Решение № 13150 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11422/2018 г.

Решение № 13150 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11422/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Г. Ж. за отмяна на влязло в сила решение № 9311/09.07.2018 г., постановено по административно дело № 3941/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд /ВАС/. Искателят твърди, че като страна по делото не е могъл да участва лично в съдебното заседание проведено на 12.06.2018 г., тъй като е закъснял за заседанието. Счита, че съдът предвид неговото неявяване и липсата на упълномощен от него защитник, е следвало да отложи делото и да го насрочи за друга дата. Изложени са съображения за невъзможността му поради тази причина да представи доказателства, че съдът не е обсъдил доводите му относно приложението на чл. 147, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, че участвалият в делото прокурор е твърдял неистини. Иска отмяна на решението и връщане на делото на тричленен съдебен състав на Върховния административен съд за ново разглеждане. Ответникът – кметът на О. М., чрез пълномощник, оспорва искането за отмяна. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 АПК. Моли съдът да отхвърли искането. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав, след съвещание приема, че искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 2, пр. второ АПК. Разгледано по същество е неоснователно. С решение № 9311/09.07.2018 г., постановено по административно дело № 3941/2018 г. тричленен състав на ВАС е оставил в сила решение № 84 от 15 януари 2018 г. постановено по административно дело № 2746/2017 г. по описа на Административен съд – П.. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК може да се иска отмяна на влязло в законна сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Доказателства в тази насока по делото не са представени. За заседанието по дело 3941/2018 г. по описа на ВАС проведено на 12.06.2018 г. Г. Ж. е бил редовно призован. Видно от отразеното в протокола от проведеното съдебно заседание, на поименното повикване на страните и при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК касаторът Ж. не се е явил. Няма данни, че същият е упълномощил адвокат, който да го представлява. Поради тази причина правилно съдът, въпреки неявяването на касатора, е дал ход на делото и го е обявил за решаване. Искателят признава, че е закъснял за съдебното заседание. Не твърди, че е бил нередовно призован или че е имало друга пречка, която не е могъл да отстрани и заради наличието, на която не е могъл да се яви. Неявяването на редовно призована страна не е основание за отлагане на делото. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав намира, че искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязлото в сила решение № 9311/09.07.2018 г., постановено по административно дело № 3941/2018 г. на тричленен състав на ВАС, с което е оставено в сила решение № 84 от 15 януари 2018 г. постановено по административно дело № 2746/2017 г. по описа на Административен съд – П., е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. За пълнота следва да се отбележи, че изложените в искането за отмяна съображения относно невъзможността на Ж. да представи доказателства, неприемането на представени след приключване на заседанието доказателства, както и необсъждането на доводите му във връзка с приложението на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, не са основания за отмяна на влязло в сила решение. Отмяната на влезли в сила съдебни актове е извънреден способ за защита, т. е. не е средство за инстанционен контрол (за наличие на касационни основания по чл. 209, вр. чл. 236 АПК), не е фаза на съдебния административен процес, а самостоятелно съдебно производство по извънинстанционен контрол. По реда на отмяната могат да се отстранят само онези пороци на съдебния акт, които водят до неговата неправилност само на изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 239 АПК основания. Недопустимо е разширителното тълкуване на посочените основания, тъй като с отмяната се посяга на стабилитета на съдебния акт. Не са основание за отмяна на решението и твърденията в пледоарията на прокурора участвал в делото. Същият дава само становище, което не обвързва съда. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното заявление за присъждане на сторените по делото разноски от процесуалния представител на кмета на О. М., Г. Ж. следва да бъде осъден да заплати на О. М. разноски по делото в размер на 100 лв., на основание чл. 249 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав