Решение № 5278 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 252/2018 г.

Решение № 5278 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 252/2018 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 23.11.2017 г. по адм. д. № 160/2017 г. Административен съд С. -град е обявил нищожността на писмо с рег. № ДИ 0700-123/8/ от 15.11.2016 г. на кмета на район "Б.", Столична община. Решението се обжалва касационна жалба от кмета на район "Б.". Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответниците по касационната жалба О. К. и К. В. я оспорват. Ответникът по касационната жалба Р. К. е на становище, че е основателна. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: Производството пред Административен съд С. - град е образувано по оспорване на О. К. и К. В. срещу акт на кмета на район "Б.", Столична община с рег. № ДИ 0700-123/8/ от 15.11.2016 г. С него жалбоподателите са уведомени, че по заявление на Р. К. за учредяване на право на преминаване през чужд имот е определено обезщетение за това в размер на 1746 лв. за имота им с идентификатор 02659.2195.462. Административен съд С. - град е приел, че посочения по-горе акт има белезите на индивидуален такъв по смисъла на чл. 21 АПК. С него е определено обезщетение за това, че през имота на К. и В. се иска учредяването на право на преминаване от трето лице - Р. К.. За собствениците на имота е налице правен интерес от оспорването, тъй като не са съгласни с размера на посоченото обезщетение, както и за учредяване на право на преминаване през имота им. Административен съд С. - град е приел, че актът на кмета на район "Б. ", Столична община е нищожен поради липса на компетентност. При учредяване на право на преминаване през чужд имот се определя обезщетение за собствениците на засегнатите имоти по реда на чл. 210 ЗУТ съгласно чл. 192, ал. 6 ЗУТ. Посоченият ред предвижда обезщетението да бъде определено от комисия, назначена със заповед на кмета на съответната община. Съгласно чл. 210, ал. 3 ЗУТ, решението на комисията се съобщава по реда на АПК на страните и се обжалва по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ. Решението на Административен съд С. - град е законосъобразно. Актът на кмета на район"Б.", Столична община има белезите на индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване пред съда. С него е определено обезщетение за учредяване право на преминаване през имота на ответниците К. и В., поради което не може да се приеме, че то има само уведомителен характер. Не може да се приеме, че този акт слага и начало на административна процедура, тъй като тя предвижда акт, с който да се назначи комисия по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, която да определи обезщетението по размер. С оспорения акт, без да се открива такава процедура и без да се назначи комисия, кметът на район"Б.", Столична община самостоятелно е определил размерът на обезщетението. Кметът на район "Б.", Столична община не е компетентен да определя обезщетение за учредяване право на преминаване през чужд имот. Той има право и задължение да назначи комисия по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, която да определи обезщетението по пазарни цени. Решението на комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ е индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно обжаване по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ съгласно чл. 210, ал. 3 ЗУТ. С оспорения пред А. С. акт, кметът на район "Б.", Столична община е определил размер на обезщетение за учредяване право на преминаване през имота на ответниците К. и В. без да има материална компетентност за това. Актът е нищожен и законосъобразно е обявен за такъв с решението на Административен съд С. - град. Решението на Административен съд С. - град като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Столична община, район"Б." следва да бъде осъдена да заплати на О. Ц. К. и К. Ц. В. разноски по делото за тази инстанция в размер на 800 (осемстотин) лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд