Решение № 1185 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7881/2017 г.

ВАСII отделение26.01.2018 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 514 от 22.03.2017 г., постановено по адм. дело № 1925/2015 г. по описа на Административен съд-Б., в частта, с която е е отменена заповед № РД-08-412/14.06.2011 г. на кмета на община Р. за одобряване на ПР и ПЗ на ПИ с идентификатор 261 по неодобрен кадастрален план на с. С., община Р.. ОСЪЖДА З. Ш. А. и А. М. А., двамата от гр. В. да заплатят на К. И. Х. от гр. Б. сумата от 350 лв- разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 1185 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7881/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на З. Ш. А. и А. М. А., двамата от гр. В. против решение № 514 от 22.03.2017 г., постановено по адм. дело № 1925/2015 г. по описа на Административен съд- Б., в частта, с която е е отменена заповед № РД-08-412/14.06.2011 г. на кмета на община Р. за одобряване на ПР и ПЗ на ПИ с идентификатор 261 по неодобрен кадастрален план на с. С., община Р.. В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението, иска се обезсилването му, евентуално отмяната му. О. К. И. Х. от гр. Б. оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена по пощата срещу подлежащо на обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорването от К. Х. за допустимо- направено от заинтересувано лице и в законния срок, а оспорената заповед за незаконосъобразна- издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. неоспорени заключения на вещи лица, административният съд е направил обосновани и правилни установявания относно правнозначимите факти и е достигнал до верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно оспорването от К. Х. е счетено за допустимо. Той е собственик на имот 173, който е засегнат от урегулирането на имот 261 ( собственост на касаторите), при което е допуснато припокриване (застъпване) на 24 кв. м. от площта на имот 173. Това обосновава правен интерес за оспорването, в какъвто смисъл са и задължителните мотиви на ВАС в определението по адм. дело № 13403/2016 г. По делото е установено безспорно, че известията за доставяне на уведомленията за изработване на проект за ПУП на имот 261, както и за издаването на оспорената заповед, не са подписани от К. Х.. При липсата на други категорични доказателства за надлежното съобщаване, правилно решаващият съд приема, че оспорването е в законния срок. Неоснователни са възраженията на касаторите за съобщаване и узнаване на заповедта по друг начин, доколкото ЗУТ изрично препраща към АПК относно реда за съобщаване на заповедта за одобряване на ПУП, а липсват доказателства за процедиране по реда на чл. 61 АПК. Правилен и съответен на материалния закон е изводът на съда за допуснати съществени нарушения на специалните правила за уведомяване на всички заинтересувани лица, в т. ч. К. Х. за процедурата по създаване, обявяване и одобряване на процесния ПУП. Тези нарушения имат за последица и материална незаконосъобразност на одобрения ПУП. Границата между съседните имоти 173 и 261 е променена с одобрения ПР без съгласието на собственика на имот 173 К. Х., изразено по реда на чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Това е особено съществено нарушение в изискванията за законосъобразност и основание за отмяна на оспорения ПУП, както правилно е постановил първоинстанционният съд. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касаторите и следва да се присъдят в полза на ответника К. И. Х. по направеното своевременно искане и до доказания размер на платено в брой адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1