма колизия между правни норми, а е налице ясно разграничение относно реда и условията за придобиване качеството собственик и последиците от прогласяване нищожността на сделката в гражданските правоотношения и в публичното правоотношение, при наличие на конкретни законови изисквания за придобиване качеството на данъчнозадължено лице. Съдът е установил по безспорен начин, че "Общински пазари" ЕООД реално е ползвало имота и услугите по чл. 62 ЗМДТ, че тези услуги са били реално предоставяни от Община Троян. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното искане за присъждане на разноските за настоящата инстанция от страна на касационния ответник и представеното писмено доказателство - адвокатско пълномощно, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК, в полза на "Търговия Троян" АД следва да се присъдят разноски в размер на 400 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд