Решение № 7353 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2038/2016 г.

Решение № 7353 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2038/2016 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Н. Н. А., в Затвора гр. П. против решение № 2534 от 15.12.2015 г., постановено по адмн. д. № 2329 по описа за 2014 г. на Административен съд - П. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията " С. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Административен съд П. е отхвърлил иска на Н. Н. А. против Г. Д. "Изпълнение на наказанията" с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да му заплати обезщетение в размер на 1800 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.04.2014 г. до окончателното й изплащане, както и да бъде осъдена ГДИН да заплати направените по делото разноски, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в преживени душевни болки и страдания (неудобство и незачитане на човешкото му достойнство, стрес, безсъние, главоболие, болка - нежелание за живот) за периода 19.03.2014 г. до 14.04.2014 г., от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора гр. П., при изпълнение на наложеното наказание, изразяващи се в следните фактически обстоятелства: поставянето му в условията на помещение: 1) без санитарен възел, 2) без течаща вода 3) без достатъчна светлина през деня и непрекъсната изкуствена светлина от смрачаване до сутринта. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е установил, че Н. Н. А. изтърпява присъда "доживотен затвор" със специален режим без работа в самостоятелно помещение в Затвора гр. П., като от 19.03.2014 г. е настанен на втори пост, изолатор № 1 в зоната за засилен надзор и охрана, в която престоят му е бил до 14.04.2014 г. О. А. при престоя си в Затвора гр. П. е бил поставен в условията на специален режим. Преведен е в Затвора гр. П. на основание Заповед № Л-4059 от 09.04.2014 г. на ГДИН. От постъпила по делото справка от З. П., съдът е установил следното: В зоната за засилен надзор и охрана на затвора има общо девет изолатора, шест от помещенията са малки - за 1 лице (изолатори от № 1 до № 6), а три са малко по - големи - за 2 лица (изолатори № 7, № 8 и № 9). От края на 2012 г. и през 2013 г. в две от по - големите помещения (изолатори № 8 и № 9) е изграден санитарен възел с постоянно течаща вода, а в останалите изолатори няма изграден самостоятелен санитарен възел и течаща вода. В зоната за повишена сигурност има една баня с тоалетна и две отделни тоалетни. Извеждането на тоалет става по график - 4 пъти на денонощие, но при провеждане на мероприятията от дневния график - пазаруване в затворническата лавка, отиване в библиотека, храм, спортна зала и др. лишените от свобода могат да ползват санитарните възли и извън така изготвения график. В изолатор № 1, както и във всички останали изолатори в зоната за засилен надзор и охрана има осветление, което не се спира денонощно, както през светлата, така и през тъмната част от денонощието. През нощта осветлението се използва като дежурно, което е форма на допълнително средство за повишаване на сигурността, целящо недопускане на суицидни действия, увреждане и посегателство върху други лишени от свобода или служители, както е предвидено в чл. 15, ал. 3 от Правилника за вътрешния ред в затвори и затворнически общежития от закрит тип, което от своя страна е конкретизирано и в Инструкция за особеностите на зоната за засилен надзор и охрана - раздел II, т. 4 и т. 5. По делото пред първостепенният съд са разпитани двама свидетели, изтърпяващи наказание "лишаване от свобода" във въпросната зона през процесния период 19.03.2014 г. до 14.04.2014 г., като са дали сведения относно санитарно - битовите условия в помещенията за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в зоната за засилен надзор и охрана в З. П. От дадените сведения се установява, че Азиз се е оплаквал от непрекъснатото осветление през нощта в помещението, където изтърпявал наказание "лишаване от свобода", от което не можел да спи, боляла го главата и се изнервял. В хода на съдебното производство пред първоинстанционният съд е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение е възприето изцяло от съда като обективно и компетентно изготвено. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест, като не е успял да докаже основателността на исковата му претенция. На първо място решаващият съд е установил, че съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м., като съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019 г. В този смисъл е приел, че не е налице нормативно регламентирано задължение за администрацията на Затвора гр. П. да осигури като минимална жилищна площ от 4 кв. м., както и санитарен възел и постоянно течаща вода в помещението, където ищецът е изтърпявал наказание "лишаване от свобода", неизпълнението на което задължение да се квалифицира като незаконосъобразно бездействие. На следващо място съдът е приел, че не е налице и твърдяното неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията на Затвора в гр. П. да осигури на ищеца пряк достъп до дневна светлина в зависимост от изискванията за съответните стандарти за обществени сгради, както и в случая, че не е налице нормативно регламентирано задължение за администрацията на Затвора гр. П. да осигури на ищеца пряк достъп до дневна светлина в зависимост от изискванията за съответните стандарти за обществени сгради в помещението, където ищецът е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" през процесния период, неизпълнението на което задължение да се квалифицира като незаконосъобразно бездействие. Първоинстанционният съд е приел, че не е налице и твърдяното от затворника незаконосъобразно действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията на Затвора в гр. П., изразяващо се в поддържане на изкуствено осветление с непрекъснат режим на работа през тъмната част на денонощието - монтиране на лампа с нажежаема жичка от 75 вата, намираща се над вратата. В този смисъл според съдът не е налице нормативно регламентирано задължение за администрацията на Затвора гр. П. да не поддържа изкуствено осветление с непрекъснат режим на работа през тъмната част на денонощието в помещението, където ищецът е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" през процесния период, неизпълнението на което задължение да се квалифицира като незаконосъобразно действие. Във връзка с изложеното и с оглед на анализа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че е налице недоказаност на останалите предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Първостепеният съд е приел, че по делото липсват доказателства, които конкретно да установяват какво е било емоционалното и психично състояние на ищеца преди постъпването му в Затвора гр. П., както и че не са събрани и доказателства, от които да е възможно да се направи обоснован извод, че А. е претърпял негативни промени в емоционалното, физическо и психическо състояние, които да са в пряка причинно - следствена връзка с условията, при които е пребивавал в затвора в гр. П. Решението на съда е валидно, допустимо, но е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. При разглеждане на исковата претенция съдът, с оглед многобройните еднотипни дела на лишените от свобода с предмет обезщетяване на вреди от лошите условия в затворите и установените в тях еднакви фактически обстоятелства, свързани с недостатъчна площ, липса на санитарни помещения, недостатъчна дневна светлина и др. и националната практика, формирана въз основа осъдителните решения срещу България, е следвало да съобрази същата и да я приложи по конкретния правен спор, доколкото спорът касае защита на правото по чл. 3 от ЕКПЧ по отношение лице, изтърпяващо наказание лишване от свобода. Съдът е следвало да вземе предвид изцяло препоръките, дадени в решението по пилотното дело Нешков и др. с/у България, чието решение към датата на постановяване на настоящото обжалвано по касационен ред решение на АС- П., е било вече постановено. Като не е приложил установените за защита на това право стандарти, съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон, което представлява основание за отмяната му съгл. чл. 209, т. 3 АПК. Фактическата обстановка, релевантна за решаване на спора е установена при процесуална активност от страна на съда, същата е анализирана в мотивите на съдебното решение, като формираните въз основа на същата правни изводи за неоснователност на исковата претенция се явяват необосновани. Налични са доказателства, че за исковия период ищецът е пребивавал в помещение, лишено от собствен санитарен възел, при недостатъчна дневна светлина и и непрекъсната изкуствена светлина през нощта и недостатъчна жилищна площ от 4 кв. м. Посочените обстоятелства сочат, че е налице нарушение на чл. 3 ЕКПЧ спрямо ищеца за исковия период, поради което наличието на понесени неимуществени вреди следва да се презюмира. Предвид изложеното, исковата претенция следва да се приеме за основателна. При определяне на размера на дължимото справедливо обезщетение, съобразно чл. 52 ЗЗД следва да се вземе предвид сравнително краткия престой при посочените условия, обстоятелството, че не се установяват значителни неблагоприятни последици за здравословното физическо и психическо състояние на ищеца, както и това, че по време на периода, в който нарушението на провото по чл. 3 ЕКПЧ е налице, същият не е бил в нарушено здравословно състояние. С оглед на тези обстоятелства / установени в практиката на ЕСПЧ/ настоящата съдебна инстнация намира, че обезщетението за ищеца А. като компенсаторно средство за нарушение на чл. 3 ЕКПЧ спрямо него, следва да се определи на 300 лв. В този размер исковата претенция следва да се уважи, като в останалата част до предявения размер същата следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Водим от горното, Върховният административен съд