Решение № 11679 от 15.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция по заетостта, гр. София, чрез пълномощник В. Димитрова, против решение 42/15.02.2022 г., постановено по адм. дело 268/2021 г. по описа на Административен съд Смолян в частта му, с която е осъдена да заплати на П. Добриков сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Излагат се доводи за неправилност на оспорената част от решението поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна П. Добриков, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като намира, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е присъдено в съответствие с представените по делото доказателства и при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Счита, че оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение, Административен съд Смолян е уважил частично исковата молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на П. Добриков против Агенция по заетостта, гр. София за неимуществени вреди за сумата от 600 лв., причинени в резултат от отмененото като незаконосъобразно решение на Директора на Дирекция Бюро по труда гр. Смолян от 24.02.2015 г., с което е прекратена регистрацията му в Бюрото по труда от 23.02.2015 г., като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 6000 лв. Исковата молба е отхвърлена и в частта й, с която е претендирано присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 285,60 лв., причинени в резултат от горепосочения отменен административен акт. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел за установено, че П. Добриков от гр. Смолян претендира присъждане на обезщетение от Агенция по заетостта, гр. София, за причинени му имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от незаконосъобразно решение на Директора на Дирекция Бюро по труда гр. Смолян от 24.02.2015 г., с което е прекратена регистрацията му в Бюрото по труда от 23.02.2015 г. Административният акт е отменен с решение 173/22.10.2015 г., постановено по адм. дело 232/2015 г., по описа на АС - Смолян, което е оставено в сила с решение 11641/01.11.2016 г., постановено по адм. дело 13775/2015 г. по описа на ВАС. Добриков твърдял, че след издаването на решението на Директора на Дирекция Бюро по труда гр. Смолян е бил лишен от възможността да се реализира на пазара на труда и да му бъдат изплатени здравните осигуровки и енергийни помощи. За изясняване на фактическата обстановка по делото съдът е събрал, както писмени доказателства като заключението по съдебно-медицинска експертиза, така и гласни доказателства. От правна страна съдът приел, че исковата молба по отношение на претендираните имуществени вреди е изцяло неоснователна, а по отношение на неимуществените е частично основателна до размер от 600 лева. За да уважи иска до този размер, съдът се позовал на приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, от която не се установява настъпилите усложнения след оперативното лечение, вследствие на физическа травма, да са последица единствено на претърпени страдания, стрес и безпокойство от издаденото решение на Директора на Дирекция Бюро по труда гр. Смолян, като също така не е доказано, че с прекратяването на регистрацията на Добриков като безработен са засегнати личността и достойнството му, поради и което той не е могъл да се реализира на пазара на труда. Посочено е, че не може да се приеме, че претърпените от ищеца болки и страдания са настъпили единствено вследствие на отмененото решение на Директора на Дирекция Бюро по труда гр. Смолян, тъй като същите може да бъдат причинени от оперативното лечение на тазобедрената става, при което могат да настъпят както болки и страдания, така и сочените заболявания, като задух и високо кръвно. Въпреки това е прието, че времето на прекратяване на регистрацията е близко и съвпадащо с претърпяната травма и последвала операция, при което несъмнено за ищеца са настъпили притеснения, с оглед дължимите здравни застраховки и липсата на доходи, които съставляват безспорно причинени неимуществени вреди, но не в претендиралия от Добриков размер, а в размер от 600 лв. Оспорената част от решението е валидна, допустима и правилна. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение, смята, че първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение в обжалваната му част, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по отношение на претендираните от П. Добриков неимуществени вреди. Основният спор по делото е дали са били причинени неимуществени вреди на ищеца, като резултат от незаконосъобразният акт Решение от 24.02.2015 г. на Директора на Дирекция Бюро по труда Смолян. За да уважи частично тази претенция съдът се е позовал, както на събраните по делото писмени доказателства, така и на допуснатите и изслушани по делото свидетелски показания и заключение на съдебно-медицинската експертиза. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на административния съд. Съдът правилно е приел, че от доказателствата по делото следва да се направи извод, че е налице неимуществена вреда от причинените на ищеца притеснения, с оглед дължимите здравни застраховки и липсата на доходи. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същият за правилно определен. Предвид степента на увреждане, определената от първоинстанционният съд сума за обезщетение в размер на 600 лв. осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Действително, периодът, за който се претендират вредите съвпада с извършването на операция на ищеца, в следствие на понесена от него физическа травма, поради и което е трудно да се разграничат от кое от двете операцията или отменения административен акт, са понесени вредите в поголяма степен, но въпреки това е безспорно, че в тази житейска ситуация със сигурност Добриков е бил притеснен дали е здравно осигурен и относно липсата на доходи, предвид на наложилото му се лечение. По тези съображения, касационната жалба е неоснователна, а оспорената част от първоинстанционното решение следва да бъде оставена в сила. При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на касационния жалбоподател. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение