Решение № 1305 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7625/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет против решение N 9028 от 18.06.2024г., постановено по адм.д.N 2189 по описа на Административен съд- София град за 2024 г. С обжалваното решение е отменено решение 2288 от 06.02.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на осн. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 във връзка с чл.8 и чл.9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на П. Н. О., гражданин на Руска федерация за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба- П. Н. О. чрез процесуалния си представител в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да се остави в сила. Представителят на Върховната прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгл. разпоредбата на чл.218, ал.1 и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, АССГ е отменил по жалба на П. Н. О., гражданин на Руска федерация решение 2288 от 06.02.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на осн. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 във връзка с чл.8 и чл.9 от ЗУБ , е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут и е постановил изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че са налице основания за предоставяне на международна закрила на кандидата по реда на чл.8, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗУБ въз основа на елементите от личната бежанска история на кандидата, обсъдени съобразно актуалната ситуация в страната му на произход. Във връзка с твърденията за преследване по "политически причини" , съдът е съобразил легалното определение по чл.10, пар.1, б.д от Директива 2011/95/ЕС на понятието "политическо мнение". Решението е правилно. Правилно, първоинстанционният съд е приел, че решението на председателя на ДАБ при МС е постановено без да е изяснена действителната фактическа обстановка , като не са обсъдени надлежно доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, каквито са изискванията на чл.75, ал.2 и ал.3 от ЗУБ. Съгласночл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл.8, ал.5 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат: 1.физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл.12, ал.1, т.1-3 ; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Съгласно чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно ЗУБ и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. В случая такива елементи са предоставени от жалбоподателя във връзка с твърденията му за преследване поради отрицателното му отношение към войната в Украйна и официалния режим в Русия. В конкретния случай, твърденията от бежанската история на кандидата се подкрепят от представените от него писмени доказателства и показанията на разпитаната свидетелка. Правилно, първоинстанционният съд е приел, че твърденията на кандидата попадат в приложното поле на член 10, параграф 1, буква д от Директива 2011/95/ЕС (преследване поради политическо мнение) в светлината на тълкуването, дадено в Решениена Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21 септември 2023 г. по дело С-151/22, според което понятието "политическо мнение" трябва да се тълкува широко. В тази насока , решаващият състав е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция и не следва да бъдат повтаряни отново. Релевантната информация за страната на произход на кандидата съдържа безпротиворечиви данни, че антивоенната му позиция срещу войната в Украйна се приема за политическо мнение и убеждение, срещу което се предприемат редица мерки и действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5, т.1-4 от ЗУБ. Нещо повече, кандидатът вече е бил обект на неодобрение в страната си на произход по смисъла на чл. 4, пар. 4 от Директива 2011/95 поради наложено му административно наказание. Както се установява от официалната информация за страната на произход, това е достатъчно основание за предприемане на наказателни мерки срещу лицето при евентуално негово връщане в нея. Съдът подробно е обсъдил представените му справки и правилно е приел, че официалната информация е в подкрепа на реалните опасения на кандидата за преследване по смисъла на цитираните по-горе разпоредби, поради което е върнал административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила, като на кандидата се предостави статут на бежанец на основаниечл.8, ал.1 от ЗУБ. Правилно в решението е посочено, че лицето отговаря и на изискванията за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ- реална опасност от тежки посегателства като дискриминационно наказание. По изложените мотиви, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно , поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн.чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение