Решение № 10224 от 16.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5179/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. М. П., М. И. С., М. П. С. и Е. П. Х., чрез адв. Маркова, против решение № 449 от 02.03.2026 г., постановено по адм. дело № 429/2025 г. по описа на Административен съд-Перник, с което е отхвърлена жалбата ѝм против заповед № 606 от 12.08.2025 г., издадена от кмета на община Радомир, с която е наредено премахване на незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж, представляващ масивна едноетажна постройка – лятна кухня, находяща се в поземлен имот с идентификатор [заличен текст] по регулационния план на гр. Радомир. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Молят решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който административният акт да бъде отменен. Претендират и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кмет на община Радомир не изразява становище по касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд – Перник е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Разпоредбите на чл. 170 АПК, на чл. 171, ал. 2 и ал. 4 АПК, които задължават съда да разпредели тежестта на доказване в процеса, да събере нови доказателства по искане на страните или служебно и да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение на делото не сочат доказателства, са изпълнени формално и на страните не са дадени конкретни указания за изясняване на спорните обстоятелства и за събиране на релевантните доказателства, като същевременно липсва произнасяне по искането на оспорващите за ангажиране на гласни доказателства. По този начин решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна. Не е установена годината на изграждане на строежа, предмет на заповедта (правилно е преценено, че описаната в акта масивна едноетажна постройка – лятна кухня, находяща се в поземлен имот с идентификатор [заличен текст] по регулационния план на гр. Радомир, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ). Изясняването на това обстоятелство с всички допустими доказателства е необходимо с оглед противоречивите становища на страните относно годината на строителство, а и поради факта, че времето на извършване на строежа е съществено за преценката за наличие на условия за търпимост съгласно § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, съответно за изпълнение на предпоставките за премахване на строежа и за законосъобразността на оспорената заповед. В случая това не е направено, релевантните за правилното решаване на спора доказателства не са събрани, търпимостта на строежа фактически не е изследвана от съдебния състав и в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК в съдебния акт липсват мотиви в тази насока. Обратно на възприетото от административния съд, въпросът за търпимостта на строежа е правен и по него съдът дължи произнасяне, независимо от констатациите на административния орган в този смисъл. Отказът да се издаде удостоверение за търпимост на строежа, както в случая, също не освобождава съда от задължението да изследва търпимостта на извършеното строителство, като събере доказателства, обсъди предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПРЗ ЗИДЗУТ и изложи самостоятелни мотиви в подкрепа на направения извод. Този извод следва от характера на удостоверението за търпимост, което има доказателствена сила само в нотариалното производство и не представлява административен акт, който да се ползва със стабилитет и да обвързва останалите административни органи или съда относно наличието на условия за търпимост. Допуснатите от административния съд нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като създават вероятност за неправилност на съдебния акт и са самостоятелно основание за неговата отмяна. Поради това и на основание чл. 209, т. 3 АПК оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд – Перник за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и да изясни делото от фактическа страна, като осигури възможност на страните да ангажират доказателства и ако е необходимо да прояви процесуална активност за попълване на делото с такива. След съвкупна преценка на доказателствата и на релевантните факти, съдебният състав следва да се произнесе по законосъобразността на обжалваната заповед, като изложи мотиви в подкрепа на направените заключения. С оглед изложеното и на основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,