Решение № 12431 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 113/2014 г.

Решение № 12431 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 113/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "БУЛМАТ" ЕООД, ЕИК 817041810, със седалище гр. Габрово, подадена чрез адв. Банкова, против Решение № 603/20.11.2012 г. на Административен съд - Велико Търново, по адм. д. № 1021 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 071101372/29.06.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 467/19.09.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Велико Търново при ЦУ на НАП /към настоящия момент Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 15 778,82 лева по фактури, издадени от "Касида" ЕООД и "Бомар" ЕООД, за данъчни периоди м. 10, м. 11 и м. 12.2010 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени подробни съображения в подкрепа на касационното оплакване. Иска се отмяна на решението и на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново при ЦУ на НАП в отговор на касационната жалба излага становище за нейната неоснователност. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените с нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно правото на данъчен кредит на ревизираното лице по фактури № № 0000010350 от 7.10.2010 г.; 0000010352 от 12.10.2010 г. и 0000010360 от 1.11.2010 г., издадени от "Касида" ЕООД, за данъчни периоди м. 10 и м. 11.2010 г. с предмет доставка на титанов диоксид, кобалтов сикатив, циркониев сикатив, калциев сикатив, ацетиленови сажди, алкидна смола, бентоне 34 и масло нерафинирано и фактура № 0000000282 от 7.12.2010 г., издадена от "Бомар" ЕООД, за данъчен период м. 12.2010 г. за доставка на титанов диоксид, кобалтов сикатив, циркониев сикатив, калциев сикатив, алкидна смола, бентоне 34, СБМ смола, дибутилфталат, антитера 203 и креда. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, с който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от горепосочените доставчици в съответните данъчни периоди, съдът е приел на първо място, че актът е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на приложимите процесуални разпоредби. На следващо място съдът, като е съобразил, че наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит, а доказателствената тежест за нейното установяване лежи върху лицето, което твърди, че в негова полза е възникнало това право, въз основа на събраните по делото доказателства и след съвкупната им преценка, е приел, че не е установено осъществяването на доставките чрез прехвърляне на право на собственост върху стоките и услугите, предмет на фактурите, за които се е претендирало право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е счел, че не е доказано доставянето на стоките досежно обсъдените от него доказателства относно релевантните обстоятелства относно материалните възможности на доставчиците за извършване на доставка във фактурираните количества, прехвърляне на право на собственост, транспорт, съхранението и натоварване на стоките. Въз основа на направените фактически изводи съдът е счел, че не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 6 и чл. 25 ЗДДС, поради което данъкът /ДДС/ се явява начислен неправомерно, при която отрицателна предпоставка, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Решението е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, обоснованост и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Неоснователни са оплакванията за неправилност на решението относно направения фактически извод за недоказаната реалност на доставките, първоинстанционното решение е постановено в съгласие и при правилна и съвкупна преценка на доказателствата. Законосъобразно е направеното от съда тълкуване на приложимия закон. Наличието на реално осъществена доставка е кумулативно необходима предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, тъй като само при наличие на извършена доставка на стока или услуга е налице данъчно събитие като условие за начисляване на ДДС. Доказателствената тежест за установяване наличието на предпоставките за възникване и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит е върху лицето, което претендира, че в негова полза е възникнало това право, т. е. върху получателя. Релевантните обстоятелства, които подлежат на доказване, при условията на пълно доказване, се определят конкретно предвид характера и вида на доставките. В процесния случай, относно доставките, представляващи стоки - титанов диоксид, кобалтов сикатив, циркониев сикатив, калциев сикатив, алкидна смола, бентоне 34, СБМ смола, дибутилфталат, антитера 203, креда, ацетиленови сажди и масло нерафинирано, е необходимо да се установи наличието на тези стоки при доставчиците, т. е. материалната възможност на същите да се разпоредят с тях, също така - прехвърлянето на право собственост върху стоките между доставчиците и получателя, при спазване на правилото на чл. 24, ал. 2 от ЗДДС предвид извършеното фактуриране на родовоопределени стоки, съхранението на стоките, транспортирането и натоварването им. Релевантно е и извършването на последващи облагаеми доставки със стоките - разпореждане, влагане в производство и т. н. По отношение на решението на Административен съд - Велико Търново, с което е потвърден ревизионният акт, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставките, извършени от "Касида" ЕООД и "Бомар" ЕООД, касаторът възразява срещу извода на съда за липса на доставка, тъй като счита, че в хода на ревизията е представил всички изискани от него документи, доказващи реалността на доставките. Позовава се на стокови разписки, експедиционни бележки и пътни листи относно прехвърлянето на правото на собственост, натоварването и транспортирането на стоките, както и на собствени счетоводни регистри и такива на доставчиците. Касаторът възразява и срещу изводите на съда за липса на процесните доставки като се позовава на доказателства относно: 1/ наличие на стоките при доставчиците, закупени от предходни доставчици, 2/ заплащане на стоките, 3/ натоварване на стоките, при което е извършено индивидуализирането и отделянето им, по силата на стоковите разписки и експедиционните бележки. Оплакванията са неоснователни. Както правилно е приел първоинстанционният съд, въз основа на събраните доказателства в хода на ревизионното производство, не може да се направи ползващият ревизираното лице извод, че доставките, по които му е отказано право на приспадане на данъчен кредит, са реално извършени. На първо място съдът правилно е ценил доказателствената сила на представените частни документи - стокови разписки, пътни листи с непълни реквизити и експедиционни бележки. Само въз основа на тях, при липса на данни за мерене, натоварване и индивидуализиране на стоката, не може да се направи извод, че фактурираните стоки са предадени в уговорения вид и количество, а оттам не може да се направи извод, че е прехвърлено правото на собственост. Не е установено при условията на пълно доказване, че стоките са били налични при доставчиците. Както правилно е отбелязал съдът, фактът на представянето на фактури, издадени от предходни доставчици, не е достатъчен, за да се приеме, че доставчиците са разполагали със стоката, която са фактурирали като доставена на ревизираното лице. Още повече, че по делото липсват категорични данни и експертно становище относно редовността на воденото счетоводство на доставчиците, тъй като вещото лице изрично в заключението си е посочило, че представените на вещото лице счетоводни документи на доставчиците са представени от лице, което няма данни да е пълномощник или счетоводител на доставчиците; копията на първичните счетоводни документи са заверени с "В. О." и подпис на неизвестно за експертизата лице; същите не съдържат име на заверилия ги и качеството, в което го е направил; счетоводните регистри са заверени с "В. О." и подпис на неизвестно за експертизата лице; не съдържат име на съставилия ги и/или управител, съответно упълномощено лице. Липсват събрани доказателства и относно извършени последващи облагаеми доставки от страна на РЛ с фактурираните стоки или използването им за производството му. В заключението по комбинираната експертиза вещите лица са посочили, че не може да се посочи точно и отделно за всяка стока /посочена във фактурите/ какво лакобояджийско изделие е произведено. В подкрепа на изводите на първоинстанционния съд са и следните факти: В счетоводната експертиза, неоспорена от страните по делото, е констатирано, че при доставчиците не е представена информация за счетоводно отразени разходи, които са конкретно свързани с доставките по процесните фактури. Разходи за транспорт, извършени от ревизираното лице, също не са осчетоводени. За периода 1.09.2010 г. до 31.12.2010 г. в счетоводството на дружеството жалбоподател няма заприходени материали идентични с тези, описани в процесните фактури. Няма представени документи за влагането на стоките в склад на жалбоподателя. В част от представените стокови разписки липсва посочване на името на предалия стоката и не е положен подпис от същия. Също така част от стоковите разписки са издадени с дата следваща деня на издаване на фактурите, а пътните листи и експедиционните бележки са издадени с дата, съвпадаща с датата на фактурите, което налага основателния въпрос как след като по документи транспортът е осъществен в деня на издаване на фактурите, стоките са изнесени от склада на доставчиците на следващия ден. В съдебно заседание от 25.06.2012 г. вещото лице по техническата експертиза сочи, че маслото по фактура № 0000010352 от 12.10.2010 г., издадена от "Касида" ЕООД е около 9-10 тона и следва да се превозва с цистерна и не може да бъде допуснато, че същото е било бутилирано. С оглед на всичко гореизложено настоящата съдебна инстанция намира изводите на първоинстанционния съд за липса на реалност на доставките за правилни, законосъобразни и обосновани. В хода на производството не са представени безпротиворечиви доказателства за предаване или отделяне на стоките от рода им. Правилно първоинстанционният съд е приел, че показанията на разпитания по делото свидетел, служител на ревизираното лице, не са достатъчни за обосноваване на обратните изводи, още повече след като същият сочи, че документите за приемане на стоката са изготвяни от други лица. Предвид изложеното дотук касационният съд намира жалбата и оплакванията в нея за неоснователни. Обжалваното решение е валидно и допустимо, при служебна проверка на материалната му законосъобразност не се констатираха пороци, поради което решението на административен съд - Велико Търново следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото, както и поради фактът, че не са искани такива. Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно от ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение