Решение № 7961 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15326/2011 г.

Решение № 7961 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15326/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Али Кимал Аликанов от гр. Сърница против решение № 477 от 10.10.2011 г., постановено от Административен съд - Пазарджик по адм. дело № 369/2011 г. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението се иска отмяната му. Ответникът - Полицейски орган при РПУ гр. Велинград, редовно призован, не се явява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Като обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните с оглед заявените касационни основания, настоящият съдебен състав установи следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Аликанов против заповед за задържане на лице рег. № 157/17.05.2011 г., издадена от полицейски орган при РПУ - Велинград на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, в изискуемата форма, както и че при издаването й не са нарушени административнопроизводствените правила и е спазен материалният закон. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд. Оспорват се правните изводи относно наличие на предпоставките за прилагане на мярка за административна принуда "задържане на лице за 24 часа от полицейските органи", визирани в разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. От доказателствата по делото се установява, че на 17.05.2011 г. Али Аликанов е сигнализирал в полицейското управление за семеен скандал и е помолил за помощ. Дежурният екип от двама полицаи е посетил обекта, където е заварил Аликанов и баща му в момент на саморазправа, като по данни на подалия сигнала бащата бил употребил алкохол. Полицаите се опитали да ги разделят, при която ситуация жалбоподателят се обърнал и нанесъл удар по ръката на полицай Куртов и същият получил разкъсно-контузна рана и хематоми. На двамата участници в побоя били съставени актове за неизпълнение на полицейско разпореждане, а на Аликанов е образуван заявителски материал за престъпление по чл. 325 от НК (хулиганство), при което е последвало задържането му и отвеждане в полицейската служба в гр. Сърница. При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР регламентира мерки за административна принуда с цел обезпечаване на дейността на полицейските органи, подсигуряване на своевременно протичане на мероприятията по установяване на самоличността на проверяваните лица, както и по опазване на обществения ред. Тези мерки нямат характер на мерки за наказание и за назидание на лицата за осъществено от тях поведение в разрез с установените обществени правила. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Решението е правилно. Обосновани са изводите на съда, че процесната заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, във вр. с чл. 170 от ЗМВР и съдържа реквизитите по чл. 63 от ППЗМВР, а фактическо основание е, че е налице съпричастност на касатора към извършено престъпление, посочвайки състав на престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК. Наличието на данни, обосноваващи предположение за извършено конкретно престъпление, са достатъчно основание за издаване на заповед за задържане за срок от 24 часа. Тази мярка се предприема с цел започване на разследване на вероятен извършител на престъпление, поради което не е необходимо тези данни да са пълни, нито категорично да уличават лицето в извършване на престъпно посегателство. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно подлежи на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на друго производство. По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и целта му, и е надлежно мотивирана, поради което не са били налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Като я е потвърдил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,